Час: 17:23                                                                                                    В парка...
Дата: 06. X. 2013г.                                                                                     Плаче ми се...

Боли ме... сърцето 

  Любов! Ех, тая любов! Кой не е чувал за нея!? Кой не я е зървал около себе си!? Тя е навсякъде около нас. Дори без да се направя, човек може да я види в образа на някоя двойка, която се прегръща в близката пейка. Не знам за останалите, но у мен това винаги е пораждало смесени чувства на умиление и завист. Винаги, щом видех някои влюбени ме свиваше сърцето и аз страшно много исках и мен да ме удари Купидон с любовната си стрела. И той взе, че го направи, ала така я заби, че сърцето ми вече не само се свива, а направо ще се пръсне, давейки се в собствената си кръв. :(

 Срещнах своята малка красавица не в парка или в училище, всъщност, при първата ни среща дори не видях лицето й или поне не на живо. Навярно се досещате, че това, което искам да кажа, е че я срещнах в един интернет сайт, чието име не е важно. Та, първата ни среща, запознанството ни беше виртуално и не беше нищо ново за мен. По това време вече се бях запознал с доста „хора от нета” и първоначално тя не се беше нищо по-различно от тях. Ако трябва да съм честен, за пръв път, когато я тя ми показа своя снимка, аз не я харесах (Друг е въпросът, че я излъгах, че е красиво момиче и че колкото повече расте, толкова повече ще хубавее). Тя бе поредното момиче, с което щях да си пиша няколко дни и после просто ще прекратим контакт, ала съдбата нямаше същите намерения към мен, както и към нея.

 Още в началото забелязах, че тя е различна. Разговорите с нея протичаха много леко и спокойно, бяха толкова непринудени. Също така тя бе много съпричастна и винаги загрижена към мен, невероятно добра беше, макар че не ме познаваше. Тези нейни качества много ме заинтригуваха и изключително повдигнаха интереса ми към нея. И така ден след ден чатовете ни ставаха все по-дълги и ние все повече се сближавахме. Тя се превърна в моя Малчо, който пък от своя страна уж на шега започна да ми казва, че ме обича, доста често и то. След време и за последвах примера й и почнах да правя същото. И така до момента, в който зад това невинно мое „Обичам те” не започнаха да се прокрадват, незабележими и тихи, леки чувства. Почнах да се чувствам странно, винаги, когато влизах в Скайп гледах дали тя е на линия, ако беше – бях щастлив, ако не беше – посървах. Видях ли да влиза онлайн, сърцето ми странно започваше да тупти и чувствах някакво вълнение. Периодично тя ми пращаше свои снимки, за да ги разглеждам. АЗ й ги исках, но това си беше от чист интерес и нищо повече. На първите снимки обаче вече не беше „нехубава”, а беше доста сладка. С всяка следваща снимка тя ми се струваше все по-красива и по-красива и накрая стана просто ПРЕКРАСНА! Точно тогава разбрах, че вече съм лудо влюбен в нея и че я обичам повече от всичко!

 За месец може би нищо не й признах, защото ме беше страх, че тя няма да ми отвърне със същите чувства, но в крайна сметка се престраших да й кажа, че я обичам до полуда с риск да я изгубя като приятел. За моя огромна радост тя изпитваше същите неща към мен, каквито аз към нея. Така започна най-прекрасният и най-болезненият период в моя досегашен живот. Аз имах приятелка, имах едно прелестно създание, което обичах и то ме обичаше и бях щастлив. Лошото беше, че между нас стоеше числото 300, а отстрани на него безмилостно стоеше означението „км”. :(

 Повечето от вас, хората, които четат това, ще си кажат, че аз съм просто един тийнейджър, който вместо да си учи уроците е тръгнал да се оплаква и да изповядва любовните си мъки. Може би имате право, може би съм точно такъв, но никой от вас не е мен, за да знае как всъщност аз се чувствам. Може би ще кажете, че това е просто увлечение и след месец ще свърши и ние с нея после дори няма да се помним. Може би е така, но дали при едно увлечение аз съм способен на толкова сили чувства на обич, че да плача безспир час и половина? Да, аз съм момче – висок съм 185см. е тежа 88кг. – едър съм, много даже и то и въпреки това се проснах на дивана в стаята си и се разревах като малко дете. Нима това е възможно, ако тази любов беше просто увлечение? Аз не мисля така. Възможно ли е при едно просто увлечение по цял ден да мисля за нея? Да заспивам с мисълта за нея, да ставам с мисълта за нея, а доста често и докато спя през нощта я сънувам. Това просто увлечение ли е?

 А, ако питате за какво леех сълзи – причината бе, че с нея не можехме да се видим и да бъдем заедно. Сърчицето ми се пръскаше при мисълта, че тя е там, така далече и аз дори не мога да я докосна, да я целуна, да се огледам в сините й очи, дълбоки като океана, че и по-дълбоки.

 Съдбата вече ни беше измъчила много и двамата, но още не се беше наситила.  Ей така, внезапно, от изневиделица тя ни позволи да прекараме три дни заедно. Едни прекрасни, неземни и божествени три дни, в които аз държах своя малък ангел в ръцете си, три дни, в които можех да усетя мириса й и можех да усетя нейната топлина до своята.

 За съжаление обаче съдбата иска да продължава да ни измъчва и продължава със своите нокти да раздира душите ни. Заради нея често чувам моята любима да плаче, защото не може да сме заедно, а аз мразя тя да плаче и бих убил всеки, който й го причини. Ала какво мога да сторя срещу съдбата? Благодаря й и я проклинам всеки ден, защото ни срещна двамата с моята любов и я псувам всеки миг, защото кара едно малко прекрасно създание да страда и да плаче. Просто не знам вече какво да направя. Не знам до къде ще ми стигнат силите да се боря. Аз по принцип лесно се отказвам, но не и сега, не мога, заради нея. Стотици пъти съм го казвал – аз може и в калта да вървя, но тя ще стъпва с нежните си нозе по мраморна пътека. Доволен съм да съм в калта, стига по пътя да държим ръцете си заедно!

 И като за последно искам да се обърна към нея:

 „Миличко, живот мой, не знам дали ще прочетеш това, но искам да ти кажа, че те обичам, обичам те повече от всичко! В моя живот ти си моето слънце, ти си моята светлина в края на тунела, ти си кислорода в дробовете ми и кръвта във вените ми – ти си ми ВСИЧКО! А без теб, всичко останало е едно нищо. Животът ми без теб не струва и пукната пара. Този свят без теб е нищо повече от една празна сфера без живот, сива и мъртва. Един ден с теб се равнява на цялото щастие без теб. И, ако хората търсят съкровища и злато под формата на метали, аз вече имам едно, но много по – ценно. Ако за съкровище можеше да се приема живо същество, то аз съм най-богатия човек не в Света, а в цялата Вселена и отвъд нея! А моята любов към теб може най-добре да се изрази с този знак – „∞”

                                                                                               ОБИЧАМ ТЕ!!!!!

 Бележчица: И само искам да кажа на тези, които може би ще се присмеят на това, което съм написал – първо изпитайте това, което аз и тя изпитваме. Първо усетете какво значи сърцето ти да бие всеки ден с ужасна болка в гърдите, а сълзите ти винаги да са на прага да избият по лицето, защото дори не можеш да зърнеш човека, който обичаш.

 Изпитайте какво значи да си жив мъртвец и тогава говорете! ;(