Да приемаш хората за глупави по презумпция е невъзпитано. Но никога не го забравяйте. Всички ние продължаваме да се развиваме единствено докато има какво да ни кара да мислим. Със завършеното ми медицинско образование аз спокойно можех да съм една от вас, стотиците дерматоложки. Можех да седя денонощно в излъскания си кабинет, за да бъда там, когато влезе човек с нова пъпка, която е наранила суетата му. Щях да чакам за това часове, а когато ми се случи, щях да топвам гъбката в течния азот и да я допирам до заболялата кожа. Можех да имам вашата докторска заплата и да деградирам в скъпия си апартамент. Можех да ходя на море за десет дни в годината, но само за да си почина, защото съм скапана. Можех. Но реших, че не искам да превръщам живота си в душевен упадък в името на добро име и 5000 на месец. Не искам да забравям да мисля. Не искам да губя идентичността си. Не искам да се превръщам в робот. Затова реших да правя нещо, което ще държи ума ми работещ през цялото време. Реших да стана курва.

 Изпитвам болезнена досада всеки път, когато слушам клишетата за момичетата, оставени без избор под натиска на мизерията. За злия хищнически свят навън, който е принудил невинните души да продават телата си. Нека е ясно. Не съм тук, защото не мога да избера друго. Мога да съм всяка от вас, но дори не бих се замислила да заменя живота си за вашия. Както споменах, образованието ми е медицинско, но по професия съм по-скоро психолог. Занимавам се с човешките мечти и с експлоатацията им. По-специално се занимавам с използването на феномена "любов". Любовта е преди всичко самовнушение. Всеки човек създава в главата си образ. Подобен на героите/ините от книгите, които е чел, филмите, които е гледал, сънищата, които е сънувал. Хората никога не се влюбват в хора. Те се влюбват в приближения на образа, който са си създали. Колкото по-малко познаваш някого, толкова по-голям е шансът да се влюбиш в него, защото няма време да ти покаже, че не прилича на образа в главата ти. Цялата работа в това да накараш някой да иска да ти даде парите си се върти около това да не си личи твърде много, че не си каквото той иска да си. Разбира се, бих могла просто да продавам тялото си, но тогава работата ми щеше да е точно толкова интелектуално задоволителна, колкото на всеки доктор. Затова аз не нападам пениса на мъжете, а ума им. По-интересно е, а и по-доходно. Друго, което никога не трябва да забравяш, е, че любовта не действа повече от месец и половина ясно интензивно общуване. След това остава единствено едно скучно и отегчително привързване. 

***

 Усещам непоправимо романтично чувство от пътуването със старите влакове. Онази лека аура на мизерия. Аз съм от хората, които през целия си живот са били финансово презадоволени и винаги са мечтали за три часа и половина бедност. Когато цял живот слушаш за това как някой друг се е борил със страшен звяр, който живее на друг континент, ти се ще и ти да можеш да пробваш. Именно заради това обичам старите влакове. Лъхат на мизерията, с която никога не съм успяла да се сражавам. До час щях да стигна до Уилсфийлд, малко градче, от което щяха да ме вземат с кола за вилата на човека, който си мислеше, че ще бъде бъдещият ми съпруг.

- Господине? - на седалката пред мен имаше мъж на около 25 години, което го правеше с приблизително 4 години по-стар от мен. Четеше Буковски, но правеше кратки паузи между страниците. Сигурен знак, че му беше скучно да чете, но му беше по-скучно просто да седи. Носеше сак с дрехи, твърде голям за двудневен престой, но твърде малък за повече от две седмици. Съдейки по това и по факта, че пътуваше сам, най-вероятно отиваше при роднини, което значеше, че го очаква отегчителна седмица или малко повече и той го осъзнаваше. Значи беше податлив. Той ме погледна, усмихнах му се леко, станах, заключих купето, прикрих го със завесите. Дръпнах завесите и на прозорците. - Ще ви предложа да разведрим пътуването си с една игра. - Той се усмихна, по-скоро като защитен механизъм за изненадата. 

- Разбира се. Нека. Каква игра? - отвърна насечено.

- Ами... -  погледнах леко замислено надолу. - Това е една изключително древна игра, но все още е не по-малко модерна, отколкото е била в самото начало. В днешно време я наричат - кратка театрална пауза - секс. - изсмя се и се обърна на другата посока. - Не, моля ви, не се плашете. Помислете си колко е тъжно, че сте се разминали с толкова много хора през живота си, на чиито образи по-късно през деня сте се самозадоволявали. А всъщност не сте могъл дори да ги пипнете. И то само заради това малодушие. Помислете си, че най-вероятно те са изпитвали същото към вас. Кой ще загуби, ако тук, сега, ние се чукаме като животни, без да ни види абсолютно никой? Никой друг никога няма да разбере, но все пак това ще е най-хубавият ви спомен за този месец. И слагам толкова малък срок, само защото съм скромна. Всъщност е малко вероятно някога  да правите по-хубав секс от този, който ще правите с мен след около четвърт час.

 Той ме изгледа. В момента е изненадан и стресиран, но пътуваме само от десет минути, което значи, че шокът му скоро ще мине. Аз съм особено привлекателна, а неговото его няма да му позволи да не ме изчука. Естествено, има голяма вероятност да не го вдигне от стреса, защото ужасно много изглежда като някой от онези начетени псевдоинтелектуалци, които не могат да направят абсолютно нищо интересно, защото не им стиска. Но няма да посмее да не опита, не толкова защото предполага колко ще му е приятен самият акт, колкото защото в главата си така ще изглежда велик любовник. Той ще го направи, за да задоволи егото си. А аз - защото обичам да се чукам. 

***

 Час и половина по-късно слезнах на гарата и от там ме взеха с някакъв нов мерцедес. 

- Добре дошла, скъпа. - само след петнайсет минути пристигнахме. Владимир ме прегърна, взе саковете ми и ми махна да го последвам, като сам се заизкачва по стълбите на огромното им имение. 

 Да се оженя за него би било изключително лесно. Но тук има нещо, което повечето хора схващат трудно. Не го правя заради парите, а защото обичам играта. Няма нищо по-приятно от това да усещаш абсолютното си интелектуално превъзходство над другите. Няма по-изпълваща емоция от тази, която носи това чувство за елегантна, невидима и пълна власт. Затова съм тук само до първия миг на отегчение. След него взимам каквото мога и си тръгвам.