Футболът
- Що духаш, а? - Дядо се подсмихва под мустак и без да ме поглежда, с уверено движение вади с теслата влезлия накриво пирон. С един удар вкарва почти до края новия на мястото му, вторият само фиксира нещата.
Покатерени сме на покрива на плевнята. Сменяме ламперията, за да пренаредим керемидите. Всъщност, сменя я той. Аз само помагам - тоест наблюдавам и стискам найлоновото шише от веро, пълно с нафта - магическото оръжие против парещите жила на осите, скътали пити под керемидите.
Туй, че на пет години съм кукнат до него на дъсчената конструкция е повод за огромна гордост, още повече, че заедно сме сборили твърдата съпротива на баба, което само по себе си вече е чист подвиг. И макар постоянно да мърмори, надзъртайки под вежди откъм лятната кухня, ние съзаклятнически, по мъжки - ама, хич не я забелязваме.
Надигам глава и се оглеждам. Ех, да ме види сега Иво! Ще му висне ченето. Иво е братовчед ми. С една година е по-голям. Живее в съседния двор. Само с него съм близък в село, за ...