5.07.2012 г., 9:22

Хубав спомен

1.6K 0 2
1 мин за четене

- Тъпа телевизия! - извиках. Загасих телевизора и реших да се поразходя.

 

Беше лято. Момичетата бяха разсъблечени и красиви. Когато моите очи

зърнеха девойка с къса пола, забравях за горещината вън.

Мислех да пийна по кафе с приятелите си, но се отказах.

Стига с това ежедневие. Исках нещо по-различно.

Изведнъж реших да се запиша на курс по английски. Тъкмо да си го припомня.

Запътих се към центъра на София и се записах в една лятна школа.

 

- Утре в шест вечерта ви започва курса! - каза касиерката.

 

Таркулна се нощта и ето, седнах на чина. Групата беше от десет човека - шест

момичета и четири момчета. Имаше едно много красиво момиче, но как ли се

казваше.

Влезе госпожата, запознахме се. Започна и първият урок.

 

- Румен - каза госпожата.

- Да, тук съм  - казах ù. Всички започнаха да ми се смеят.

- Къде гледаш? - отново ме попита тя.

 

Как да кажа,че гледам прашките на момичето пред мен. Колко неприятно стана.

Момичето се обърна, показа ми откъде да чета и ми се усмихна.

Изчервих се от срам. В междучасието се запознахме. Казваше се Дима.

Родителите ù се развели скоро и се записала тук, за да не слуша техните скандали.

Стана ми симпатична. След лекциите Дима ме покани на кафе.

Приех, естествено. Каза ми, че си търси работа, че е трудно. Реших да я успокоя.

Поканих я в нас и тя прие. Започна да ме целува. Правихме див секс.

Скоро тя замина, беше си намерила по-платена работа в Кипър. Писахме си известно време, после се оженихме - тя там, пък аз тука.

Всичко стана много бързо, но ми остана хубав спомен.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Emil Angelov Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Завръщането на джедаите?
    Или как може да се пише като четвъртокласник?
    Хей, редакторите! Уважавам чувството ви за хумор, и най-вече онова обещание, че... цитирам - „Произведения без художествена стойност НЯМА ДА ПУБЛИКУВАМЕ”!
  • като на кино!

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...