И плаче ми душата (откъс)

Болката е ужасяващо голяма

страх изплува там.

И опрощение няма...

     ..................

                             ***

Просната на пода,

аз лежа!

Моля се на Бога

За една лъжа!

„Боже, изкупи ни греха!” и Плаче ми душата от самота. Разкаяние! Прошка! Изкупление!

Какво е това?

                        ***

Самота – обляна в смях,

Живот – пропилян,

Мечти – неизживени.

Цветен свят, но в безцветност изживян.

                       ***

И в Ада да горя,

Проклинам себе си сега!!!

Не смях, а безмълвие.

Смешна гримаса във смешен свят!

И слепци, но с очи

Умират в мрак,

Краят им е звезден прах!

Цветен свят, но с усещане на безцветност!

Метафора след метафора,

Дума след дума!

И пак съм сама! Душата плаче!

Сълзи – кръв,

Камък – без чувства,

Сърце от мрамор,

Труп, а с пулс.

                   ***

„Прости ми, Боже! Прости на нас, грешните! Ний грешници сме, ала с души, които се разкайват! На колене молим ти се ний сега! Опрости греховете на нас, грешните!”

                     ***

 Сделка с дявола – добра.

Душа за живот! Сърце за безсмъртност!

Искра и плам. Изчезват там!

..........  В Ада!

                       ***

Адът слязъл на земята!

Бездушни тела – души, заключени във Вечността!

Часовник – пясъчен

Отброява края на света.

И черно и бяло,

И смях без светлина!

                       ***

Камъни, пръст, прах

Паяжини, пепел и смях...

                         ***

„Боже, върни душите на нас, грешните! Прекланям ти се аз сега!”

„Нека се свети името ти! Нека бъде волята ти! Както на небето, така и на земята!” .......

Грешници сме ние! Моля се за опрощение! Прошка! Разкайвам се! Прости ни за това, че не сме вярвали в теб! Прости ми, че се усъмних, че ти съществуваш, когато ми показваше пътя! Прости на нас, хората, когато сме се държали лошо един с друг! Грешници сме! Ала се разкайваме!

                                 Даниела Ангелова