elenabili
-
elenabili
Поезия » Любовна Ти си пораснал – ясно е.
Премълчаваш почти всичко –
и на живота ласката,
и на света плесниците.
Тук сме на завет. Тихо е. ... 70 3 5 -
elenabili
Поезия » Любовна Ако се опитам да те затворя в стихотворение,
няма ли да отвориш всички гласни,
да си наместиш каскета,
да поздравиш с:
„Бонджорно, принчипесса!“ ... 69 2 4 -
elenabili
Поезия „Може би този стих е измама –
просто някакъв стихомираж.“
Тодор Чонов
Може би днес аз просто сънувам
на съдбата доброто лице. ... 75 3 4 -
elenabili
Поезия „Никой в тоя скапан свят
няма да остане.“
Твойте устни не мълчат...
Пепел на устата ти!
Паля свещи като в сън. ... 128 3 6 -
elenabili
Поезия Във стаята седи женица.
Навън е пуст, нахален студ.
Женицата – досущ вълчица.
И луда както никой луд.
До печката – маша и стомна. ... 156 9 12 -
elenabili
Поезия Русалките се раждат само лятото –
за да не бият на очи сред врявата.
Тогава не тежат и на писателя,
когато трябва да разкаже края им.
В морето, закопчало самотата им, ... 134 3 13 -
elenabili
Поезия » Философска Молитвата е само ясен знак,
че нещо натежало ще си иде.
Ще дойде влак на гарата ми пак
със писък – за да мога да го видя.
Ще оглуши тревогата от днес - ... 173 7 12 -
elenabili
Поезия » Философска Умората е спомен за тъга,
която много дълго ми е пяла.
Посреща сутринта си този град,
но аз не съм готова за начало.
Умората е плътна - като плат, ... 167 4 7 -
elenabili
Поезия Не ви познавам,
а ви разпознавам...
Виолета Христова
Познавам ви по договора с Господ.
По шрифта на най-болните ви теми. ... 216 11 14 -
elenabili
Поезия » Любовна Вероятно от няколко века, но не помня от колко отдавна
все вървя покрай тебе – по спомен, по път и по стръмно.
Все е мека земята – неспасяема, топла, неравна,
а пък ти срещу мен се усмихваш и на ум, и на друма.
Щом по някаква тънка случайност запазя пред теб равновесие, ... 146 2 4 -
elenabili
Поезия » Философска Доколкото разбрах, светът е ъглов.
На всеки ъгъл – счупена надежда.
На всеки ръб все някой се е удрял.
И помнят побелелите му вежди.
Във всяка сянка – незачетен избор. ... 148 8 13 -
elenabili
Поезия » Любовна Ще ти пиша някой път.
Вероятно – без подател.
От писмото ще мълчат
новини със задни дати.
Ще ти пиша за света – ... 193 3 12 -
elenabili
Поезия Преценката ви е чудесна –
навярно подплатена с факти:
животът пее своя песен
и няма „равенство и братство“
по вярвания и заслуги, ... 244 5 12 -
elenabili
Поезия » Любовна Във душата ми – плъзнал мрак.
Ред – във твоята.
Много често ме чуваш как
плача в спомени.
Как критично те слушам аз, ... 148 3 6 -
elenabili
Поезия Моля, дай ми минута, в която
да отгледам усмивка и залез.
Разкованите дни да изпратя
по пътека от мене запалена.
Дай ми само минута мълчание - ... 202 7 16 -
elenabili
Поезия » Любовна Пристъпваш неуверен и раздразнен.
В обувката ти камъче е влязло.
Очите ти са безобразно празни –
погледнат ли към мен, оставят язви.
Измъчено говорене – насила – ... 289 10 13 -
elenabili
Поезия Май не ти е ушита по мярка съдбата, приятелю.
Ти каквато я мислеше, тя в пъти по-люта излезе.
А дали не е знаел дълбоко в душата Ваятелят,
че по мярка се шие за другите, не и за тези,
дето с пет планини на гърба си пак ходят изправени ... 118 8 10 -
elenabili
Поезия » Философска Мъж. Авери. Шеги. Изчервяване.
Неувереност. Сънища. Срам.
Телефон. Тишина. И затваряне.
Анонимност. Писалка. Писма.
Прах. Жена. Къса рокля. И младост. ... 170 2 5 -
elenabili
Поезия Чинарът до чаршията замлъкна.
Короната му – тежка като злато –
загуби тъмножълтата си плътност,
а корените стиснаха земята.
Чинарът не разказа свойта тайна. ... 140 4 -
elenabili
Поезия » Философска Живея със такъв наивитет,
какъвто и Сервантес не познава.
Светът е сляп, нo знае две и две.
И съществува без да се раздава.
Подкупва със специален сладолед ... 266 7 9 -
elenabili
Поезия » Друга Тя не е самотна – има десет котки,
дълга бяла рокля, спомени от сватба.
Има предпазливост в нейната походка.
Рядко тя заспива. Рядко се и радва.
Тя не е самотна. Споменът я топли ... 896 21 35 -
elenabili
Поезия Разумът носи червени пантофи
и стъпва на пръсти във моята стая.
Когато объркам житейските строфи,
когато се тръшкам и все ми е тая,
гласът му ме сепва - ... 461 6 8 -
elenabili
Поезия » Друга Земята се насели от обидени.
Земята беше вече тясна къща.
А Бог опита да размекне глината
с потоп, от който птиците се връщат.
Но виното подвеждаше очите им ... 903 20 33 -
elenabili
Поезия » Друга Живея на тавана – до небето,
което ми бродира нежен гòблен.
Почакам ли звездите да засветят,
въздишам с ореолите им обли.
Живея на тавана и рисувам ... 770 5 26 -
elenabili
Поезия » Философска Защо мълчиш, черешова цигулко...
Маестрото ти няма да се върне.
Лъкът ти е огъната драскулка.
Защо им даваш право да те зърнат
такава грозна, гола, изкривена,... ... 167 1 5 -
elenabili
Поезия » Философска Самотата е въпрос
на вътрешно стечение.
Върви с изящно вирнат нос.
Навярно е мъчение.
И неминуемо призвание ... 296 1 7 -
elenabili
Поезия » Друга Като дупка на пътя,
като паднал светия,
като пломба на кътник,
като празна кутия
ми засенчваш пейзажа ... 243 6 -
elenabili
Поезия » Философска Опушено небесно сиво –
цветът на тайните. На шанса.
Поглъщат прах и гледат диво
в средата на самия дансинг
мъже със въдици в очите ... 282 8 -
elenabili
Поезия Търсѝ ме в аромата на кафето си,
в утайката на плътното му дъно;
търси ме на измислени планети
и в погледи, неслучили на сънища.
Търсѝ ме между думите и в паузите, ... 354 1 3 -
elenabili
Поезия » Друга Така и не разбрах какво се случи –
усмивка някаква.
Зави край разпилените боклучета.
Пое към лятото.
Така и не разбрах дали се случи – ... 379 12 -
elenabili
Поезия » Философска Той играе комар и не вярва, че има и утре.
Стъпва нервно – почти изорава годините.
Той живее със някаква собствена мъдрост.
А краката му вечер в студената стая изстиват.
Той играе комар и умът му работи различно. ... 305 9 -
elenabili
Поезия » Друга Един самотен, дълъг петък
реши да ме опитоми.
Любов, заплахи, страсти, клетви.
А после няколко вини.
И слабият, посредствен петък, ... 397 10 -
elenabili
Поезия » Любовна Ти не знаеш защо.
Аз не търся причина.
(Обичайното късогледство.)
Една стара любов
ще ни грее през зимата, ... 415 3 -
elenabili
Поезия » Философска Няма песен в молитвите.
Няма музика в думите.
Няма лесно на плиткото,
ни дълбоко във трудното.
Смърт и раждане. Толкова. ... 436 13 -
elenabili
Поезия Опушено небесно сиво –
цветът на тайните. На шанса.
Поглъщат прах и гледат диво
в средата на самия дансинг
мъже със въдици в очите ... 268 2 -
elenabili
Поезия » Любовна Не съм ти обещавала друг свят,
че всеки си отглежда световете.
Аз ходя бавно, ала не назад.
Назад го зная пътя. Всеки метър.
Не съм ти обещавала покой. ... 616 2 22 -
elenabili
Поезия » Философска Пред вратата ти тиха мирише на студ.
Снегът татуира коварни препятствия.
Някой див непознат, отегчен или луд
е изкъртил сълзите ти. Както бравата.
И вече не плачеш. Плътта хвърля хлад. ... 322 11 -
elenabili
Поезия » Философска Кой забрави да върже звънци на неделите,
през които се връщахме с нови разпятия?
Ние дърпахме мисли недоносено – бели,
за да можем да светим, но извиквахме свлачища.
Кой измерваше пулса, честотата на дишане, ... 407 7 -
elenabili
Поезия Уморена е нашата къща
и мирише на спарени въглени.
Тя почти не очаква завръщане,
а прегръща стените си ъглови.
Колко пъти разделяше времето ... 328 7 -
elenabili
Поезия Прозорецът рисува студ.
Почива си градината.
Пред къщи скита снощен луд,
прегърнал младо вино.
Аз, там, зад плътното перде, ... 311 8
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
