Етюд
Когато утрото надзърта зад пердето,
но здрачът е все още плътен и лепкав…
Когато пулсът бавно отмерва отчетливото
равно дишане
на недосъбудени мигли…
Когато умът изпраща по вените
първото послание към тялото
и крайниците леко се раздвижват…
Когато сънят ревниво се опитва
да те задържи още
няколко мига до себе си…
Там, на границата…
Една ръка бавно се плъзва към теб…
Мека и топла, нежна и ласкава,
позната…
Докосва лицето,
поглажда ръбчетата на сухите устни,
следва извивката към рамото,
плъзва се по гърдите,
докато усети настръхналата им жажда
и продължава… надолу…
Една ръка те буди и кани на танц,
ражда желания,
разпалва страсти
и обещава начало на деня –
като взрив на жизнена сила…
Една ръка те приласкава…
Една ръка…
Ръката на другата…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АНИ ИВАНОВА Всички права запазени
