Пранчев дълго време заглажда с длани гипса, покриващ талията на Галя. Зачудих се дали иска да направи съвършена отливка или просто се наслаждава на приятните извивки на тялото й. Галя лежеше без да мърда, очите й бяха притворени. Беше сплела пръсти, сякаш се опитваше да потуши нервността си.

  Приятно ми стана, когато забелязах, че нездравата бледност е изместена от що годе нормален оттенък на кожата. Лекарят завърши горната част на отливката, после се усмихна на Галя и потупа гипсираното й коляно.

  – След минутка приключвам – каза той.

  – За никъде не бързам. Реших да отложа планинската екскурзия за утре – каза тъжно тя и изгледа масивната превръзка, която държеше крака й неестествено изпънат.

  – Сигурен съм, че скоро ще свикнете с гипса.

  – Колко време ще трябва да го нося?

  – Най–малко десет седмици.

  Галя присви устни, но се опита да прикрие недоволството си с насилена усмивка.

  – Да видим дали розовите ви пръстчета все още са там – каза Пранчев и издърпа краищата на „чорапа” и ватата нагоре. Там бяха. Използва последната ролка синтетичен гипсов бинт, за да пристегне парчетата плат съм средната част на стъпалото й.

  – Също като фокусник, изваждащ зайче от шапка – каза Галя, преструвайки се на възхитена.

  Докторът се засмя сърдечно и свали ръкавиците си.

  – Вие сте най–очарователното момиче, което някога съм гипсирал. – Отиде да си измие ръцете.

  Галя придърпа надолу полите на роклята, покривайки бедрата си. Твърдата превръзка, обгръщаща талията й, прозираше под фината зелена материя. Забелязах нещо, което ми се стори странно. Долният край на гипса бе точно в средата на стъпалото й. На показ бяха не само пръстите й, но и възглавничките в основата им. Впечатляваща поне за мен гледка, на която с голямо удоволствие се насладих.

  – Ще ми правите ли още нещо? – попита Галя и се надигна на лакти.

  – Не. Само трябва да изчакате гипсът да изсъхне. След това можете да си ходите – рече Пранчев.

  – Това „ходите” ми се струва доста труден глагол.

  – Ще се справите с него с помощта на патерици.

  – Мразя да ходя с патерици! – възкликна Галя.

  – Преди ползвали ли сте патерици?

  – Никога не съм имала това удоволствие.

  – Е, сега вече имате.

  – Сигурен съм, че дори и на патерици ще изглеждаш великолепно – подметнах аз.

  – Да бе, и ще спечеля конкурса „Мис патерица”.

  Няколко минути по–късно докторът опипа превръзката, за да се убеди, че е изсъхнала. Махна на сестрата, която веднага помогна на Галя да се премести върху масата. Гипсът държеше крака й под ъгъл спрямо горната част на тялото, което ограничаваше броя на възможните пози при  седене или лежане.    

  Галя се подпираше неумело на масата с леко присвити в лактите ръце. Лицето й бе напрегнато, тревожният й поглед бе впит в бялата „опаковка”.

  – Калина, госпожицата трябва да бъде снабдена с патерици.

  Сестрата кимна и излезе с бърза крачка. Минута по–късно се върна, носеше чифт алуминиеви патерици. Пранчев ми подаде лист хартия, съдържащ набор от инструкции по отношение за това от какво се нуждаят пациентите със счупени крайници. Потупа ме по рамото.

  – Има нужда от почивка и добри грижи.

  – Ще направя каквото трябва. Искам да се възстанови възможно най–бързо.           

  – Много мило от твоя страна, Жоро – каза Галя и се усмихна широко.          

  – Помогни й да стане! – прикани ме докторът.

  Още не се бях приближил до масата, а Галя вече се опитваше да извърти краката си настрани. Гипсираният й крак щръкна вдървено напред като цев на оръдие, насочен право към мен. Подхванах го внимателно и той натежа в ръцете ми, накланяйки се надолу. Гипсираната й пета изтрака в пода, а пръстите й се извиха в спазъм нагоре. Тих стон напусна устните й.

  – Боли – каза тя и плъзна длани по бедрото си.

  – Болката бързо ще намалее – каза докторът.

  – Сигурен ли сте? Много е зле, ама много!

  – Вярвай ми.

  Пресегнах се и стиснах лекичко Галя за ръката.Очите й като че ли гледаха през мен, толкова бяха разфокусирани.      

  – Галя! – казах стреснато.

  Тя трепна и отдръпна ръката си.

  – Вече съм по–добре, да, по–добре съм.

  – Сигурна ли си?

  – Абсолютно. Моля те, помогни ми да стана!

  Хванах я под мишниците и я повдигнах. Докато се чудех къде ще е най–добре да я подхвана, за да мога да я придържам по– стабилно, тя балансираше неуверено на здравия си крак. Калина мушна патериците под мишниците й и се наведе, за да нагласи дължината им.

  – И помнете, в никакъв случай не бива да стъпвате на счупения крак – каза докторът.

  – Не бих могла, дори  ида искам. Както е изпънат и изнесен напред…

  Галя беше права. Ъгълът, под който бе обездвижено бедрото й, правеше така, че стъпалото й постоянно да е повдигнато на безопасно разстояние от земята, дори и другият й крак да не е обут в обувка на ток. Тя направи пробна крачка, спря за секунда, после направи още две предпазливи крачици. Непохватният начин, по който се придвижваше с патериците, беше в чудовищен контраст с грациозната походка, която толкова добре помнех. Тя от край време беше самоуверена, дори леко арогантна, но сега изглеждаше болезнено уязвима и крехка. Вървях плътно зад нея, следейки всяка нейна стъпка. Тя стигна до отсрещната стена и започна тромаво да се обръща. Десният й глезен се люшна страховито. Уплаших се да не се потроши съвсем и веднага я сграбчих през кръста.

  – Очевидно нямам никакви шансове да спечеля конкурса „Мис патерица” – каза тя и ми се усмихна тъжно.