Лунна светлина и езеро, пълно с лъчи. Пия шампанско, а под мене светът блести, блести, блести. А колко боли.

 Не, не душата, днес си контузих коляното. Май ще ми се наложи да ида на лекар. И сигурно ще ми се наложи да ида до поликлиниката... Драма, драма. За сметка на това лекарката ми е изключително позитивна. Дори опашките от отегчени пенсионери, чакали толкова дълго да си изпие кафето, че са обсъдили и Гочето, и Ваня, и политиката заедно със социалния ни статус като държава не сломяват духа ù. Смела жена,  ако се беше родила преди 140 години, Райна Княгиня щеше да е никоя днес... Та позитивна е, както казах, страдах 2 седмици от температура, но, по дяволите, хора умират всеки ден, нали съм жив, слънцето грее, "Радвай се на живота", така ме посъветва. Страдах от ниско кръвно, вече му се наслаждавам и стискам зъби, но не много силно, иначе може да не успеят да ми извадят езика навреме. Докторката ми вярва в силата на позитивното мислене, гледала е "Тайната".

  Не е като новинарите-крайни песимисти. Вместо да са позитивни или весели като политици, или поне смели като учителите... Явно не са слушали достатъчно вицове за Тодор Живков навремето. Съдба.

 Мисълта ми беше, че всички сигурно са полудели. Къде отиде златната среда? Явно вече не е на мода. Пак съм изостанал, ми се струва. Голямо раздвоение настана, чак чувам как шизофренията звъни на звънеца. Ще пратя едното ми "Аз" да ù отвори, другото, както споменах, го боли крака.

  Бих се порадвал на малките неща, но май няма нищо малко вече, ето още един пропуск! Мамо, как си ме възпитавала навремето? Ще ида при зъболекаря да го проверя на чия страна се е записал. Зъболекарите са мъдри хора, а и много лошо болят зъби, така че, мисля да се вслушам в думите му.

  Късно е, отдавна мина полунощ. Лягам си, и утре е ден с или без мое съгласие и висше позволение.

  А луната блести, блести, блести... но все в моите очи...