29.09.2017 г., 9:09 ч.

Имам нови очила, търся си погледа 

  Проза » Разкази
493 0 0
8 мин за четене

Имам щепсел търся си контакт.

Имам ютия, търся си дъска за гладене.

Имам нови очила, търся си погледа.

 

Ето нещо, което не се вижда всеки ден. Мъж лежи в локва, до него три гумени мечета се блъскат от капките дъжд, а прясно мляко се разлива в калната вода. Мъжът лежи в смес от мляко с какао. Той е убеден, че допреди малко е бил на психоаналитик, но последният е уверен , че го чака всеки момент да пристигне.

 

***

 

Някъде далеч в другия край, който и да е той, малко момиченце къса крилата на водни кончета и събира телцата им в празен буркан. Разноцветни пръчки, които помръдват при всяко раздрусване на буркана. Живи, желирани пръчици.

 

***

Тази нощ мъжът не спа добре, сякаш някой отваряше клепачите му, плюеше в тях, а той трескаво сънуваше, че плаче.

 

***

Момиченцето изяде на закуска три големи палачинки с боровинки, сметана и ягоди. Дълго пи мляко с какао, бъркаше с пръсти в чашата, облизваше ги, капеше върху покривката и размазваше петната, докато не попият в памучната материя.

 

***

Мъжът страдаше от гастрит и въпреки това, всяка сутрин пиеше кафе на гладно, а до обяд страдаше от болезнени спазми, които му подсказваха, че не умрял.

Ходеше на психоаналитик два пъти седмично, за да може „онзи психар“, както го наричаше той, да му потвърди, че е жив.

Две неоспорими доказателства за живота: болки и психар.

 

***

Момиченцето си имаше измислен приятел, който явно другаруваше с всички деца в околността. Според нея всички бели и недвусмислици бяха измислени от него. Тя силно се надяваше някой ден, той да се покаже и да го накажат вместо нея.

 

***

Мъжът обичаше да седи на една определена пейка в парка, която според него го скриваше от всички, но пък гледката бе неописуема. Сядаше на пейката и слагаше табела: „Имам щепсел търся си контакт. Имам ютия, търся си дъска за гладене. Имам нови очила, търся си погледа.„

 

***

Момиченцето често минаваше оттам и четеше надписа с интерес. След това подминаваше озадачена и си мислеше, че измисленият ѝ приятел и тук е имал силна намеса. След това посещаваше психоаналитика и с часове му разказваше за пейката и кривият човек, който седял на нея, как си го представя, че живее, къде ходи, когато стане тъмно, колко хавлии има в банята и как си реже ноктите, когато е изморен. После се сещаше за надписа: „Имам щепсел търся си контакт. Имам ютия, търся си дъска за гладене. Имам нови очила, търся си погледа.„ и дълго коментираха с „психаря“, защото и тя го наричаше така, какво е имал предвид. За нея беше ясно, че ако той скоро не намери това, което търси, ще се разболее. От какво нямаше идея, но ще се разболее, а после ще му падне носа и ноктите му ще станат толкова дълги, че няма да може да си бели картофите и ще умре от глад.

 

 

***

Мъжът от своя страна никога не изпадаше в такива задълбочени анализи пред платения си изповедник. За него беше важно да сподели как е минал денят му. Колко кафета е изпил на закуска, през кои улици е минал, как си е купил най-вкусният кроасан от симпатичната продавачка в кафетерията, която специално за него слагала два пъти повече пудра захар върху него. Къде е ял на обяд най-вкусната пилешка супа с моркови и ориз, който така добре бил сварен, че се делял на отделни зрънца, които той можел с часове да отделя и разглежда, защото те били толкова различни и индивидуални, че само простак би ги изгълтал наведнъж без дори да се замисли. Вечер пиеше най-хубавата бира, в най-уютния бар, който човек можеше да намери, защото там барманът беше повече от приятел, той беше брат, баща, любовник и предано куче.

Относно дома си никога не уточняваше точно какво прави там, къде се намира и как го чувства. „Психарят“ ден след ден, години след години слушаше тази изповед и все по-често си мислеше, колко ли хавлии има този особняк в банята си и как си реже ноктите, когато е изморен.

 

За това време успя да изрисува почти 50 тефтера, направи няколко добри изложби и критиката го обяви за „Самобитен, интересен, контепорари артист“.

 

Повечето му изложби се казваха: “ Да целунеш чайник“, „Да целунеш локомотив“, „Да целунеш паве“ и т.н. Последната му бе озаглавена: „Имам щепсел търся си контакт. Имам ютия, търся си дъска за гладене. Имам нови очила, търся си погледа.„

 

***

Момиченцето за тези години се превърна в млада дама, която все така минаваше през парка, за да се увери, че кривият човек е там и надписа не се е променил. Това ѝ даваше увереност, че времето е спряло и тя не се е променила ни най-малко, само гърдите ѝ бяха пораснали, но това нямаше кой знае какво значение, защото никой не им обръщаше внимание. Измисленият приятел отдавна си бе тръгнал и тя замести присъствието му с всякакви субстанции, които можеха да го върнат поне за няколко часа. „Психарят“ често се вдъхновяваше от разказите ѝ за тези няколко часа. За това време успя да изпише 20 тефтера и издаде няколко книги с фантастични разкази.

 

***

Един ден пред врата на гореспоменатия творец се сблъскаха мъжът и момичето (понастоящем девойка). Двамата се погледнаха в големите си бадемови очи, черните им къдрави коси, сякаш се възмутиха и се развяха, дългите им кокалести тела се напрегнаха от срещата. И двамата повдигнаха ръка към плътните си устни и с еднакъв жест изтриха левият ъгъл на устата си, сякаш всеки момент оттам щеше да потече лига на изненадата.

 

***

Психарят наблюдаваше ситуацията с нескрит интерес, защото тези двамата, толкова си приличаха, че ако не бяха на различни години той можеше да се закълне, че са еднояйчни близнаци. Само той се „светна“, че са роднини и то не какви да е, а баща и дъщеря. За съжаление нямаше нито една записка от сеансите с двамата, за да може да напише добър, интересен и поучителен, научен труд.

 

***

След въпросната среща мъжът и момичето (понастоящем девойка) се разходиха мълчаливи в парка. Седнаха на пейката, мъжът извади табелата и я постави в краката си. Девойката изкара от чантата си буркан пълен с всякакви мъртви гадинки и ги постави до табелата. Тя доби странен вид, който мъжът разпозна като тревожен. Винаги, когато не можеше да определи какво точно излъчва една жена, той четеше вида ѝ като тревожен. За него това бе ситуация, в която жената е отишла до тоалетната, но в този момент е съзряла, че лакът на ноктите ѝ се е обелил, след това се е присетила, че трябва скоро да ходи на фризьор и съвсем е забравила защо седи върху тоалетната.

С две думи момичето имаше тревожен вид.

Той предпочете да не я пита как се чувства, но не се и налагаше, защото тя извади от чантата си контакт и очила с пружини, които завършваха с пластмасови очи. Подаде му ги и сподели, че от години ги носи, за да му ги даде.

 

***

Психоаналитикът не ги видя повече, но те започнаха редовно да се виждат, а това е вече друга история…

© Олеся Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??