Хакуна и Матата бяха влюбени и заедно образуваха Хакуна Матата. На тях кръстиха онази Хакуна Матата, за която Тимон и Пумба така усърдно говореха и която търсеха толкова дълго време.
Те сияеха, те светеха в най-прекрасните цветове. Те викаха сутрин Слънцето и го изпращаха вечер. Те поръсваха черното небе със светещи малки звездици. Те рисуваха дъгата, когато валеше в слънчево време. Те подаряваха любовта и радостта, пречистваха душите на живите същества и сътворяваха милосърдие и доброта. Те създадоха всяко едно, на пръв поглед малко, но всъщност безкрайно голямо красиво чувство, което днес ние сме способни да изпитаме, когато се влюбим. Вървящи винаги ръка за ръка, те не можеха една без друга. Дори в сънищата си бяха заедно и се прегръщаха.
По тяхно време всички бяха щастливи и доволни, живееха в съвършенство, нямаха недостатъци, цареше и безценният мир. Живите нямаха отрицателни качества и не познаваха неприятностите, тъгата, омразата. За тях всичко приличаше на рисунка на Рая. Може ...