Етюд
Когато утрото надзърта зад пердето,
но здрачът е все още плътен и лепкав…
Когато пулсът бавно отмерва отчетливото
равно дишане
на недосъбудени мигли…
Когато умът изпраща по вените
първото послание към тялото
и крайниците леко се раздвижват…
Когато сънят ревниво се опитва
да те задържи още
няколко мига до себе си…
Там, на границата…
Една ръка бавно се плъзва към теб…
Мека и топла, нежна и ласкава,
позната…
Докосва лицето,
поглажда ръбчетата на сухите устни,
следва извивката към рамото,
плъзва се по гърдите,
докато усети настръхналата им жажда
и продължава… надолу…
Една ръка те буди и кани на танц,
ражда желания,
разпалва страсти
и обещава начало на деня –
като взрив на жизнена сила…
Една ръка те приласкава…
Една ръка…
Ръката на другата…
© АНИ ИВАНОВА All rights reserved.
