13.01.2019 г., 17:01

Хитър Петър и неговият син

645 0 0
1 мин за четене

           Хитър Петър имал трима сина. Най-големият се казвал Асен – снажен, хубав и добър танцьор. Щом станал ерген, все отпред на хорото се хващал до Златина - най-кипрата мома в селото. 
            Един ден се сдърпали с чорбаджийския син, кой да поведе хорото. Асен сигурен в себе си рекъл:
-    Хайде, да се надиграваме. Този, който спечели, от днес нататък ще води хорото.
-    Добре – съгласил се чорбаджийският син.
     Та като заиграли тези ми ти момци, два часа без да спрат. Всички хора и 
ръченици изредили. Най-накрая чорбаджийският син, капнал от умора се предал.
      Прибрал се Асен вкъщи и от вратата се хвали на баща си.
-    Тате, да ме беше видял каква хала бях на мегдана. Със Стоила се 
надигравахме, кой да води хорото. Два часа играхме и накрая се отказа. Тръгнал с мен да се задява. Не се вижда колко е черен, че и до Златина иска да се хваща. Никой не може да ме победи. Аз като заиграя, Господ спира да погледа.
-    О-о-о, чакай! Поспри малко, че и бога чак намеси. Ти, Асенчо, верно си 
снажен и хубав, ама колкото и да си голям, друг път не се опитвай да стърчиш над другите. Щото някой ден да не си треснеш главата. А надиграването няма да е било за първенство, ами за Златинка ще е било – позасмял се Хитър Петър и отишъл да майстори нещо в салмата*.
А Стоил като се върнал се оплакал на баща си, че изгубил облога.
-    Абе, магаре недно. Що се не преценяш. Тръгнал с голтаци да се мери. На харсъзина** кочиата му стига, той руго да иска, пак няма да види!
-    Ама, тате...
-    Няма, тате... Мълчи, че ей сега ще ти запуша устата с една плесница – 
замахнал с ръка към сина си чорбаджията.

_______________________________

* – салма – плевня, обор
** – харсъзин – мръсен, нечист

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлан Тонев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...