5.07.2012 г., 9:22

Хубав спомен

1.6K 0 2
1 мин за четене

- Тъпа телевизия! - извиках. Загасих телевизора и реших да се поразходя.

 

Беше лято. Момичетата бяха разсъблечени и красиви. Когато моите очи

зърнеха девойка с къса пола, забравях за горещината вън.

Мислех да пийна по кафе с приятелите си, но се отказах.

Стига с това ежедневие. Исках нещо по-различно.

Изведнъж реших да се запиша на курс по английски. Тъкмо да си го припомня.

Запътих се към центъра на София и се записах в една лятна школа.

 

- Утре в шест вечерта ви започва курса! - каза касиерката.

 

Таркулна се нощта и ето, седнах на чина. Групата беше от десет човека - шест

момичета и четири момчета. Имаше едно много красиво момиче, но как ли се

казваше.

Влезе госпожата, запознахме се. Започна и първият урок.

 

- Румен - каза госпожата.

- Да, тук съм  - казах ù. Всички започнаха да ми се смеят.

- Къде гледаш? - отново ме попита тя.

 

Как да кажа,че гледам прашките на момичето пред мен. Колко неприятно стана.

Момичето се обърна, показа ми откъде да чета и ми се усмихна.

Изчервих се от срам. В междучасието се запознахме. Казваше се Дима.

Родителите ù се развели скоро и се записала тук, за да не слуша техните скандали.

Стана ми симпатична. След лекциите Дима ме покани на кафе.

Приех, естествено. Каза ми, че си търси работа, че е трудно. Реших да я успокоя.

Поканих я в нас и тя прие. Започна да ме целува. Правихме див секс.

Скоро тя замина, беше си намерила по-платена работа в Кипър. Писахме си известно време, после се оженихме - тя там, пък аз тука.

Всичко стана много бързо, но ми остана хубав спомен.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Emil Angelov Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Завръщането на джедаите?
    Или как може да се пише като четвъртокласник?
    Хей, редакторите! Уважавам чувството ви за хумор, и най-вече онова обещание, че... цитирам - „Произведения без художествена стойност НЯМА ДА ПУБЛИКУВАМЕ”!
  • като на кино!

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...