5.07.2012 г., 9:22

Хубав спомен

1.6K 0 2
1 мин за четене

- Тъпа телевизия! - извиках. Загасих телевизора и реших да се поразходя.

 

Беше лято. Момичетата бяха разсъблечени и красиви. Когато моите очи

зърнеха девойка с къса пола, забравях за горещината вън.

Мислех да пийна по кафе с приятелите си, но се отказах.

Стига с това ежедневие. Исках нещо по-различно.

Изведнъж реших да се запиша на курс по английски. Тъкмо да си го припомня.

Запътих се към центъра на София и се записах в една лятна школа.

 

- Утре в шест вечерта ви започва курса! - каза касиерката.

 

Таркулна се нощта и ето, седнах на чина. Групата беше от десет човека - шест

момичета и четири момчета. Имаше едно много красиво момиче, но как ли се

казваше.

Влезе госпожата, запознахме се. Започна и първият урок.

 

- Румен - каза госпожата.

- Да, тук съм  - казах ù. Всички започнаха да ми се смеят.

- Къде гледаш? - отново ме попита тя.

 

Как да кажа,че гледам прашките на момичето пред мен. Колко неприятно стана.

Момичето се обърна, показа ми откъде да чета и ми се усмихна.

Изчервих се от срам. В междучасието се запознахме. Казваше се Дима.

Родителите ù се развели скоро и се записала тук, за да не слуша техните скандали.

Стана ми симпатична. След лекциите Дима ме покани на кафе.

Приех, естествено. Каза ми, че си търси работа, че е трудно. Реших да я успокоя.

Поканих я в нас и тя прие. Започна да ме целува. Правихме див секс.

Скоро тя замина, беше си намерила по-платена работа в Кипър. Писахме си известно време, после се оженихме - тя там, пък аз тука.

Всичко стана много бързо, но ми остана хубав спомен.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Emil Angelov Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Завръщането на джедаите?
    Или как може да се пише като четвъртокласник?
    Хей, редакторите! Уважавам чувството ви за хумор, и най-вече онова обещание, че... цитирам - „Произведения без художествена стойност НЯМА ДА ПУБЛИКУВАМЕ”!
  • като на кино!

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...