Онзи ден пих чай с хора, които съм виждала само на снимка, а за секунди разбраха всичко за мен. Застреляха ме с куп въпроси, жлъчни думи, остри погледи, после ме съживиха с глътки ръчнонабран чай от планината. Благодарихме си, че сме се видели, не обещахме, че пак ще се срещнем. Никой няма да ни накара, освен старите снимки – само те ще събудят любопитството ни. И бързо ще го приспят, ако пак усетя прелестния чай, с който ме гостихте. Ще отпия от него и преди да ме заговорите, ще ви кажа: Благодаря ви, че ми напомнихте защо не съм ви срещала толкова време и няма да го направя пак. Дори на чаша от вашия магичен еликсир.