• Излез, планетянино, излез, покажи се на твоите нови господари. Не смятай, че можеш да ни избягаш. Опиташ ли се, няма да съществуваш вече. Кажи си, че по-добре жив, отколкото не такъв. Така че…   - гърмеше по високоговорителя записът на отдавна изчезналия от лицето на Черновата индивид.

Над полупустинната равнина висеше едно чувствително голямо сборище от метал, стомана и прочие метално. То приемаше образа на космическа извън тази планетнасистема флота и явно се опитваше да изкара по численост местното население от описаната по-долу къща, за да се предаде на тях. Корабите бяха черни, тъй като това позволяваше те да придобиват някаква мимикрия из голямата Чернова и да не се забелязват така лесновато от врага. Естествено в орбита около тази планета се орбитаваше по-голямата част от флотилията на нашествениците.

Под така създалата се нова и изкуствена метална обвивка на небесното тяло се помещаваше на общо основание една къщичка леко премерена в стил ранчо от едната везна, а от другата – селска му работа. В импровизираното дворче се намираха дърва подлежащи на цепене, както и каруцата под тях, която пътна структура ги крепеше на общо основание от среща със повърхността на планетата. По всичко личеше, че нашествениците са изпълнени със решителност и твърдомислие да преминат своите собствени намерения, а именно или да завладеят, или да унищожат.

В този от другите участъци от време дървената врата на структурата се първо полуотвори, а после и изцяло, като този факт беше получен от материалното усилие на излезлия вече навън от къщата човек. Среден на ръст, години, изглед и форма, той носеше в едната си ръка брадва и май имаше намерение пряко да въздейства на разположените в двора дърва. Сега той се поспря и погледна нагоре.

• Слушай какво, дребни и нищожни човече. Ние идваме от много далече, както по време, така и по пространство, и сме овладели до съвършенство изкуството на материята. Ние владеем огромно количество светове като този и най-други различни, но пък вече по качество. Могъщи армии и империи сме унищожавали, велики крале, царе, владетели и тем подобни (дума, завършваща на –ли) са се изправяли срещу нас и са били побеждавани. Никой и никога не е могъл да ни се противопостави, камо ли да организира нещо подобно на безхаотична съпротива.

Тук настъпила малка пауза – явно говорителят сменял листа си, от който четял. В това време човечецът отдолу леката-полека започнал да си върши работата т.е. цепил дървата и ги редял от едната страна на къщата.

• Към настоящия момент ние пристигнахме и в тази звездна система. Отначало бяхме много затруднени от поставените по границите ù автоматични защитни устройства, но след като инжектирахме нужното количество време и материя, успяхме да пробием. За жалост, всички тези ни действия отидоха напразно, тъй като на планетите от тази система не намерихме цивилизация, с изключение само на тази, и то явно това си само ти. Така че явно разбираш – предай се и кажи, че ставаш наш васал и ще пощадим живота ти. Чакаме твоя отговор.

Секачът отдолу явно донякъде успя да се заинтересува, щото изведнъж спря, а после изрече:

• А не намерихте ли тук някъде около тази планета нещо необичайно, о вий всемогъщий?

• Всъщност, хм, хм, има подобно съществувание. Тази последна защита доста ни затрудни. И в това…

• Значи успяхте да я пробиете и унищожите, така ли? – вече с доста по-голям интерес се задълбочи в диалога човекът.

• Това е вярно, нали сме тук сега. Какво решаваш?

• Е, какво да се прави, вие сте по-прави от мене с тези дървении, но аз не бих живял живота на роб. Той не е за човек като мен, откърмен със свобода. Затова отказвам да се подчиня на вашите слова.

Тук човекът се изправи, постави секирата в едната си ръка и погледна смело към морето от метал отгоре му.

• В такъв случай според нашите повели ще бъдеш ликвидиран и унищожен от сегашното си съществувание. Това, което ти се полага, едно последно желание, преди да умреш. Казвай си го, че бързаме. Знаеш ли колко свят ни чака да го покорим?

Пак тук човекът се почесал по главата с едната от двете си ръце, тъй като с другата държал, както пише по-горе, брадвата и някак си така лекичко и хвърковато попитал:

• А не ви ли направи впечатление, когато разглобявахте, за да разберете устройството и съдържанието на хвърчащите машини и творения, защитаващи техните им поверени обекти?

Пак тук се чуло някакво метално стържене – явно онзи отгоре също се почесал по главата, но сетне се разнесло из ефира:

• Да, прав си, нищожний. Има подобен факт. Повечето бариерни механизми бяха насочени към задържане на вътрешна агресия, отколкото към спиране на външна такава. Даже според някои наши инженери, ако беше факт обратното, то едва ли щяхме да сме тук сега и така. Те, между другото, го смятаха за печатна грешка, но стига толкова приказки за това. До голяма степен се наложи…

• Ами да ви кажа – прекъснал ги невежливо невежеството отдолу – по мое време така ги строяха затворите. Повече се гледаше затворниците да не избягат, отколкото да позволят други да влязат в затвора.

• Какв…

И преди да се чуе това последно “о” от думата “какво”, нищожеството смигнало насмешливо само с едното си око, тъй като с другото се целило, и цялата флота била унищожена и изпарена по волята и според целта на бившия вече затворник №АР 0321/33.