Навън беше тъмно и студено. Снегът беше затрупал всички стъпки по пътя. Всичко живо предпочиташе да спи в такава нощ. Обзавеждането в хола на Марина и Васил обаче беше на друго мнение.
Телевизорът: Офффф, най-после ме изгасиха! Все до късно работя и няма почивен ден за такива като мен! (Ха, от умора я подкарах в рими!) Сутрин започвам работа в 6:30, та вечер до 12!Та кой нормален спи само 6 часа и половина в нашия стресов живот?! Марина е домакиня, става сутрин с мъжа си, за да му изглади риза (аз не я разбирам тази жена, когато й опре ножа до кокала, тогава се сеща да свърши нещо полезно, в останалото време все аз съм потърпевш...) Пуска блока на Бареков, пардон, на Ани Цолова, и когато Васил тръгне за работа, тя дреме на дивана! А аз работя! За кой бе, жено, да те питам аз, за тоя що духа ли се бъхтам... Не я разбирам тая жена. И така - цял ден, всъщност оставам недооценен! (Ще взема да стана поет, много ми се отдава тая мерена реч...) Вечер Васил се прибира и тогава е най-зле - почва да сменя каналите като умопомрачен! Толкоз движения в минута и балерините не правят, бе идиот! Много са зле и двамата.
Мивката: Кът-кът-кът, милите ми! Дечицата ми те! Нахранете се, милички, ще има за всички! Кът-кът-кът-кът! Марина, да ви кажа, е жена един път! Такова широко сърце! Такава необятна душа! На мен прилича, ще знаете! Аз мразя да ми е стерилно. По-уютно ми е да ми е едно такова ... абе с две думи творчески хаос! И Маринка е същата. Добротата й е необятна - даже наскоро ми позволи да си отглеждам хлебарчици! Кът-кът-кът! Чете мисли тази жена... Мога и да се обоснова - наскоро гледа на кафе на една съседка. Нарочно остави чашата после неизмита - не можем да се подиграваме със съдбите на хората, я! Ще вземе да й се промени съдбата на жената, после неопетнената съвест на Маринка ще я гложди, нали така? Знае какво прави, жената, вие в окултните науки не се бъркайте!
Диванът: Огън от любов! Най-красивия пожаааар! И в единствен миииииг... Горд съм, много съм горд! Марина мене МНОГО ме уважава! Все ме удостоява с присъствието си и гости си кани! Всеки ден - различен гост (иска да се обогатявам интелектуално, явно знае, че съм любознателен). Топъл дъжд, чаааакан дъжд... Само дето романтиците като мен предпочитат да мечтаят, но тя е желязна жена - практика, практика, практика... Колегите имат противоречиво мнение за нея. Но аз... Още има люлякови нощи, ще знаете...
© Елена Биларева Всички права запазени