История с щука

31.10.2013 г., 22:06 ч. 2013-11-01T11:21:31+02:00

Проза » Разкази

707 0 0

7 мин за четене

- Ей такава уста имаше - показва с двете си ръце Бенчо - а зъбите и беха като куки-орловки. Остри и закривени навътре.
Малката групичка се топли на оскъдния огън, а младия Стоен току подръчва съчките да не изгаснат. Деня преваля и нощта обгръща в тъмното си одеяло пишман рибарите.

- И какво, бай Бенчо, извади ли звера? - недоверчиво пита Кольо и отпива от тенекиеното канче топла бира - успе ли да го метнеш в лодката, а?

Никой не вярва на думите му, ама той знае, че с благи приказки времето минава по-приятно и липсата на улов не е толкова досадна.

- Абе, Коле, що не си пиеш кротко пикливата бира и слушай какво ще ти разкажа. Ти такава риба никога не си виждал и няма да видиш. Осемнайсе кила щука, по-дълга от тебе, а устата ѝ като пеликан. Спокойно може да глътне яре с тая паст. - пали се Бенчо и ползва целия си наличен арсенал от жестове, за да подсили внушението за нещо наистина значимо.

- Сега остава да ни кажеш, че си размотал найлоновата гъба на Бенчовица за жилка - поддържа недоверието си Кольо - жаба ли ползва за стръв или таранка от магазино?

- Остави Байко да разказва - пали се Стоен на Кольо - ти па си все опозиция.

- Беше летото на шейсе и трета - започва Бенчо обнадежден от вниманието на останалите - Бехме дечурлига по на петнайсе и по цели дни висехме по вировете за мрена и байковец. Можете да си представите с какво въодушевление отидохме на Дунава с бащите си. Беше рибарско време, брей! Вировете вреха от риба, а старите се връщаха с пълни каруци. Кеф ти шаран, кеф ти сом! И като разстлаха ония ти ми такъми, като ги наметаха в оня ти ми Дунав, цела гора от въдици. А ние с тейко се скрихме зад един папур и извадихме специялитето!

Всички се бяха скупчили около стария рибар, потриват измръзналите си от вечерния хлад ръце и допиват каквото им е останало. Личи си, че му нямат съвсем доверие но знаят, че Бенчо разказва увлекателно и нямат нищо против да чуят поредната му история.

- Ще попитате какъв е толко тоя специялитет? - направи драматична пауза - и ще сте прави да любопитствате. Е, добре, ще ви кажа. Руски препън беше това, майсторска работа от Съветския Съюз, ей! Ама голема работа беше съюза, да знаете, велика работа! Даже американците признават, че руските препъни са най-качествените! Да знаете! Чувал съм, че Кенеди само с руски препъни ловел американска щука.

Млъкна малко, колкото да се разсее недоверчивия шум и продължи.

- Нема жаба, нема риба, без стръв. Само една медна пеперуда, ей такава блесна - изпружва десния си показалеж и отбелязва с левия колко е голяма блесната - и тройка кука, дето вагон може да тегли! Не вервате? Ваша работа, ама ви казвам, че тая тройка още си я паза и сега ще ви я покажа.

Бърка в торбата бай Бенчо и наистина вади тройна кука, на която спокойно можеш да окачиш агне и да го одереш.

- Вие за гърбати китове ли сте били излезнале, бе Бенчо? - киска се Кольо и сочи към адския инструмент - ако те фанат граничарете ша те задържат за притежание на хладно оръжие, знаеш ли!?

- Казах ви, че не сте виждали такова чудо - хвали се стария рибар и прибира такъма обратно в торбата - блесната отдавна ръждяса и са строши, ама куката си я паза да показвам на младите какво сме правили. Стоене, я донес още дръвца, че ще ви са смръзнат пишките, ако въобще ги имате - кодоши се старецът. - Седиме с тейко, гледаме последните слънчеви зайчета по дунавските вълнички и чекаме. Чекаме големия легендарен дзвер. Розовата щука, дето дедо ми фанал, па я опущил преду двадесе години. Знам какво ще речете, как така чекате, ами блесната кой ще върти? Е, ще ви река, Дунаво я върти. Те това е големия ѝ секрет, това е чалъма ѝ. Седиш си, а течението не само върти блесната, ами я движи напред, назад. Досуш като болна червеноперка я движи около тръстиките.

Поспира за малко колкото да топне пресъхнали устни в канчето с топла бира и да внесе допълнителен драматизъм.

- Болен ти е мозъка, Бенчо! Що лъжеш дечурлигата - ломоти вечно недоверчивия Кольо и за да подчертае недоверието си се обръща настрана.

- Коле, ти що не идеш да провериш такъма? Може некой лапни-шаран да се е качнал, та да си правите компания - смъмря го и продължава към другите - А щуката най-много обича болни червеноперки, да знаете, мре си за тех! Та до къде бех стигнал?

- Седите с тейко си и гледате у слънцето - вмята Манчо, най-младия от компанията.

- Така, такаа. Икакто си седим и дремем не щеш ли жилката изпищя в горно до и като удари в папура отреза два-три стръка. Баща ми рипна като ужилен. "Дръж, Бенчо!" вика ми, "дръж пръта, розовата е!!" Нагази в реката до кръста и разплете изпънатата жилка от тръстиката, докато аз стискам въдицата - също руска с две ръце и съм се запръжил на един чекур. А са плизнах, а са удавих! Така ма теглеше, пущината..

Държи въображаемата въдица Бенчо с две ръце и огъня се отразява зловещо в сбърченото му лице.

- Качи се тейко на брега и грабна пръта. Той тегли, тя тегли, той навънка, тя навътре. Да видиш как сто и триесе кила човек се топи като лоена свещ от зор! Половин час борба. Като че ли крокодил се беше закачил от другата страна на жилката. Сичките се събраха да дават акъл, ама он си знае. Държиш и не пущаш. И гледаш да не забие у папура, че скъсва и край!

- Е кеп немахте ли бе, Бенчо?? - пита превъзбудения Манчо, ококорил очи.

- Кеп, ако я видиш, ако е до брега близо. А ние още не можем да видим чудовището. Не знаем бел амур ли е, сом ли е. Може и некоя заблудена есетра да е захапала. А те са по два-триста кила ще знаете! И изведнъж - забавя темпото опитния лакарджия - утихна! Нема я, жилката увисна като свинско черво. "Откъсна, пущината!" реве баща ми и навива като бесен макарата. "Опущихме я!" Другите взеха да се разотиват, помръкна ми надеждата. И докато разтривах изтръпналите си от дърпането ръце, какво мислите? Изскочи като триглав змей току до брега! Барем два метра и половина беше. Корема и розовееше на последните слънчеви лъчи, а петната и беха колкото калени паници! По-голема риба не съм виждал и във варненския аквариум. Тая гледка никога нема да я забрава!

- Значи я фанахте, а? - беше позинал Мачо.

- Откъсна, Манчо. Показа си целото величие, изплющя в черната вода и ... си отиде.

- Я чекай малко - победоносно ревна Кольо - а тройката? Куката как е у тебе? Нали щуката я е откъснала? А?

И тъкмо доверието на всички взе да се изпарява като змийска следа на припек когато стареца бръкна отново в торбата. Това, което извади накара Манчо да се напикае. Тези от вас, които са гледали "Челюсти" сигурно си спомнят впечатлението от озъбената акулска паст. Ефекта от зейналата бяла кост със милиони закривени зъби върху присъстващите беше още по-голямо, защото беше истинска.

А когато стария рибар извади тройната кука и я мушна в дупка на горната ѝ челюст всички ахнаха и бай Бенчо бе признат окончателно за най-големия рибарски авторитет сред тях.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.