Катастрофа. Изглежда странна. На пръв поглед. Прав път. Пуст. Чист асфалт. Хубаво време. Малка кола. Тойота. Размазана в дърво. Засичане? Избягал виновник? Явно това. Пиян шофьор? Също възможно.
Приближава катафалка. Шофьорът е забелязал. Отбива веднага. Излиза. Оглежда. Скорошен инцидент. Трябва да помогне. Отговорен е. Сърцето му бумти. Неприятна ситуация. Непозната. Готов е да помогне. Пострадали?
Предницата е нагъната. Същинска хармоника. Изкривена врата. Отвън ръка. Виси отпуснато. Извити пръсти. Като нокти. Нокти на орел. Разбито стъкло. Подаваща се глава. На жена. Заплетена коса. Перленоруси кичури.
Мъжът се доближава. Изважда телефон. Колебае се. Набира 112. Далечно място. Пусто. Линейката ще закъснее.
Той е агент. Погребален. Свикнал е на гледки. Обаче това… Много стряскащо. Дясното око… Изскочило. Виси на бузата. Снопче нерви. Окървавено. То го крепи. Мътна зеница. Опръскана с кръв. Другото око… Щъка безумно. Във всички посоки. Сякаш търси. Какво? На челото. Отпрана кожа. Виси. Раздрана на ивици. Пада до веждата. Тънка. Изящно оформена. Носът изкривен. Настрани. Безформена буца. С цвят на цвекло. Прясно нарязано. Размазана скула. Хлътнала навътре. Гротескно. Разкъсани устни. Отзад зъби. Натрошени. Косата. Сплъстена от кръв. Стърчи нещо. Къс ухо.
– Аз… грозна? – пита тя. Дрезгав глас. Потреперващ. Но изненадващо силен.
– Линейката идва. Малко търпение. Ще се погрижат…
– Грозна? – ръмжи настоятелно. Здравото око… Мърда. Извива се нагоре. Умолително. Мъжът е смутен.
– Не се безпокойте. Всичко ще се…
– Как се казваш?
– Петър.
– Искам отговор. Важно е. Разбери.
– Ами… Не изглеждате… хич добре.
– Значи съм грозна. Лицето ми! О, лицето ми. Не е наред! Нали, нали?
С едното око виждам. Другото… Знаех си. Майчице!
– Знаели сте? Какво?
– Че ще се случи… Лошото. Лош хороскоп. Неблагоприятен ден. Шофирането… Голяма грешка. Защо не останах… вкъщи.
– Как катастрофирахте? – пита Петър. Поддържа разговор. Завява пострадалата. А тя не е в шок. Цяло чудо.
– Токчето се закачи. В постелката. Натиснах газта. Без да искам. Вместо спирачката. После паника. Изтървах волана.
– Не сте пила?
– Не пия. По принцип. Само шампанско. От време на време. – Говори ясно. Сравнително ясно. Изпочупени заби. Смазана скула. Но говори. Леко фъфли. Това е. – Кажи ми! Кажи! Аз… Грозна ли съм?
– Има ли значение? – тросва се. Изненадан е. Неуместна реакция. Твърде гневна. – Жива си. Това е важното.
– Петре! Манекенка съм. Детска мечта. Исках да стана. И станах. Трудно беше. Много лишения. Жертви. Бях селско момиче. Преспах с мнозина. Жесток бизнес. Нямаше как. – Помръдва глава. Извърта окото. Оцелялото. Фиксира нещо. С поглед.
– Не мърдай! Не трябва!
– Помогни ми! Извърти ми главата! Надясно.
– Не, не. Не бива. А и защо?
– Искам да погледна. Там. В страничното огледало. Моля те! Моля Те! - Окото е живо. Излъчва настойчивост. Истерична настойчивост. Петър я хваща. За ръката. Иска да я успокои.
Жената помръдва. С нечовешко усилие. Извърта рамото си. Главата се килва. Рязко надясно. Болезнен стон. През окървавените устни. Окото успява. Мярва образа.
– Това! Не съм аз! Не, не!
– Не гледай! Недей! – Петър се поколебава. Разбива огледалото. С шут. Добре премерен. Жената изхлипва. Пуска сълза. Сълзата се търкулва. Бавно, по бузата. После порозовява. От кръвта. А окото… То гледа тъжно. Надолу.
– Ха, катафалка – казва тя. Стресната е. – Твоята кола?
– Да. Погребален агент съм.
– Ако умра… ще се наложи… в затворен ковчег… да съм.
– Хей, хей! Какви ги дрънкаш? Ще отидеш в болница. Ще те излекуват. После пластичните хирурзи…
– Няма да се справят. Знам аз. Толкова грозна… Наистина ли?
Петър мълчи. Моли се линейката да дойде. Ужасна ситуация. Иска да се отърве.
– Не им позволявай! Не искам да снимат! Чуваш ли! Никой да не снима! Ако ме изтипосат… в такова състояние… във вестниците. Искам услуга. От теб.
– Казвай.
– Прибери окото! В орбитата. Моля те, моля те!
Той се извръща. Хваща се за главата.
Следват увещания. Дълги. Сълзливи. Къса му се сърцето. Склонява. Хваща окото. Много внимателно. Набутва го в орбитата. С рязко движение. Чува се джвакане. Влажно „плоп”. Жената вие. Жестока болка. После се успокоява.
– Сега? Не толкова грозно? Нали?
– Разбира се – отвръща Петър. Окото е мъртво. По-мъртво и изцъклено отпреди. Неприятна гледка. Не е влязло добре. Запретнало е горния клепач.
Жената изплюва зъб. Започва да нарежда:
– В болницата ще ме издебнат. Папараците. Ще снимат. Ще снимат. Само като си помисля… Снимки във вестниците. Жълтите вестници. Ще ми се подиграват. Завистниците ще се радват. Ще умират от кеф. Нямаш представа за омразата… в този бизнес. Край на кариерата ми. Няма да могат… да ме закърпят. Цял живот…чудовище. Непрестанно криене… от хорските очи. Мъжете ще се отвращават. Отритната… Презряна… Дотук с мечтите. Без красотата… кръгла нула. Толкова обезобразена. Дори не ме позна. А си ме виждал. Няма как да не си. По телевизията.
– Но си жива. Това е важното. Животът е ценен. Най-ценния дар.
– Не го искам… Такъв живот… Не. Не, не го искам.
Петър се смръщва. Още по-натъжен е. Има мека душа. Лесно се трогва. Разбира чуждото нещастие. Често плаче по погребенията. Погребенията на непознати. Такъв е. Чувствителен. Наивен до безобразие. Съчувства на страдащите. Винаги.
Приближава жената. Тя рони сълзи. От здравото око. Другото е сухо. И невиждащо. Тя проклина участта си. Той коленичи. Опира длани о бузите ù. Стиска здраво главата. Завърта. Рязко. Прешлените изпукват. Дотрошават се.
Жената изпъшква. После притихва. Мигновена почуда в здравото око. После – мъртвешка изцъкленост.
Петър отваря вратата. Измъква трупа. Хваща го под мишниците. Повлича го към катафалката. Изпружени крака с токчета. Десетсантиметрови токчета. Те застъргват асфалта. Неприятен звук. И сивкави следи по асфалта.
Отваря капака на катафалката. Зад тъмното стъкло се гуши ковчег. Отваря и него. Намества тялото вътре. Старателно, без бързане. В далечината сирени. Не се трогва от тях. Склопява очите ù. Лявото се затваря напълно. Дясното отказва. Остава полуотворено.
Заявява тържествено:
– Онези гадове няма да те видят такава. Сегашната ти грозота ще си остане между нас. Заклевам се във всичко, което ми е свято!
Скача зад волана. Пали двигателя. Потегля.