- Тъпа телевизия! - извиках. Загасих телевизора и реших да се поразходя.
Беше лято. Момичетата бяха разсъблечени и красиви. Когато моите очи
зърнеха девойка с къса пола, забравях за горещината вън.
Мислех да пийна по кафе с приятелите си, но се отказах.
Стига с това ежедневие. Исках нещо по-различно.
Изведнъж реших да се запиша на курс по английски. Тъкмо да си го припомня.
Запътих се към центъра на София и се записах в една лятна школа.
- Утре в шест вечерта ви започва курса! - каза касиерката.
Таркулна се нощта и ето, седнах на чина. Групата беше от десет човека - шест
момичета и четири момчета. Имаше едно много красиво момиче, но как ли се
казваше.
Влезе госпожата, запознахме се. Започна и първият урок.
- Румен - каза госпожата.
- Да, тук съм - казах ù. Всички започнаха да ми се смеят.
- Къде гледаш? - отново ме попита тя.
Как да кажа,че гледам прашките на момичето пред мен. Колко неприятно стана.
Момичето се обърна, показа ми откъде да чета и ми се усмихна.
Изчервих се от срам. В междучасието се запознахме. Казваше се Дима.
Родителите ù се развели скоро и се записала тук, за да не слуша техните скандали.
Стана ми симпатична. След лекциите Дима ме покани на кафе.
Приех, естествено. Каза ми, че си търси работа, че е трудно. Реших да я успокоя.
Поканих я в нас и тя прие. Започна да ме целува. Правихме див секс.
Скоро тя замина, беше си намерила по-платена работа в Кипър. Писахме си известно време, после се оженихме - тя там, пък аз тука.
Всичко стана много бързо, но ми остана хубав спомен.
© Emil Angelov All rights reserved.
Или как може да се пише като четвъртокласник?
Хей, редакторите! Уважавам чувството ви за хумор, и най-вече онова обещание, че... цитирам - „Произведения без художествена стойност НЯМА ДА ПУБЛИКУВАМЕ”!