- Моля?! – женският глас, идващ от кабинета на директора, отекна в училищния коридор, който досега тънеше в тишина. – Не само, че няма да накажете детето ми за това, ами ще му се извините за опита да го дискриминирате!
- Госпожо Сеизова…
- Госпожица!
- Госпожице Сеизова, това не е дискриминация, не можем повече да правим компромиси с поведението на сина Ви, това е недопустимо!
- Кое точно му е недопустимото? Това, че се е опитал да покаже на някой чувствата си?
- Това не се случва за първи път,  нарушава училищния морал…
- Знаете ли, докато идвах към кабинета Ви, минах покрай няколко двойки от момичета и момчета, които или се държаха за ръце, или се целуваха, или се натискаха. Тях наказахте ли ги?
- Госпожице, това е съвсем друго…
- Кое му е другото?! Невъздържани тийнейджъри, чиито хормони бушуват, се натискат по коридорите, сина ми не е направил нищо по-различно!
- Добре знаете, че страната ни е консервативна, не се гледа все още с добро око  на прояви на…
- На какво?!
- … еднополова любов…
- Вижте какво, страната ни може да е консервативна, но никъде в законите, нито пък в училищния Ви правилник пише, че за едно и също непристойно поведение хомосексуалните трябва да получат по-сурово наказание от останалите. Кога ще накажете останалите двойки в коридора?
- Ако тръгнем да наказваме всички двойки в училището…
- А защо тогава сте тръгнали да наказвате точно сина ми?
Чу се тишина и след малко отново гласа на директора:
- Добре! Ако сина Ви се извини за непристойното си поведение, официално наказание няма да има.
- Не. Ако целуващите се двойки от коридора ми се извинят, че ги видях, докато минавах покрай тях – сина ми ще се извини. Ако го накажете, ще чакам да чуя кога сте наказали и останалите. И ако не го чуя, ще трябва да обясните на bTV, на TV7 или на Нова, защо сина ми е дискриминиран заради сексуалната си ориентация през 21-ви век!
Директора млъкна. Не за първи път водеше подобен разговор с Даниела Сеизова относно сина й и разговорите винаги приключваха по този начин. Честно казано, ако не беше натиска на учителския колектив, директора въобще нямаше и да си прави труда да я вика да разговаря с нея, но нямаше как, трябваше поне да отбие номера, макар да знаеше, че накрая ще е принуден да се съгласи да не наказва Христин Сеизов. Даниела излезе от кабинета и погледна към сина си, който чакаше отвън с още някакво момче от класа му, което се беше провинило в нещо друго.
- Видя ли, казах ли ти? – обърна се Даниела към сина си. – Изобщо няма за какво да се притесняваш, не сме в Русия и директора не е Путин, нищо не могат да ти кажат. Хайде, сега тръгвам, довечера, ако искаш, ще направя една лазаня.
Даниела се запъти към изхода.
- Хриско, едно ти признавам, – каза другото момче. – Майка ти е един път, братче! Няма друга такава, която да идва тук и всеки път да прави директора да си говори сам. Още повече, че си и гей, нали. Не го взимай навътре, ама аз ако им изтърся вкъщи, че съм гей, не само че няма да ме защитят, ами ще ме накажат и повече от директора.
- Да, така е. – каза усмихвайки се Христин – Майка ми е един път!

За разлика от много други хомо и бисексуални тийнейджъри в България, за Христин никога не бе имало проблеми от рода на това как да се възприеме той самия и  как ще го възприеме семейството му. Всъщност неговото семейство бяха той и майка му – баща му по документи беше неизвестен,  а според майка му бил немски курортист, с който тя се запознала на Слънчев бряг, докато работила там едно лято като сервитьорка, изгубила му дирите, след като той си заминал, тогава нямало интернет и мобилни телефони, а след това се оказала и бременна, и решила да задържи детето. Разбира се, роднините на Даниела не били очаровани от този факт, отдръпнали се от нея и младата майка, и сина й, често се налагаше да се оправят напълно сами в живота, без да разчитат на никого. На Христин това не му пречеше. Майка му беше най-толерантния човек, който познава, тя не правеше разлика между хомо, би и хетеросексуални, между турци и българи, между българи и роми, между мюсюлмани и християни, имаха всякакви приятели, с които Даниела се държеше еднакво. Но най-често Даниела се застъпваше за правата на хомосексуалните, дори от преди да се окаже, че сина й е един от тях. Беше обяснила на малкия Христин как любовта  може да бъде между всеки и всеки, как няма нужда от граници и рамки. Когато съучениците му се подхилкваха на филми и сериали с гей герои в  тях, той не намираше нищо странно и противоестествено. Когато сам осъзна, че иска да бъде с  мъже и го каза на майка си, тя се усмихна и каза „добре”. Нямаше драми, нямаше разпитване защо се е случило така. Но и Христин не беше очаквал друго от нея. Тук дойде нейната роля, в това да обясни на сина си, че няма защо да го е срам от другите, трябва без страх да заявява какъв е, да държи на себе си и да не взима чуждите подигравки навътре, а самия той да се забавлява с тях. Обясненията на Даниела в онзи момент, много приличаха на обясненията, която тя даде на шестгодишния Христин, когато всички в детската градина му се подиграваха заради женското име, или по-късно, когато в първи клас някои деца му се подиграваха, че няма баща. Той попиваше думите на майка си и точно това правеше  – с гордост казваше как се казва и какъв е, и въобще не се вълнуваше от нечии подигравки. „Ти имаш това, което много други никога няма да имат – да бъдеш себе си без задръжки.”, казваше понякога Даниела и Христин напълно изпълняваше тези й думи, като без срам налиташе да целува други момчета в училището и обсъждаше открито кой актьор или спортист му харесва.  И майка му винаги беше зад него. Често един от приятелите му се шегуваше, че с такава майка щеше да е просто грехота да не се роди гей, защото нямаше по-толерантен родител от нея и дарбата й да вдъхва увереност на малцинствата, щеше  се похаби с някое хетеро дете в обикновено семейство, състоящо се от майка и баща.

Нямайки проблеми с майка си, Христин имаше достатъчно време да фокусира вниманието си върху проблемите си с обектите на желанията му. Може и да имаше пълна подкрепа вкъщи, но повечето му съученици ги възпитаваха по друг начин, което не вълнуваше толкова много момчето, до момента, в който не се окажеше, че му се иска да бъде с някой от хетеро приятелите си. Изненадващо беше, че голяма част от тях също имаха интерес, къде от някакви собствени сексуални подбуди, къде просто от желание да изпробват дадената възможност. Но, разбира се, никой не показваше явно по-близките си отношения с Христин. А и той се двоумеше дали да ги нарича близки, защото във всички случаи ставаше въпрос просто за секс. Но пък от друга страна за какво му беше да се обвързва на 17…

Вратата зад Христин се отвори с трясък. Той беше на купон, на който не му се ходеше по принцип, защото беше пълно с мачовци от училището, които нямаха особено много мозък в главата си, но се мислеха за велики. Даже добрия външен вид на повечето не можеше да компенсира ниския им интелект. Е, с някои изключения, разбира се. Христин беше дошъл, защото Явор го покани да дойде. Явор беше дете на заможни родители, висок, синеок, тренираше футбол, беше една от звездите в училището, по която момичетата припадаха. Момичетата и Христин. Явор беше твърде бляскав, за да не се задържи вниманието му върху него. А Явор пък забеляза вниманието на Христин и, както много други, прояви любопитство. В отсъствието на други хора около тях, Явор хвърляше по някой недвусмислен намек на Христин. Досега между тях нищо не се беше случвало, но Явор се бе обадил, за да го покани тази вечер на купона у негов приятел и Христин имаше надеждите, че това е вечерта, в която ще стане нещо между тях. Имаше. Докато Явор не се оказа в спалнята с някаква 15-годишна пикла. След 20 минути вътре, двамата излязоха с гръм и трясък от стаята. Явор мина покрай Христин, без дори да каже дума и се запъти към мъжката компания в другия край на стаята. Каза им нещо, махна за „чао” и тръгна към входната врата. Христин гледаше след него, а до него 15-годишно момиче, с къса пола, закопчаваше копчетата на деколтето си, а на кръста й под късата блузка се подаваше татуировка на вятърни звънчета, с фигурки щъркели.
- Тръгва ли си? – попита Христин момичето.
- Защо, трябва ли ти?
Христин не отговори, а момичето се спря до него и се загледа в лицето му. След известно време каза:
- Харесваш ли го?
- Какво?! – Христин не очакваше такъв въпрос.
- Харесваш ли го?
- Не… Аз… ъ-ъ-ъ… Той не е гей.
- Не те питам дали е гей, а дали го харесваш. – момичето се усмихваше пред Христин и държеше незапалена цигара в ръката си. Христин извади запалка и я запали, след което 15-годишната добави с тих глас. – И той те харесва, поне донякъде.
- Не си личеше особено тази вечер.
- Не ти ли се е обадил той тази вечер да дойдеш, каза че имал уговорка с друг човек, предполагам, че си ти?
- Има ли значение, след като не беше с мен тази вечер? Дори не знам защо ми се обади.
- Защото не е знаел, че аз ще съм тук. И под „аз” нямам предвид мен конкретно, а момиче, което би му пуснало. Просто Явор е едно прасе.
- Да, същинска свиня!
Момичето се разсмя на думите на Христин.
- Не, не за това. Прасетата са всеядни, нали знаеш, ядат всичко, което им попадне. И Явор така. Той може да чука всичко, без да подбира, дупката е дупка. Но ако има жена наоколо, ще те предпочете пред нея. Ти защо въобще се вързваш да се занимаваш с него, защото е хубав?
Думите жегнаха Христин, всъщност той нямаше абсолютно никаква друга причина да харесва Явор, освен че беше хубав и че всички го харесваха.
- А ти какво му харесваш?
- Нищо. Харесва ми усещането, докато правя секс с него. Но като заговори и ми става лошо. Просто е пълен кретен. Но и аз като една типична курва, предпочитам да спя с тъпи, красиви и надути, отколкото с добродушни, но грозни. Повърхностна съм, колкото и той.
- Боже, не говори така за себе си!
- Че съм повърхностна?
- Не, другото. – на Христин му беше неловко да спомене думата пред нея.
- Аха, че съм курва. Ами такава съм, отдавна изгубих бройката, рядко казвам „не”.
- Поне не говори така за себе си.
- Защо? Ти разправяш на всички, че си гей.
- Моето е друго.
- Същото е. И при теб е нещо, което може да ти донесе негативи и подигравки. Но не го криеш от никой. И аз съм такава, каквато съм  и искам да бъде себе си, а не да се правя на нещо различно.
- А доволна ли си,  че си такава?
- Какво да ти кажа, доволна, недоволна, такава съм. Твоята майка всички я знаят колко подкрепяща е, моята обратно – не й пука. Не й пука въобще за мен, как иначе ще се сдобия с татуировка още на 15 години. Липса на родителски контрол е идеална предпоставка за някое момиче да започне да спи с цялото училище.
Христин за първи път попадаше на човек, различен от него и майка му, който така свободно да говореше на тема секс.
- А защо си си татуирала точно това?
- Харесва ли ти? – усмихна се момичето. – Вятърни звънчета, защото звука им те отнася в някакво далечно магично измерение, и щъркели, защото те никога не се отказват да търсят дома си. Това съм аз, все търся някакви магии, а после търся да намеря дома си.
Христин не беше сигурен дали момичето има предвид, че търси дома си след поредното напиване на някой купон, или търси мястото, на което ще се почувства у дома, защото явно майка й не й беше създала това усещане. Може би и в двата случая беше вярно за нея. В този момент едно от другите момчета я заговори, тя каза „чао” на Христин и тръгна с другото момче.

На другия ден в училище Христин забеляза същото момиче да стои само на стълбите до училищния двор. Чудеше се колко ли пъти бе минавал покрай нея досега, без да я забележи. Не можеше да разбере какво става, но нещо го дърпаше да отиде при нея и да й каже „здрасти”. Това чувство и желание му беше напълно непознато, момчетата, с които спеше изрично не желаеха той да контактува с тях пред останалите, а той не бе имал голямо желание за това, никога не му се беше случвало да иска толкова много да разговаря с някой, без реално да има какво да каже.
- Здрасти! – Христин седна до нея на стълбите. – Защо стоиш сама?
- Не съм любимката на съученичките ми, ако ме разбираш. – Усмихна се тя. – Но не ги виня, де, спала съм с гаджетата на половината.
Двамата се разсмяха. Христин попита:
- Как се казваш между другото?
- Магдалена.
- Много хубаво име.
- Да. Трябваше направо да съм Мария-Магдалена и да не се чудим откъде тази ми страст да спя с този и онзи. Но сега понеже е наполовина, само секса е останал, пропускам частта със заплащането.
Христин отново се засмя.
- Стига си говорила така за себе си. А и ако ще си говорим за имена, които са предопределили нечия съдба…
- Да, знам, че се казваш Христин.
- Е, да си чувала по-гейско име от това?
Отново се разсмяха.
- Да, майка ти добре се е постарала. Слушай, ще дойдеш ли довечера на купона у Юлия от 10-ти клас?
Това беше поредния купон, на който щеше да има предимно мъжкари от училището и девойки, които се опитват да ги свалят или такива, които чакат някой да ги сваля, за да започнат да се правят на недостъпни.
- Честно казано, точно тези дни не ми се ходи по такива места. Защо питаш?
- А, нищо, питам. Можеше да изпушим по една цигара и там, и да си поприказваме. Хайде, оставям те, и отивам в час.
Магдалена хукна навътре в училището, а Христин не можеше да си обясни защо продължава да я следи с поглед, вперен в гърба й.

- Ето, тук живее Юлия. – Лидия държеше Христин под ръка. Тя беше най-близката съученичка на Христин и една от малкото, с която той си позволяваше да споделя за забежките си с момчетата от училището.  – Как така се реши да дойдеш? Я, кажи бързо кой ще е тук! Не, не ми се смей дяволито, казвай!
- Не може ли просто да дойдем на купон? – усмихваше се Христин.
- Познавам те, Христине! – захили се Лидия. – Идваш заради някой! Чакай, не ми казвай, ще се сетя кой е. Явор, нали? За него си говорихме последно.
Христин само се усмихна, без да отговори.
- Чакай, той нямаше ли да ходи на някакъв футболен лагер с неговия отбор?
- Не, не, отложили са го, сигурно ще дойде тук тази вечер.
- Ах, ти! – засмя се пак Лидия. – Знаех си, че идваме заради някой.
Докато съученичката му се смееше, изведнъж Христин видя Магдалена. Отново с къса пола, пушеше на терасата до някакво момче, което я целуваше по врата, докато уж й говореше нещо на ухо. Христин не разбираше какво му се случва, но изведнъж пулса му се ускори и сякаш нещо му заседна в гърлото, усети някакво раздвижване в стомаха си, какво ставаше…  Не чуваше какво му говори Лидия, а искаше да отиде да заговори Магдалена. Но нямаше как. Лидия тръгна между останалите, а той седна на един фотьойл, неоткъсващ поглед от 15-годишното момиче, което сякаш не го забелязваше. В един момент започна някакъв блус, Магдалена каза нещо на момчето до нея, влезе в стаята и се запъти право към Христин. Подаде му ръка:
- Ще танцуваме ли?
Христин хвана ръката й без да се замисли, а когато тя сложи ръце през врата му, той усети тръпки, по цялото си тяло.
- Нали не ти се идваше? – попита Магдалена.
- Явор може да е тук.
Магдалена се усмихна широко.
- Лъжеш.
- Не, аз…
- Лъжеш, Явор е в Белмекен на лагер и съм сигурна, че го знаеш дори отпреди мен. Някой друг ли си си харесал?
Двамата не спираха да танцуват.
- Не съм сигурен още.
- Защо не ми се обади по-рано, че си тук, а само стоиш и гледаш?
- Ами не си сама, не исках да ти преча.
- Да ми пречиш?  Тук всички момчета те имат за безопасна игла.
- А ти? Безопасна игла ли съм?
Магдалена впери поглед в очите на Христин.
- Не знам, ти ще ми кажеш…

Беше изминал близо месец, откакто Христин заговори Магдалена за първи път. Двамата се виждаха почти всеки ден, говореха с часове, смееха се на нещата, които си говорят. Христин изпитваше необяснима, но непреодолима нужда да я докосва, както и тя да докосва него. Търсеше си поводи да я прегръща, да я потупва.  В началото не разбираше какво става, но след това му се изясни – той се влюбваше в нея. Не разбираше как, той никога, дори за секунда не си беше мечтал за момичета и не се беше виждал с момиче в представите си. Винаги беше мислил и искал само момчета, но ето че сега, някак, това 15-годишно момиче се беше настанило в ума му и будеше у него непознати до момента емоции. Все още не се беше престрашил да направи някакъв жест, с който категорично да заяви зараждащите се негови чувства, въпреки, че двамата многократно се шегуваха един с друг или си отправяха намеци. Нямаше съмнения, че и тя изпитва същото към него, и беше забелязал, че в последния месец, не я бе засичал с други момчета. Но явно и тя имаше някакви опасения, които я възспираха да му каже директно какво усеща.

Но днес беше деня. Магдалена имаше рожден ден. Христин беше намерил идеалния подарък, имаха уговорка  да отидат до една изоставена къща, която двамата си бяха открили и ходеха там, за да си говорят необезпокоявани. Там той щеше да й даде подаръка и да й каже какво изпитва, и кой знае какво щеше да стане още. Нямаше търпение. Обличаше се у тях пред огледалото и си оправяше прическата, чакаше Магдалена да дойде до тях и да тръгнат заедно.
- Много си хубав, маме! – Даниела беше застанала зад гърба на сина си. – Среща ли имаш?
- Ами… нещо такова. – Христин досега не беше разказал на майка си за Магдалена, защото самия той не беше сигурен какво се случва.
- С кой ще излизаш?
- С Магдалена. – осмели се най-накрая да каже на майка си.
- Магдалена? Това да не е сценично име? – засмя се майка му.
- Не… аз…
- Оооо, момиче е… – изненадата се изписа твърде явно на лицето на Даниела. – Маме, знаеш, че не е нужно да поддържаш фалшиви отношения за пред никого, а и трябва да внимаваш с момичето, може да й дадеш погрешни очаквания.
- Не е фалшиво. – каза тихо Христин.
- Ами… Ами добре. – Христин никога не беше виждал майка си толкова незнаеща какво да каже. – Щом ти се иска… В крайна сметка, щом всички хетеро правим експерименти, докато сме млади, защото и ти да не експериментираш.
Христин искаше да обясни на майка си, че това не е само експеримент, но в този момент на вратата се звънна.
- Моля те, отвори й, аз искам да взема нещо от моята стая.
Даниела отвори и покани момичето вътре. Тъкмо се чудеше какво да я попита, когато Магдалена заговори:
- Искам да Ви кажа, че много Ви се възхищавам. Не познавам друга майка в училището, която винаги да застава зад детето си, да не говорим, че го подкрепяте за сексуалната ориентация, това никой друг няма да го направи.
- Ооо, това не е нищо за мен, това са моите собствени възгледи, които съм се опитала да предам и на Христин. А и никога не съм разбирала майките, които се оплакват, че синовете им са гейове – та нали това значи, че аз съм жената, която сина ми винаги ще обича повече от останалите жени.
Двете се разсмяха, а в този момент се появи Христин. Казаха „довиждане” на майка му и тръгнаха.

- О,Боже! – Магдалена просто не можеше да повярва, докато разопаковаше подаръка си. – Къде го намери това, знаеш ли колко съм търсила точно такова!
- Поръчах ти го. – Усмихна се Христин. – Намерих едно ателие и им се примолих да го изработят.
Магдалена го извади от кутията. Красиво вятърно звънче, със фигурки щъркели. Тя не можеше повече да се сдържа, прегърна Христин през врата и започна да го целува. В началото бавно и внимателно, защото не знаеше дали той ще й отвърне, но той не се дърпаше и целувката им ставаше все по-бурна и страстна. Неспирайки да се целуват, двамата смъкнаха якетата си на земята. Той мушна ръка под блузата й и я сложа на кръста й, а тя се зае да разкопчава колана му. Христин вече беше възбуден до краен предел, нещо, което никога не беше му се случвало просто от една целувка. Той започна бавно да движи ръката си от кръста на Магдалена  все по-нагоре. Тя разкопча дънките му, чийто колан издрънча, когато те паднаха на земята, смъкна боксерките му… В момента, в който ръката на Магдалена се допря до слабините му на голо, сякаш нещо разтресе Христин и после го вкочани. Той усещаше силно напрежение в главата си, сърцето му биеше лудо, имаше нужда да крещи и да бяга. Избута с все сила Магдалена от себе си, вдигна боксерките си и дънките си нагоре и, препъвайки се, избяга от изоставената къща, където момичето остана да гледа след него изумено.

Христин не знаеше колко беше тичал и къде беше стигнал. Но нищо не успяваше да изтрие от ума му образа на размазано зелено, който се беше появил. Изтощен от тичането, той седна на близката пейка и затвори очи. Не можеш да избяга от образа, поне трябваше да го види докрай. Лежеше на леглото си, трябва да е било някъде преди 7-8 години, защото някъде по това време стаята му беше още със зелени стени, после я боядисаха в лилаво. Христин лежеше по гръб и гледаше встрани, погледа му се премрежваше и зеленееше от стените. Усещаше някакво непознато удоволствие, някаква топлина в слабините си, някаква ръка около тях, някой нещо му говореше, но в ума му не можеше да се избистри кой… „Хриси…”  Ръката пусна слабините  му, но той все още се усещаше по някакъв особен начин. Христин повдигна глава и погледна напред. Видя майка си, която сваляше бикините си и повдигаше полата си нагоре, а после бавно обкрачваше тялото на Христин и го възсядаше. „Няма страшно, Хриси, никоя друга жена няма да те обича, колкото мама…”

17.11.2014г.
гр. Сопот