Истинската цена на тютюна

  Последният звънец за деня би. Госпожа Маркова още не беше написала поредното домашно на дъската за следващия път, когато класа се изниза с грохот през вратата. Единственият отзив на крясъците на госпожата да се върнат и да запишат задачата беше нагъл кикот.
- Хайде да се махаме - провикна се едно момче от другия край на коридора и всички се забързаха към него
  Излязоха на двора. Беше поредният необичайно слънчев и топъл ден за това време на годината, но и ветровит. Михаела, висока и кльощава заклета фенка на метъла, не отдели и секунда, за да се полюбува на хубавото време. Грабна Криста за ръката и я завлече зад училището, където спокойно можеше да извади кутийката Marlboro и да изпуши оставащите четири цигари.
- Дай запалка - прозвуча повече като "учтива заповед", отколкото молба.
- Нямам - отряза я Криста.
- Е как нямаш? - очуди се Михаела.
 - Изгубих я.
- Глупачка -  и тресна вратата на магазинчето, до което бяха застанали - Ей, чичо, имаш ли запалка?
- Нямам. Разкарай се! - изрева отвътре продавача, сякаш не го питаха за първи път
-  Да ти се не знае - измрънка  Михаела и затръшна вратата на излизане.
- Ето ти запалка - Божидар се беше появил, напъхал една цигара в устата.
- Мерси - отвърна сухо Михаела и тримата вече димяха мълчаливо.
- Днес си особено дружелюбна, Миши. - разкикоти се Криста - Да не би пак да са те хванали вашите?
 - Глупости. Нищо ми няма. Само дето тази по български ми къса нервите! Искала да ми остави тройка за срока! Откъде накъде? К'во съм ѝ направила? Не стига, че ѝ влизам в часовете, а и иска още! - Михаела изпуши първата.
- Ти си добре даже! Мен математичката ще ме оставя на поправка. - Усети се гневът, но и насмешката в гласа на Божидар.
- К'во се ядосвате за даскало, бе? Я се стягайте! - намеси се Криста и захвърли фаса в една от локвите на улицата.
  След третата цигара мълчанието отново беше нарушено:
- Гледай ги тези лиглички. Цял ден се кикотеха и се гримираха все едно отиват на модно ревю. Сигурно отиват до спирката да се снимат, после и до мола - пак да се снимат - разсмя се горчиво Михаела.
  Трите момичета, които излизаха от двора, изобщо не обърнаха внимание на пушачите до магазинчето. Бяха свикнали на тази гледка и не се впечатляваха вече.
  - Чакайте да ходя за още цигари, ама в другия магазин, че този дядка тук и чипс няма да ми продаде. - Все още недопушила четвъртата цигара, Михаела се запъти към другото магазинче на края на улицата. Мъчеше се да я издърпа преди да е влязла, но тамън когато понечи да отвори вратата, от магазинчето излезе едно русокосо високо момиче с искрящо сини очи, които се стрелнаха по Михаела.
- Мише!? - Изуми се момичето
- Да? Какво? - Груб, но все пак някакъв отговор последва
- А, не ме позна. Аз съм Мадлен - Мади, от стария клас. Не ме позна, защото се изрусих, нали? - Ухили се Мади
- Да. Точно заради това... - Устните на Михаела се изкривиха във фалшива усмивка. Това момиче събуждаше прекалено много спомени у нея.
- Ама ти пушиш ли? - Погледна Мади по-скоро с разочарование, отколкото с изумление към фаса в ръката на Михаела.
- Да, що не? - Фалшивата усмивка се превърна в самодоволна.
- И ти харесва? - Попита Мади.
- Ей, я ми затваряйте вратата, че цялата топлина от климатика излезе! - Провикна се отвътре продавача.
- Извинете! - Отговори учтиво Мади и затвори вратата.
  Сега вече с Михаела се гледаха очи в очи. Тези очи колко са се гледали... През повечето пъти напълнени със сълзи от смях.
- Не, не ми отговаряй. - Сряза я Мади веднага след като Михаела отвори устата си, лъхаща на тютюн - Просто помисли. Бяхме пети клас и се подигравахме на големите, които пушеха и се криеха да не ги видят учителите. Беше забавно, нали? Е сега не е забавно, защото най-близката ми приятелка от детството ми се превръща в една от тях. Колко пъти сме плакали от смях заедно? Колко пъти сме си ходили на гости? Колко общи спомени имаме!? Само помисли! И накрая да се забравим и да се срещнем половин година по-късно!? И то аз да те срещна с цигара в ръка!? Жалко, Мише, жалко! - Очите на Мади се бяха напълнили със сълзи, а от тези на Михаела вече се стичаха. Студени сълзи - сълзи на вина.
   Мади се обърна и се забърза в другата посока, оставяйки старата си приятелка да стои безмълвно пред магазинчето.
   Михаела погледна през сълзи празната кутия Marlboro и след няколко мига я смачка, покапвайки я с две сълзи. Захвърли я на улицата и се затича обратно към другите си двама приятели.
- Какво ти става бе, Мише? - Подвикна ѝ Криста.
- Разкарай се! - Изрева Михаела и я избута от пътя си.
  Криста и Божидар я гледаха учудено докато не се скри зад ъгъла на съседната сграда.
- Пак се е напушила. - Изкиска се Божидар - Голяма превземка... - И двамата с Криста останаха още доста време, обсъждайки Михаела със смях и подигравки...