4.12.2019 г., 8:38  

Хаотични бълнувания

2.8K 10 17
5 мин за четене

Вещата вещица вещо вещаеше вещите си вещания…

В малката й къщурка беше тихо и спокойно. Защото скоро мъж не беше влизал вътре. Иначе… Иначе го чакаше съдбата на последния. ПоследнияТ мъж в живота й, а не последният на света, както със съжаление си мислеше тя, хвърляйки по някой поглед към стената.

Там висеше огромно украшение – дървен кръст с разпънат човек. При това бая жизнен човек. Още мърдаше, та на моменти й се струваше, че ще размаха ръце. Е, нямаше как – в тях бяха забити железните гвоздеи от стоманения й гняв, краката бяха стегнати в отровните камшици от езика й, целият беше набучен с острите стрели на виденията и яростта й…

Мъж… Супермен… Защо е тая несхраведливост, яростно дъвчеше мислите си тя – ако мъж лети, значи е супермен. Но щом жената лети – вещица?

Вещицата вдигна глава и погледна през прозореца. Птици… Как й се искаше да е сред тях… Крилатите се раждат без съдби, лъжеше се понякога сама.   Безгрижна, волна, носеща се по вятъра… По вятъра ли? Той ли ще й каже накъде да лети? Той ли ще й дава маршрутите на живота?

Неее…

Да беше птица – така щеше да дресира вятъра, че… На вятър ще ми стане…

Как можа точно заранта, когато тя се носеше по хоризонтната крива на съня, да изтрополи по керемидите и я събуди…

А после стоя изнервена до прозореща и гледаше как хъркори намръщения този град и билбордовете му поглъщат светлината…

Тишината беше разкъсана от плахо, но уверено почукване по вратата. Предната врата. За гости. Иначе вещицата си имаше задна, която използваше като парадна. Навик – свикнеш ли веднъж да си все на чорчик, никой не може да те откаже. И когато внезапно се окаже, че си според правилата, изведнъж откриваш, че правилата са обърнати и ти, все пак, си си направо в накривото…

Въздъхна и отвори.

На прага стоеше дребна баба, сгушена в широко черно наметало, нарамила коса – като че имаше какво да коси в тая предзимна студена есен.

Вещицата трепна. Ха сега, де!

А бабата направо се разтрепери.

-     Извинявай, чадо – рече тя и едва не изпусна косата – Ама аз…

-     При мен ли идваш? – попита сухо вещицата.

-     Май адреса съм объркала…

-     Защо? – сухо и кратко, coup de grâce с пистолетен изстрел.

Бабата се подпря на косата като върху бастун.

-     Търся една жена… Ама не си ти… За теб има още време…

-     Тогава – защо? – от вещицата повея суровият вятър на ледената й сърдечна пустиня.

-     Грешка! Извинявай…

Вещицата се загледа над бабата. Искаше спокойствие, искаше време за размисли, искаше… Много неща искаше, но и сега нямаше да ги получи…

-     Оня ден пък един архангел идва – пророни вещицата – Нещо да пита уж, ама все меча си бараше…

-     Той си е у тях, в Райската Спешна последна помощ – каза бабата – Лекуват го след разговора. Налагат го с мокри облаци и му сложили две планети на кръста, че лумбагото…

-     Негов проблем – отряза вещицата – Да не е тропал, когато творя…

Бабата заинтригувано вдигна очи, но не посмя да попита. Добре виждаше един любопитен там, на кръста…

-     Ти – накъде сега? – въпросително я погледна вещицата – Да не отиваш към мостовете? Щото ония там отдолу аз… С две думи, постарай се зимъска да няма тръгнали с теб…

Бабата се прокашля.

-     Ка щяло… Ама нали знаеш – идвате на тоя свят, отивате си… Колкото по-рано, толкова по-добре. Таман няма да сте сътворили много грехове и Оня ще ви го зачете…

Вещицата се намръщи. Не обичаше да й напомнят, че е вече на… Я да пресметне… От 68 година насам… Аха, май две хилядарки трупна…

-     Знам, знам… На борованското гробище надраскали по стената: „Одиш каде одиш – па тука ша додиш!“… Ама аз нещо не бързам…

-     И ние, и ние не те чакаме – рече скоростно бабата. После се усети, че може да я засегне, а вещицата си беше кибритлийка, лумваше цял вулкан от първо докосване по нервите – А иначе си добре дошла, пък и…

Вещицата махна с ръка. Тя беше добра вещица, страдаше и от склероза вече, та доста хора оцеляха благодарение на това. Е, когато перката се завърташе в главата й… Но никой не можеше да разкаже какво става тогава. Оцелели нямаше…

-     Тука нещо ми поомръзна… Наскоро един човек ми каза: „При комунизма имаше комунистически паради, при военните има военни. А като гледам какви са парадите сега – ясно ми е кои са на власт…“ И, да ти кажа – писна ми. Аз, дето съм добра и разбрана, почвам със себе си да се карам. Щото ако с друг…

Бабата пак потрепери…

-     Ти, като тръгна насам – рече вещицата – надникна ли при пясъчните часовници, дето мерят човешките дни?

Бабата кимна. То си беше конфинденциална информация, ама смее ли да откаже на… На добрата вещица…

-     Там има един часовник на някакъв древен старец, Сенсея го наричат. Как тече пясъкът?

Бабата облекчено махна с ръка. Лесен въпрос.

-     Тече, после се превърта и пак тече. Той проклет, проклет… Не спира на едно място. А иначе си е добре. Не го щат даже в Ада. Пък Сатаната вече бил подписал молба за пенсия, приготвил се и се надява да не я подава скоро…

Вещицата махна с ръка:

-     Добре, но все пак – защо потропа?

-     Дай чаша вода, а? – помоли бабата, разбрала, че може и да й се размине.

И си тръгна. Цяла и невредима и тоя път. За разлика от Мефистофел, който още се чеше с лява ръка, защото дясната е на две места строшена. С доброта…

Вещата вещица вещо вещаеше вещите си вещания…

 

Отново на гости - https://genekinfoblog.wordpress.com/

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...