10.07.2010 г., 23:39

* * *

689 0 0
1 мин за четене

Спомням си, че навремето имах своя звезда, тя беше там горе, на небето, и светеше толкова ярко... Знаех, че тя е моята звезда и че винаги, когато погледна към нея... ще се усмихна и ще знам, че в този свят винаги си заслужава да се бориш, дори и за малките неща, чиято стойност е от голямо значение... Следях я всяка вечер, посочвах я и знаех, че винаги ще бъде там, но един ден... тя си беше отишла... вече я нямаше...  Стана ми толкова тъжно, знаех, че няма как винаги да стои на едно място, а пък
и аз винаги няма да съм на това място, за да я виждам толкова ярка и толкова красива... Та от всичко това искам за пореден път да покажа, че всичко идва, за да си отиде...! Независимо от всичко останало... Светът е устроен по този начин, че винаги
едно нещо си отива и неговото място се заема от друго нещо, което може да бъде по-значимо от предишното... Но... никога вече не видях звездата си... Казвала ли съм, че обожавам звездите? Малки, големи, става ли дума за звездичка - значи я обичам! :) 
Отдадена съм тотално на тях... толкова са красиви... карат те да се отречеш от всякаква реалност и да се потопиш в своя собствен свят, където всичко блести по начина, по който искаш ти... Аз вярвам, че ще видя отново своята звезда и когато този момент настъпи, ще бъда най-щастливата на света!... :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмира Занева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...