Тъмно и студено е.
Във вечери като тази няма много какво да правиш, освен да слушаш Караконджула дето търкаля гюлето на тавана от единия до другия му край.
Какво беше това нещо, дето го търкаляше не беше ясно, но приличаше сякаш някой търкаляше гюле, бавно и на пресекулки.
За това как се казваше, разбрахме от майката на татко, а пък тя от къде знаеше не знам, сигурно и тя от майката на баща си, но старите хора знаят много неща, и затова остаряват.
Студено е. Тук в града печката се спира когато си лягаме.
Бяхме с дебелите юргани, завити до шия.
- Страх ме е, каза сестра ми.
По това време със сестра ми научихме как да си разменяме очите.
Хората не забелязваха, защото и моите, и нейните са кафяви, моите малко по-светли, но разликата не е голяма.
Затова сега беше лесно да погледна през нейните и видях, че се преструваше. Беше я страх, но малко.
- Преструваш се, отговарям и аз.
Сигурно котки ходят горе, или пък някоя мишка. ...