За тези, които останаха до мен тогава, когато нямаше никой, само тишина и болка, непоносима болка. За тези, които ме оставиха тогава, когато най-много имах нужда от тях, за тази любов, която все така страни от мен, сякаш ми е чужда, не ме желае, нито ме допуска до себе си, за това дете и божество, което каза ‘'Не'' и разруши и последния розов сън, розов блян...
Какво означава: ‘'Не мога повече, не искам, нямам чувства, няма да се получи.‘'
Конкретният смисъл е ясен, но мен ме интересува друго - защо след ‘'Всеки ден мисля за теб, щастлива съм, не мога да си представя живота без теб‘', последва това ‘'Не'', защо?
Как така без причина или повод, дори без думи, а само с поглед, празен поглед, тя ме отпрати, защо? Къде сгреших, какво направих, как така знае, че ‘'Няма да се получи?''
А довчера бе друго, моят свят се бе върнал, все така розов и красив като сбъдната мечта, все така необятен и прекрасен като пролетна роса, сякаш всичко бе на мястото си, всичко придоби смисъл, този, който търс ...