20.02.2011 г., 0:00

In Memoriam

1.5K 0 1
1 мин за четене

Животът ми лети всеки ден, минава вече като час. Спомените ми избледняват все повече с годините, умъртвяват в съзнанието ми лика на един човек, който никога не бих искала да забравя. Но лицето му е бяло петно в съзнанието ми, а душата му отдавна е далече. А толкова бих искала да го видя да чуя гласа му, дълбокия поглед с тъмни очи. Беше моят идол, исках да бъде щастлив. От четири годишна го обичам, беше моят батко герой. Виждах го с ореол на светец. А той беше човек, простосмъртен. Дали някой го е обичал като мен, сигурно не. Когато умря, умря и част от мен. Той отнесе голяма част от сърцето ми в отвъдното с него. В началото исках да го последвам, но слабостта ми надделя и останах тук, сред живите. Страдах, таях в себе си неизмерими чувства. На никой не казвах, пишех стихове за него, четях ги на глас и плачех. ''Чуй ме, чуй ме, дяволите те взеха от мен, погубиха младостта ти, а трябваше да живееш." Но на никой не казвах! Убийци ти взеха живота, сякаш ти го бяха дарили, журналистите ти измислиха прякор, нарекоха те "Даскала", наричан беше престъпник и стана известен. Не можах да ти кажа, че те обичам, просто така, за кураж, за да знаеш, че някой мисли за теб, че те жали и страда, когато и ти страдаш. Ей това всичкото се е загнездило в мен, тежи ми, не ми дава покой. Много ми липсваш, много тъгувам и ако има птица, която да прати моя зов на небето, нека ти каже: "Обичам те, батко Илия, макар да не виждам лицето ти, да не чувам гласа ти, обичам те". Пратете му, ангели, моето слово и призовете го тази нощ, да ми се яви да го погледам, да го запомня. Да ми носи утеха за дългите дни.                               

 

 

 

                                                                                                В памет на Илия Върбанов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...