Художникът и музикантът

В северния край на града живеел Художникът!

Кой не бил чувал за него? Той имал една полусрутена къща, която се отоплявала само от цветовете на неговата палитра! Беден бил (макар че много поръчки изпълнявал).

Главната причина за неговата бедност била момичето, което живеело в южния край, и което всички ухажвали.

Кошници, претъпкани с младо вино, ароматни плодове и току изпечени "произведения на изкуството" се трупали пред нейната врата. Но тя оставала безразлична към всичко това от деня, в който видяла "Смърт" - нарисувана от някой си А.А.

Нищо не я вълнувало повече от А.А. Глуха си останала за ухажорите. Глуха си останала за обещанията и планините от злато. Но главната причина тя да не чуе всички тия обещания била, че тя била глуха!

Родила се в прекрасно, заможно семейство, което я отгледало с много любов! Още в самото начало обаче, родителите ù усетили, че нещо не  е както трябва.

Ходили по врачки, които плюели в мръсни тигани и призовавали Сатаната! Жрици, които проклинали смъртта и се надсмивали над нейната единственост! Но нищо не помагало на глухото момиче да остане открито за песента на червеношийката или да дочуе прекрасните звуци от клавесина.

Художникът бил от бедно семейство!

Видял глухото момиче един единствен път на пазара, докато тя преминавала в своята носилка - теглена от четирима здрави и силни негри, които не позволявали никой да достигне до нея (точно както ушите на момичето забранили завинаги звуците на света). Видял прекрасните зелени очи. Видял черната, гъста, като амазонска гора коса. Видял фините ù ръце и почувствал, че сърцето му ще избухне!

Тогава той се прибрал. Мъчен, тъжен и скръбен в своята къща, нарисувал смъртта, която била по-жива отвсякога!След тази картина художникът не изпълнил нито една поръчка! От сляпата си любов, която изпитвал... Той ослепял!

В западния край на града живеел музикантът! Кой не бил чувал за него? Той съчинявал най-прекрасните песни. Беден бил! Написал ги той, но главната причина за неговата творческа жадност била момичето от източния край!

 Той пресъздал битките за свободата на града само и единствено чрез петолинието, което оставало все още неопетнено!

Един ден видял в  града едно невероятно красиво момиче! Косите му се сипели по раменете като златен водопад! Очите му носели блясъка на изгубените от приказките съкровища! А ръцете и краката ù били изваяни от божествен скулптор.

Прибрал се той вкъщи. Морен и удавен от скръб по момичето.  Написал най-прекрасната токата в чест на хубавата девойка! Преправил я в оратория... А накрая в реквием. Наел хора, които да носят неговото пиано. Хора, които да строят сцена под прозореца на момичето, но то никога не се обадило повече. От любов по нея оглушал! Защото не искал повече нищо да чува, освен ритъма на сърцето ù!

Не се обадило и момичето! Защото никога не било виждало света. Сляпо било родено! А съдбата й отнела и гласа.

Отраснало в добро и заможно семейство. Но още в началото родителите ù усетили, че нещо не е както трябва, докато я обвивали в най-шарената коприна! Детето просто не се радвало.

Цветовете за нея останали само едно абстрактно понятие...

Точно както за глухото момиче... музиката била само дума!