elenabili
298 резултата
Помислих си, че няма други хора,
които да са странни като мен.
Помислих, че животът е огромен;
че нямам сила да го понеса добре.
Помислих, че изпитвам лоши чувства, ...
които да са странни като мен.
Помислих, че животът е огромен;
че нямам сила да го понеса добре.
Помислих, че изпитвам лоши чувства, ...
156
3
4
Не знам дали ти казах.
Премълчах ли?
Понякога мълчането е пясък.
Самотни улици, а чух гълчава.
Дали врабчета или лястовици? ...
Премълчах ли?
Понякога мълчането е пясък.
Самотни улици, а чух гълчава.
Дали врабчета или лястовици? ...
406
3
4
Изобщо не помня какво ми се случи,
но сякаш размъти очите ми.
Страхът на родители, баби и внучета
ме погна с маша по петите.
Къде да се скрия ...
но сякаш размъти очите ми.
Страхът на родители, баби и внучета
ме погна с маша по петите.
Къде да се скрия ...
931
7
17
Вече може би знам, че животът е кратък и тук сме на гости.
Вече може би знам, че не ще разбера за какво съм дошла.
Подозирам единствено, че в живота градените мостове
и във минал живот са били първо линии върху моята длан.
И във минал живот може би съм била със все същите хора, ...
Вече може би знам, че не ще разбера за какво съм дошла.
Подозирам единствено, че в живота градените мостове
и във минал живот са били първо линии върху моята длан.
И във минал живот може би съм била със все същите хора, ...
812
2
8
Самотен дъжд над покривите тихи
вали отчаян, див, прочувствен и свиреп.
С протяжни и неравноделни щрихи
рисува. Пее. Плаче. Като теб.
Разказва нещо, спира, вдишва, плисва ...
вали отчаян, див, прочувствен и свиреп.
С протяжни и неравноделни щрихи
рисува. Пее. Плаче. Като теб.
Разказва нещо, спира, вдишва, плисва ...
734
8
13
"- Защо ме обичаш?
- Попитай реката
защо към морето тече,
защо във морето се влива.
Реката попитай!" ...
- Попитай реката
защо към морето тече,
защо във морето се влива.
Реката попитай!" ...
837
2
Ще ти плисне в лицето коняк,
от добрия – с цвета на очите й.
Ще те среща със себе си пак.
Ще сънуваш кошмари. И викове.
Ще те пази бял ден да не видиш - ...
от добрия – с цвета на очите й.
Ще те среща със себе си пак.
Ще сънуваш кошмари. И викове.
Ще те пази бял ден да не видиш - ...
1566
10
15
Скъпи Откровенци,
Предлагам на Вашето внимание превод на английски на едно мое стихотворение.
Бих се радвала на отзиви относно качеството на превода. Благодаря Ви!
Простор
В следата на полет живееш, ...
Предлагам на Вашето внимание превод на английски на едно мое стихотворение.
Бих се радвала на отзиви относно качеството на превода. Благодаря Ви!
Простор
В следата на полет живееш, ...
1614
1
2
Сърцето ти е бяло. И не пуска
от хватката си нашите души.
Това, което казваш – пълен въздух -
ала пред него лесно се мълчи.
Защото се опарих от лъжата ти, ...
от хватката си нашите души.
Това, което казваш – пълен въздух -
ала пред него лесно се мълчи.
Защото се опарих от лъжата ти, ...
1178
1
5
Тук е синьо и пари на устните звук,
ала всеки е ням и не чува.
Много светло и синьо. Прозрачно е тук.
Или аз съм прозрачна, но чувам.
Няма мрак. Има само игла ...
ала всеки е ням и не чува.
Много светло и синьо. Прозрачно е тук.
Или аз съм прозрачна, но чувам.
Няма мрак. Има само игла ...
1214
6
10
Ти си пораснал – ясно е.
Премълчаваш почти всичко –
и на живота ласката,
и на света плесниците.
Тук сме на завет. Тихо е. ...
Премълчаваш почти всичко –
и на живота ласката,
и на света плесниците.
Тук сме на завет. Тихо е. ...
1252
3
6
Ако се опитам да те затворя в стихотворение,
няма ли да отвориш всички гласни,
да си наместиш каскета,
да поздравиш с:
„Бонджорно, принчипесса!“ ...
няма ли да отвориш всички гласни,
да си наместиш каскета,
да поздравиш с:
„Бонджорно, принчипесса!“ ...
888
3
4
„Може би този стих е измама –
просто някакъв стихомираж.“
Тодор Чонов
Може би днес аз просто сънувам
на съдбата доброто лице. ...
просто някакъв стихомираж.“
Тодор Чонов
Може би днес аз просто сънувам
на съдбата доброто лице. ...
888
3
5
„Никой в тоя скапан свят
няма да остане.“
Твойте устни не мълчат...
Пепел на устата ти!
Паля свещи като в сън. ...
няма да остане.“
Твойте устни не мълчат...
Пепел на устата ти!
Паля свещи като в сън. ...
1281
2
6
Във стаята седи женица.
Навън е пуст, нахален студ.
Женицата – досущ вълчица.
И луда както никой луд.
До печката – маша и стомна. ...
Навън е пуст, нахален студ.
Женицата – досущ вълчица.
И луда както никой луд.
До печката – маша и стомна. ...
1446
12
16
Русалките се раждат само лятото –
за да не бият на очи сред врявата.
Тогава не тежат и на писателя,
когато трябва да разкаже края им.
В морето, закопчало самотата им, ...
за да не бият на очи сред врявата.
Тогава не тежат и на писателя,
когато трябва да разкаже края им.
В морето, закопчало самотата им, ...
1317
2
11
Молитвата е само ясен знак,
че нещо натежало ще си иде.
Ще дойде влак на гарата ми пак
със писък – за да мога да го видя.
Ще оглуши тревогата от днес - ...
че нещо натежало ще си иде.
Ще дойде влак на гарата ми пак
със писък – за да мога да го видя.
Ще оглуши тревогата от днес - ...
1327
7
11
Умората е спомен за тъга,
която много дълго ми е пяла.
Посреща сутринта си този град,
но аз не съм готова за начало.
Умората е плътна - като плат, ...
която много дълго ми е пяла.
Посреща сутринта си този град,
но аз не съм готова за начало.
Умората е плътна - като плат, ...
1029
5
7
Не ви познавам,
а ви разпознавам...
Виолета Христова
Познавам ви по договора с Господ.
По шрифта на най-болните ви теми. ...
а ви разпознавам...
Виолета Христова
Познавам ви по договора с Господ.
По шрифта на най-болните ви теми. ...
1721
11
14
Вероятно от няколко века, но не помня от колко отдавна
все вървя покрай тебе – по спомен, по път и по стръмно.
Все е мека земята – неспасяема, топла, неравна,
а пък ти срещу мен се усмихваш и на ум, и на друма.
Щом по някаква тънка случайност запазя пред теб равновесие, ...
все вървя покрай тебе – по спомен, по път и по стръмно.
Все е мека земята – неспасяема, топла, неравна,
а пък ти срещу мен се усмихваш и на ум, и на друма.
Щом по някаква тънка случайност запазя пред теб равновесие, ...
809
2
4
Доколкото разбрах, светът е ъглов.
На всеки ъгъл – счупена надежда.
На всеки ръб все някой се е удрял.
И помнят побелелите му вежди.
Във всяка сянка – незачетен избор. ...
На всеки ъгъл – счупена надежда.
На всеки ръб все някой се е удрял.
И помнят побелелите му вежди.
Във всяка сянка – незачетен избор. ...
1028
8
13
Ще ти пиша някой път.
Вероятно – без подател.
От писмото ще мълчат
новини със задни дати.
Ще ти пиша за света – ...
Вероятно – без подател.
От писмото ще мълчат
новини със задни дати.
Ще ти пиша за света – ...
1561
3
11
Преценката ви е чудесна –
навярно подплатена с факти:
животът пее своя песен
и няма „равенство и братство“
по вярвания и заслуги, ...
навярно подплатена с факти:
животът пее своя песен
и няма „равенство и братство“
по вярвания и заслуги, ...
1492
5
11
Във душата ми – плъзнал мрак.
Ред – във твоята.
Много често ме чуваш как
плача в спомени.
Как критично те слушам аз, ...
Ред – във твоята.
Много често ме чуваш как
плача в спомени.
Как критично те слушам аз, ...
1135
3
6
Моля, дай ми минута, в която
да отгледам усмивка и залез.
Разкованите дни да изпратя
по пътека от мене запалена.
Дай ми само минута мълчание - ...
да отгледам усмивка и залез.
Разкованите дни да изпратя
по пътека от мене запалена.
Дай ми само минута мълчание - ...
1284
7
16
Пристъпваш неуверен и раздразнен.
В обувката ти камъче е влязло.
Очите ти са безобразно празни –
погледнат ли към мен, оставят язви.
Измъчено говорене – насила – ...
В обувката ти камъче е влязло.
Очите ти са безобразно празни –
погледнат ли към мен, оставят язви.
Измъчено говорене – насила – ...
1661
9
13
Май не ти е ушита по мярка съдбата, приятелю.
Ти каквато я мислеше, тя в пъти по-люта излезе.
А дали не е знаел дълбоко в душата Ваятелят,
че по мярка се шие за другите, не и за тези,
дето с пет планини на гърба си пак ходят изправени ...
Ти каквато я мислеше, тя в пъти по-люта излезе.
А дали не е знаел дълбоко в душата Ваятелят,
че по мярка се шие за другите, не и за тези,
дето с пет планини на гърба си пак ходят изправени ...
1201
7
9
Мъж. Авери. Шеги. Изчервяване.
Неувереност. Сънища. Срам.
Телефон. Тишина. И затваряне.
Анонимност. Писалка. Писма.
Прах. Жена. Къса рокля. И младост. ...
Неувереност. Сънища. Срам.
Телефон. Тишина. И затваряне.
Анонимност. Писалка. Писма.
Прах. Жена. Къса рокля. И младост. ...
766
2
5
Чинарът до чаршията замлъкна.
Короната му – тежка като злато –
загуби тъмножълтата си плътност,
а корените стиснаха земята.
Чинарът не разказа свойта тайна. ...
Короната му – тежка като злато –
загуби тъмножълтата си плътност,
а корените стиснаха земята.
Чинарът не разказа свойта тайна. ...
1162
4
Живея със такъв наивитет,
какъвто и Сервантес не познава.
Светът е сляп, нo знае две и две.
И съществува без да се раздава.
Подкупва със специален сладолед ...
какъвто и Сервантес не познава.
Светът е сляп, нo знае две и две.
И съществува без да се раздава.
Подкупва със специален сладолед ...
1324
7
9
Тя не е самотна – има десет котки,
дълга бяла рокля, спомени от сватба.
Има предпазливост в нейната походка.
Рядко тя заспива. Рядко се и радва.
Тя не е самотна. Споменът я топли ...
дълга бяла рокля, спомени от сватба.
Има предпазливост в нейната походка.
Рядко тя заспива. Рядко се и радва.
Тя не е самотна. Споменът я топли ...
3206
30
42
Разумът носи червени пантофи
и стъпва на пръсти във моята стая.
Когато объркам житейските строфи,
когато се тръшкам и все ми е тая,
гласът му ме сепва - ...
и стъпва на пръсти във моята стая.
Когато объркам житейските строфи,
когато се тръшкам и все ми е тая,
гласът му ме сепва - ...
1200
6
8
Земята се насели от обидени.
Земята беше вече тясна къща.
А Бог опита да размекне глината
с потоп, от който птиците се връщат.
Но виното подвеждаше очите им ...
Земята беше вече тясна къща.
А Бог опита да размекне глината
с потоп, от който птиците се връщат.
Но виното подвеждаше очите им ...
3326
25
37
Живея на тавана – до небето,
което ми бродира нежен гòблен.
Почакам ли звездите да засветят,
въздишам с ореолите им обли.
Живея на тавана и рисувам ...
което ми бродира нежен гòблен.
Почакам ли звездите да засветят,
въздишам с ореолите им обли.
Живея на тавана и рисувам ...
2852
5
26
Защо мълчиш, черешова цигулко...
Маестрото ти няма да се върне.
Лъкът ти е огъната драскулка.
Защо им даваш право да те зърнат
такава грозна, гола, изкривена,... ...
Маестрото ти няма да се върне.
Лъкът ти е огъната драскулка.
Защо им даваш право да те зърнат
такава грозна, гола, изкривена,... ...
1244
1
5
Самотата е въпрос
на вътрешно стечение.
Върви с изящно вирнат нос.
Навярно е мъчение.
И неминуемо призвание ...
на вътрешно стечение.
Върви с изящно вирнат нос.
Навярно е мъчение.
И неминуемо призвание ...
907
1
6
Като дупка на пътя,
като паднал светия,
като пломба на кътник,
като празна кутия
ми засенчваш пейзажа ...
като паднал светия,
като пломба на кътник,
като празна кутия
ми засенчваш пейзажа ...
1063
6
Опушено небесно сиво –
цветът на тайните. На шанса.
Поглъщат прах и гледат диво
в средата на самия дансинг
мъже със въдици в очите ...
цветът на тайните. На шанса.
Поглъщат прах и гледат диво
в средата на самия дансинг
мъже със въдици в очите ...
1287
8
Търсѝ ме в аромата на кафето си,
в утайката на плътното му дъно;
търси ме на измислени планети
и в погледи, неслучили на сънища.
Търсѝ ме между думите и в паузите, ...
в утайката на плътното му дъно;
търси ме на измислени планети
и в погледи, неслучили на сънища.
Търсѝ ме между думите и в паузите, ...
1290
1
3
Така и не разбрах какво се случи –
усмивка някаква.
Зави край разпилените боклучета.
Пое към лятото.
Така и не разбрах дали се случи – ...
усмивка някаква.
Зави край разпилените боклучета.
Пое към лятото.
Така и не разбрах дали се случи – ...
1418
12
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
