Философски поглед
Иванов се наведе и вдигна падналия на земята слънчоглед. После се почеса замислено по топките. Беше му станало навик да го прави още от детските си години. Всъщност това беше всичко, което правеше. Което можеше да прави.
Разгледа внимателно цвета на растението в ръката си и се зачуди на какво му напомня. После пак се почеса по топките.
Смяташе този си навик за страшно мъжествен и с гордост го правеше, за да впечатли дамите. Само че нещо напоследък беше останал много самотен.
Слънчогледът падна от ръката му и плавно се разби в безпространството около него.
Как ли не?!
Иванов беше решил да се фокусира върху наистина стойностните неща в живота като това да „прекара” колкото се може повече жени, да отиде на колкото се може концерти, без дори да успява да разбере музиката. Всъщност той я обичаше само защото тя успяваше да му даде принадлежност към нещо. Към някаква общност от хора със сходни интереси.
Като цяло, той беше философ. Или поне се изживяваше като такъв. Гледаше ...