Има една-единствена висша сила на този свят и за всеки е ясно, че тя се нарича Господ Бог. Това е Творецът, създал света, в който живуркаме и създал го е по свой образ и подобие. Бог е изобретил двата пола не само при хората, а при всички живи същества, за да могат те чрез сексуално общуване да продължават своя род, да се множат и да пребъде животът. Историята със змията и ябълката в рая е само за заблуда.

Това обаче, което различава хората от животните е, че людете освен за възпроизводство, правят секс и за удоволствие, благодарение на онова  висше свойство, дадено им от Създателя, наречено Разум. Някъде бях чел, че и делфините правели секс за единия кеф, но те са извън моите приоритети и просто ги отписвам. Освен това плувам зле – ето още една причина да не харесвам делфинките. Да се оправят без мен, тяхна си работа. Аз и моят приятел Стефчо сме хетеро сексуални и обичаме жените като такива.

    Стефан Гецов, със странния псевдоним Джефри, беше софиянец. Не кореняк, а второ поколение, но така или иначе в паспорта му пишеше, че е роден в София и по време на соца не му се налагаше да драпа за заветното софийско житетелство.

    Започнал да се интересува от другия пол по време на пубертета, както всички млади люде, на които сексът им идвал „отръки” . За тази цел използвал жени, които позирали перверзно от разни смачкани и оръфани страници, откъснати от порно списания, но такъв бил естествният ход на живота. Растял Джефри и се доближавал до първия си сексуален контакт. Когато станал на четиринадесет години,  ръката му била заменена от ръката на Дорето, една по-отворена негова съученичка. Това бил полуопит за изнасилване от нейна страна, но атрибутът му така и не успял да се приближи до заветното място, щото тая пуста Дорина ръчичка... Това Джефри си го броеше за Първи път, въпреки че фактическото му сексуално кръщение беше в края на девети клас и беше извършено от една цицеста второкурсничка от фризьорския техникум, който се помещаваше в сградата на неговата гимназия. Фризьорката го заведе у тях и го направи мъж за има-няма някакви си тридесет секунди. Стефчо беше толкова замаян, че и досега не си спомня събуването на панталоните  влизаше ли в това време или не. И така растял юношата бледен, учел се и все повече и повече възмъжавал. Основните си уроци получил в казармата. Изпратили го на лечение в един санаториум в Кюстендил, нещо рамото го мъчело. Там една тридесет и пет годишна стерилна булка, люто възбудена от лечението с горещата минерална вода,  в продължение на тридесет дни го развеждаше из потайностите на сексуалните дебри. Безвъзмездно при това... Още я помни и споменава с добро. Джефри си беше възпитано момче от малък, но не знаеше, че в тази сфера рядко нещо се правеше безвъзмездно. Два месеца след като се завърна в поделението, получи писмо, че си е свършил добре работата  с думите „аз съм бременна, благодаря ти„. Егати безвъзмездното ползване! Започна да изхвърля писмата и без да ги чете, даже не разбра на какво отроче е помогнал да види белия свят.

    Уволни се, влезе да следва, естествено позавъртя някое и друго гадже, не беше трудно, на мацетата им се живееше и те душа носеха, въпреки съветите на майките си да не вземат да минат в категорията на старите моми. Стефчо се възползваше ловко от тези съвети, но в трети курс се предаде. Влюби се в една морска сирена и след няколко месеца решиха да се оженят. На есенната бригада целенасочено работиха по бебето, тя забременя и зимата се венчаха. Обаче... Обаче като завършиха, не останаха в София. Толерантният Джеф се съгласи да заминат да живеят на морето. Постъпи на работа в едно предприятие и животът препусна на гребена на морските вълни. Бракът му уж вървеше, ама връщането в столицата все се отлагаше, започнаха търкания, взеха да се появяват пукнатини и ето как Джефрито се сдоби с любовница. Че и още една след един месец. Редуваше ги в канцеларията на партийния секретар, която все беше празна, понеже Гого, партийният, се оказа не най-умният задочник в икономическия и често ходеше по поправителни изпити. Викаше едната, с маслинените очи, тя идваше с  папка в ръка, оскверняваха бюрото на партийното величие, после го забърсваха, пушеха по цигара, пиеха кафе и колежката се завръщаше в другата сграда. Джеф звънеше на нейната приятелка, сега тя взимаше папка и тръгваше към него, някъде в коридора се срещаха и разминаваха, първата не знаеше за втората, но втората - всичко за първата, нали самата тя бе слушала нейните разкази и точно затова любопитството ù прерастна в процес на задоволяване на потребности.  Мъжът ù попийваше и беше двадесет години по-възрастен. Стефан примижаваше от удоволствие, като си представяше как се разминават, тракайки с токчета по мозайката. Живот. Втората се отказа по едно време, намери един от производствената база, много ù дойде да се крие и от мъжа си, и от най-добрата си приятелка. Да, ама на Джефри този живот му се услади и тъй като не получаваше често ласки вкъщи, го удари през просото. Замина командировка с шефката си и... стана каквато стана. Разведена, с двадесетдневен брак. Започна да редува новата двойка, но вече дискретността беше пълна. Не мислете, че Джеф беше някаква изключителна полова шпага, просто срещите не бяха чести, нали в едно предприятие ври от клюкарки, които дебнеха всяка възможност да си разнообразят животеца... А бракът му си отиваше бавно, заговори се за раздяла, засега с недомлъвки.

    По едно време Стефчо се записа на шофьорски курс... Курс като курс, ама с много курсистки. И много бързо една бургаска нимфа го оплете в русите си водорасли и го завлече в люлеещото се от възвратно-постъпателните им движения легло. Беше пантера, с некрасиво лице, но когато се съблече, му направи такова шоу с невероятното си тяло, че го побърка. Получаваше най-грандиозните оргазми, за каквито само беше слушал... Тя не му даваше да я гледа в такъв момент. Един път тайно си отвори очите и никога повече не повтори. Ужасяващият вой беше съчетан с отвратителни гримаси, каквито никога не видя до края на половия си живот. Мижеше си и се наслаждаваше. Наложи се да разреди срещите с другите две, за да пести сили за пантерата. А сърце не му даваше да ги разкара, или ги уважаваше, или беше мекушав. Не можеше да определи, но нали не му беше зле, караше по инерция.

    След пет години се разведе.  Спокойно и трезво наеха с жена си общ адвокат, който ловко парира опитите на селския съдия в Поморие да инспирира скандали между тях и така ги остави за цял живот приятели. Доста време след това, на една гара, чакайки разнопосочните си влакове, нито единият от двамата не можа да даде смислен отговор защо точно се разведоха. Е, изневерите са си изневери, но те не се следяха и затова не се хванаха. На Джефри му остана такава добра репутация в Градчето, че често умираше от яд, задето не можеше да се похвали с похожденията си. То аслъ, ако не се похвалиш... След развода се върна в София.

    Както всеки път, когато предстоеше генерална промяна, и сега Джеф се закле, че ще стане нов човек. Ще се промени тотално, ще стане неотразимият женкар, мъжът на века и никоя жена повече няма да успее да му се качи на главата. Защото самоанализата, извършена от съзнанието му, показа, че с всичките му връзки се беше случвало точно това.

    Новиятживот започна катастрофално. След развода се почувства като отвързан - светът беше пълен с жени, нищо не го спираше и като опитен парапланерист се рееше из въздушните течения на желанията си. Но едно е да ти се иска, друго е да ти се случи. Имаше жени, но трябваше да ги привлечеш. Всичките му приятели се бяха изпоженили, купоните, на които го канеха, бяха великолепни, но стигаха само до готини напивания. Свободни мацки нямаше. Джефри пощръкля и а-а да започне да съжалява, че се е развел. Колкото повече му се искаше, толкова повече го отбягваха, като че излъчваше антиферомони. Скачаше няляво и надясно, никакъв резултат. След време, като видя какви чудовища е ухажвал, ужасът, че е можело да се съгласят, едва не му докара инфаркт.

    И започна изваждането. Заредуваха се циклите петък-неделя. В единия петък идваше бившата му шефка, плащаше ù самолета отиване и връщане, ресторантите и някое малко подаръче, другия, при подобни условия, но малко по-тежки. го посещаваше пантерата и воят ù се носеше, смесен с неговите стонове, над тихия му квартал. Забавляваше се да изчислява, когато останеше сам, колко му излизаше един сеанс. Средно тридесет долара. Добре, че имаше добра работа, че иначе можеше да му пораснат крилца.

    Всяко чудо за три дни, сушата отлетя и настъпи дъждовният период под формата на една висока, стройна и красива бивша състудентка, чиито изпъкнали балкони често използваше, за да се подслони. Тя беше омъжена, но в състояние на разпадащ се брак. Бяха влюбени и когато се разведе, започнаха да му минават еретични мисли за ново задомяване. Та те бяха близо три години заедно и през това време шефката му дойде само два пъти, вече на собствени разноски, с което свали цената на около двадесет и седем долара на сеанс, а пантерата го посети три пъти от Боровец, където работеше зиме и също  си свали средните разходи.

    Между другото Стефчо си беше сменил работата. Когато любимата му се разведе, взе че смени него. Явно разводите късат въжетата и този път тя се почувства като отвързана. Не му стана приятно, разбира се, но вече от камбанарията на над Христовата възраст беше разбрал, кой е най-ефикасният лек за раздялата с любима жена. Той се наричаше „много жени”!

    Добара една машинописка от ДСО-то на третия етаж, тя беше няколко години по- голямшка, ама нали беше  хапче, преглътна го. Тя преглъщаше вечерите и разни други неща, а той харесваше малките ù гърди със зърна тип „милиционерски свирки”. Дълго се възползваше от услугите ù и когато тя се омъжи, взе мъжа ù на работа в мебелния магазин. Беше започнал частен бизнес. Държа го, докато не го хвана, че го краде здраво. Изгони го, но сметките показаха повишение на цените на сеансите. Безкористност върлуваше навсякъде. Заедно с машинописката спеше и със секретарката на директора и началника на отдел ТРЗ, но само лечебно. Пътем през годините му се прижени още един път, но... Ала пак не се получи. Жена му се разведе щото бил прекалено толерантен, тази не го взе по подобна причина и щото бил бохем. Май ще да е бил прав Нане Вуте, когато е писал трактата си за любовта - требе с шамари да се изкарват гяволите от главите на жените. С добро не става.

    Ама Джефри нехаеше, не шамаросваше, защото вярваше в добрината на отсрещния пол и май не схващаше, че главата му се е превърнала в полигон за потракване на дамски токчета. А из полигона препускаха различни – ниски, високи, тънки, остри и какви ли не още.

    Един ден си седеше в офиса, слушаше „Цепелин”, кефеше се на Робърт Плант и погледът му се рееше безцелно по стелажите с мостри. Обявите течаха в „24 часа” и той чакаше клиенти за внасяните от фирмата му италиански обувки. Позвъни се, стана, отвори и покани добре сложената дама, като се наслаждаваше на красивия овал на лицето и на  отлично стоящите ù очила. „Надолу също не беше зле” се маркира в съзнанието му. Иванова, така се представи красавицата, остави визитката на някой си мосю Мартен, шефът ù. Каза, че идвала по обявата. Подготвяли изложба – договаряне на стоки от  внос. „Ако го интересувало господина, можело да предостави два-три модела от тези” - посочи тя с ръка – „хубави обувки”. Не беше зле като идея, но само два-три на Джеф му се сториха недостатъчно при голямото изобилие и след като настоя, се договориха за десет чифта. Избраха най-ефектните за мостри. Тя наслага обувките в два огромни плика, като ги вадеше от кашоните, докато Джефри пишеше приемно-предавателния протокол. Разбраха се за петнадесет часа на следващия ден, не я изпрати, колата ù била близо. Джефри запали цигара, направи си кафе и започна да подрежда кашоните. На третия кашон мимоходом отбеляза, че са извадени само номер тридесет и седем, любопитно погледна в другите и установи същото - тридесет и седем. Нещо му щракна и когато, след като набра телефона от визитката, му отговориха, че е бензиностанция на   „Петрол”, се разхили на глупостта си. Загубите възлизаха на близо двеста долара... Сам ù ги набута на измамничката. Беше огромна загуба, щото при другите поне имаше сеанси. Не погледна даже каква ù е колата. Ама задника ù погледна, нали?  Даа, непознати токчета тропаха из полигона.

    Скоро забрави. Отвориха мебелен магазин с едни колеги, вървежен се оказа, хора влизаха, къде купуваха, къде не, обаче скъпи артикули, една гарнитура колкото сто чифта обувки, върви работата. В един от дните влезе хубава жена, с бермуди, прилепнали плътно по ханша, кръгъл и апетитен и с големи, езерни очи, подчертани от лек грим. Тя дълго разглежда, той я съпровождаше. вдъхвайки като кокаинова магистралка аромата ù, консултираше я, разговаряха, а погледът му галеше косъмчетата по слабичкото ù вратле. Била директорка на детската градина зад магазина, да минел някой ден, да видел колко е хубава и да го почерпела едно кафе... Щяла да говори с родителите на дечковците да спонсорират покупката на дванадесет детски столчета и две масички, щото общината нямала пари. На другия ден Джефри пи кафе с директорката Рут в нейния кабинет, като погледа му многократно беше улавян от нейния върху релефния ù венерин хълм, на следващия ден Стефан Гецов спонсорира детската градина вместо родителите, а след по-следващия прекара нощта в леглото ù. Е, не до сутринта, щото тя го изгони рано, за да не го видят съседите, още не били разведени. Повече не се съвокуплиха, но Джеф спонсорира и развода ù със седемстотин долара и повече не я видя, защото тя напусна детската градина. След години чу, че станала доцент в университета. По детска педагогика. Така ми,  да учи децата на морал...

    Баси сеанса обаче, а? "Дванадесетте стола” – готино заглавие за роман. Или май такъв имаше вече? Тогава не знаеше какви са цените на елитните проститутки и се хилеше на сметка ли е или не. Горе-долу по това време уволни и мъжа на машинописката.

    Така си вървеше монотонно животът, жените не свършваха на тоя свят, имаше и за Джефри, какво бяха четиридесет и няколко години за един мъж?

Бизнесът се разрастваше. Скоро откри магазин в Градчето, дето беше женен, плюс един в Бургас, добри години бяха. В началото на септември Джеф достави стока до морските територии и тъкмо бяха разтоварили с продавачката, когато една клиентка в бяла кенарена рокля нахлу в магазина, като поздрави звънко. Погледът ù обходи рафтовете с козметика, разгледа шампоаните и си купи един, български, на „Арома”.  „Българско, значи висококачествено” припомни тя социалистическия девиз, докато плащаше. Махнаха си за довиждане и визията на великолепния ù, леко голям, но изключително красив задник се настани из гънките на мозъка му. Тънката талия и полюшващия се преден релеф също се спотаиха там... След час и нещо кенарената дама довтаса отново, ухилена широко. Взе още един шампоан, за колежката. На вратата се обърна за да махне с ръка, изпусна шампоана и когато се наведе да го вземе, гледката на двете люлеещи се кълба накара Джефри да запреглъща на сухо. Когато се върна за трети път и попита дали няма да пътува случайно за Бургас, слабите му ангели сами подкараха колата. Тя седеше до него, мургавите ù колене лъщяха смущаващо. На пет километра от Бургас директно я покани на вечеря. Тя се разсмя, смя се дълго, докато му говореше:

    - Най-после, най-после, цял ден се въртях, за да ме огледаш хубаво, приличам ли ти на жена, дето ползва такива български боклуци на „Арома” и въобще нямам работа в Бургас, обръщай, че пея в механа „Нептун” след половин час. Аз те каня на вечеря, аз. Откога знам за теб, преди още да те видя, вече те харесвах.

Джефри се ококори, свикнал беше той да е активната страна, но почувства как задоволство го обзе. Обърна и я остави пред Нептун. После седна на една маса. Кейт, така се казваше певицата, не спа при него, мъжът ù си бил вкъщи.

    Но следващата събота се превърна във вакханалия - това не беше жена, а извънземно. Колата се спираше на всеки километър и се клатеше като при Чирпанското земетресение. Така беше и в неделя, и понеделник, и през цялата седмица. Вече в хотел „Диамант”, Джеф се луташе като изгубен турист из разни венерини и други хълмове. Прибра се до София, след два дни натовари стока и се върна. Завари я тъжна, с подпухнали от плач очи. И дума не можеше да става за секс. Случило се бе нещастие, брат ù го арестували по погрешка в Румъния, с фалшиви долари, трябвало пари за адвокат, пет хиляди долара, тя била събрала малко повече от половината, но мъжът ù не давал, не се погаждали с брат ù. Какво щяла да прави? И направи това, което трябваше - взе без колбание от Джефри Гецов петдесетте хиляди лева седмичен оборот. Спаха за последен път заедно и той така и не разбра дали Кейт въобще имаше брат.

    Прочете в жълтата преса, че тарифата за преспиване с „Мис България” била хиляда долара, значи с румънските пари можеше да се спи с две миски и една подгласничка или с пет подгласнички, щото може и да са по-хубави, те, миските, все с връзки ги избирали.

    Пресметна, че сеанса при Кейт му излезе близо двеста долара, колкото за елитна проститука. И дълго време се чудеше на тези мъже, които твърдяха, че не давали пари за проститутки..

    Конюнктурата на пазара го накара да отвори и един хранителен магазин, с кафене. Клиенти не липсваха от квартала - кафеджии, бираджии, твърдаци, купуваха се и продукти. Една вечер, някъде на петия, шестия ден, остана да затвори самият Джефри, продавачката помоли да излезе по-рано. Вратата  се отвори и с поглед, забит във витрината, влезе добре изглеждаща дама, с красив овал, хубави очила, „надолу също не изглеждаше зле”, маркира се в съзнанието му. И друго се маркира - това беше мадмоазел Иванова, служителката на мосю Мартен, бензинджията от „Петрол”. Тя се сепна, когато Джефри заключи вратата и пребледня.

    - Как е господин Мартен – каза Джефри с гласа на Нане Вуте. - Обувките станаха ли му? 

    - Чакайте, ще ви обясня - заекна мошеничката.

    - Не на мен, а на моя приятел, майор Георгиев, Бингата, от Трето районно - каза той, държейки телефона в ръка.

    Тя се разплака. Обясни ù какво я чака, позасили черните краски. На Бингата му нямаше телефона, а и не го беше  виждал поне двадесет години. Дожаля му, но отмъстителното чувство го държеше за гърлото. Покани я да седне и ù каза, че обмисля наказанието ù. Може да не я издаде, много красива жена е, как би се отнесла към едно елегантно, френско разрешение на въпроса,  все пак работела за френска фирма. Жана д’Арк замълча театрално, като пред кладата, и сподели, че всъщност още в офиса забелязала колко привлекателен мъж бил господинът, но тогава ù трябвали обувки. Е, получила си ги, сега той имал нужда, какво пък, справедливо е, замърка тя, докато ципът му изпищя като щурец.

    - Само за това ли мислиш, че ме бива - изстена след малко тя - дай ми още нещо, освен обувките. Токчета пак затракаха по полигона, дълго и упорно. Рекапитулацията показа под десет долара на сеанс.

    Минаваха годините. И не само минаваха, но се и трупаха като купчина камъни на грамада. Джефри побеля, попрегърби се от казармените болежки в рамото, успя да изкара десет години в една връзка с една хубава жена, успя са се раздели с нея, успя да инкасира един троен байпас и един диабет тип „А”, успя да натрупа и повече от шестдесет  зърна в броеницата на времето.

    Беше се научил и  да сърфира в интернет. Това  доведе до решаването на четири проблема - вече не се притесняваше от самотната употреба на алкохол, защото  Скайпа се грижеше винаги да има с кого да си пие -  с Пешо от Атланта, Гришата от Кембридж, или Заро от Жеравна. Втория проблем, който разреши, беше смяната на реалния секс с виртуален, във фейсбука самотни партньорки, като него, дал господ. Другите два проблема бяха в контекста на предишния – икономисваше средства от презервативи и компютърните вируси не носеха  СПИН.

    А недостатъкът, че артритните пръсти го боляха, когато блъскаше клавиатурата  при по-разгорещен секс с някоя палавница, не го притесняваше. Всичко вървеше като преди - много любов с много жени. По полигона ходеха вече по терлици. Жалко само за последните три  виагри.

    Друго си е в двадесет и първи век.