- Ей такава уста имаше - показва с двете си ръце Бенчо - а зъбите и беха като куки-орловки. Остри и закривени навътре.
Малката групичка се топли на оскъдния огън, а младия Стоен току подръчва съчките да не изгаснат. Деня преваля и нощта обгръща в тъмното си одеяло пишман рибарите.
- И какво, бай Бенчо, извади ли звера? - недоверчиво пита Кольо и отпива от тенекиеното канче топла бира - успе ли да го метнеш в лодката, а?
Никой не вярва на думите му, ама той знае, че с благи приказки времето минава по-приятно и липсата на улов не е толкова досадна.
- Абе, Коле, що не си пиеш кротко пикливата бира и слушай какво ще ти разкажа. Ти такава риба никога не си виждал и няма да видиш. Осемнайсе кила щука, по-дълга от тебе, а устата ѝ като пеликан. Спокойно може да глътне яре с тая паст. - пали се Бенчо и ползва целия си наличен арсенал от жестове, за да подсили внушението за нещо наистина значимо.
- Сега остава да ни кажеш, че си размотал найлоновата гъба на Бенчовица за жилка - поддържа недовер ...