Хитър Петър имал трима сина. Най-големият се казвал Асен – снажен, хубав и добър танцьор. Щом станал ерген, все отпред на хорото се хващал до Златина - най-кипрата мома в селото.
Един ден се сдърпали с чорбаджийския син, кой да поведе хорото. Асен сигурен в себе си рекъл:
- Хайде, да се надиграваме. Този, който спечели, от днес нататък ще води хорото.
- Добре – съгласил се чорбаджийският син.
Та като заиграли тези ми ти момци, два часа без да спрат. Всички хора и
ръченици изредили. Най-накрая чорбаджийският син, капнал от умора се предал.
Прибрал се Асен вкъщи и от вратата се хвали на баща си.
- Тате, да ме беше видял каква хала бях на мегдана. Със Стоила се
надигравахме, кой да води хорото. Два часа играхме и накрая се отказа. Тръгнал с мен да се задява. Не се вижда колко е черен, че и до Златина иска да се хваща. Никой не може да ме победи. Аз като заиграя, Господ спира да погледа.
- О-о-о, чакай! Поспри малко, че и бога чак намеси. Ти, Асенчо, верно си
снажен и хубав, ама колкото и да си голям, друг път не се опитвай да стърчиш над другите. Щото някой ден да не си треснеш главата. А надиграването няма да е било за първенство, ами за Златинка ще е било – позасмял се Хитър Петър и отишъл да майстори нещо в салмата*.
А Стоил като се върнал се оплакал на баща си, че изгубил облога.
- Абе, магаре недно. Що се не преценяш. Тръгнал с голтаци да се мери. На харсъзина** кочиата му стига, той руго да иска, пак няма да види!
- Ама, тате...
- Няма, тате... Мълчи, че ей сега ще ти запуша устата с една плесница –
замахнал с ръка към сина си чорбаджията.
_______________________________
* – салма – плевня, обор
** – харсъзин – мръсен, нечист
© Светлан Тонев Всички права запазени