Историята на един живот

                   Историята на един живот

   Запознаха се случайно при едно пътуване, по-точно екскурзия до Рилския манастир. Тогава тя беше много красива. Косата ѝ падаше свободно, естествено къдрава и кестенява. Работеше като библиотекарка. Той беше инженер с добра и платена работа. Представителен и привлекателен. Нямаше пречки за едно добро приятелство, което можеше да прерасне и в трайна връзка.

    Разговаряха из целия път. Той не беше от нейния град. Оказа се, че гостувал на братовчед си. Всъщност в последния момент братовчед му предложил да отиде той на екскурзията, защото му излязла неотложна работа. И така Анатоли и Жанета имаха възможността да се срещнат.

   Любовта дойде по-късно, чак след третата им среща. Анатоли идваше при нея в събота и неделя. Приятно им беше да са заедно и някак неусетно приятелството прерасна във връзка. Анатоли искаше брак и деца, но Жанета изпитваше притеснение от обвързване, не беше готова да се грижи за семейство и отлагаше да даде отговора, който Анатоли чакаше. Така се занизаха годините. Жани не искаше да се говори за тях в града и пазеше връзката си в тайна. Разбира се някои от познатите им бяха ги срещали, но тя винаги отхвърляше подмятанията, че има много изискано гадже, с думите, че той ѝ е само приятел.

   Понякога тя го навестяваше в съседния град. Там се чувстваше по-спокойна. Анатоли живееше сам в малък апартамент. Родителите му се бяха установили на село и рядко идваха при сина си. Обикновено ходеше той да ги вижда и да им помага.

   Жанета четеше много, пък и естеството на работата го налагаше. Имаше някаква представа за идеален мъж и винаги се опитваше да постави Анатоли в нея, но той някак не се побираше и странно стърчеше извън рамката. Това я караше да размисля и да отлага решението си за брак.

   Понякога на Анатоли минаваше мисълта да си намери друга и да има семейство, но Жана като че ли беше го омагьосала. Той направи опит да се раздели, влезна в някаква краткотрайна връзка и разбра, че е сбъркал. Искаше само нея. След несполучливия опит не можеше да си представи друга освен Жани. Така продължаваха да живеят всеки в собствения си град и да прекарват съботите и неделите заедно. Родителите на Жани бяха починали отдавна, а тези на Анатоли не спираха да се надяват за внуче. Годините продължаваха да се точат еднообразно и всичко вървеше в някакъв утъпкан коловоз, Нищо не се случваше и връзката им се беше превърнала в навик. Времето си минаваше, Жани стана на години и беше немислимо да имат деца. Аз я познавах още от детството си и винаги съм се възхищавала на красотата ѝ. Но ето че вече станах голяма, а Жани постепенно остаря и изгуби очарованието и красотата си. Анатоли беше по-млад от нея, но и той бе прехвърлил най-хубавите си години. Те продължаваха да живеят по установения от тях начин до деня, в който Жани се разболя. Първоначално, въпреки болестта, тя можеше да се грижи за себе си, но после започна да губи сили. Чак тогава се съгласи Анатоли да се премести при нея и да ѝ помага. Сключиха брак, на който присъстваха само свидетелите. Почерпиха се с тях в близкия ресторант, но тържеството беше твърде кратко. Здравословното състояние на Жани не позволяваше повече.

    Анатоли най-после имаше семейство според традиционните разбирания. Живееха заедно, но беше необратимо късно. След десет месеца тя почина, съжалявайки, че е погубила два живота – неговия и нейния.

   А Анатоли се прибра в родния си град. Мълвата говори, че е намерил една млада баба, много жизнена и весела и непрекъснато пътуват, тъй като и двамата имаха събрани пари, пък и Анатоли бе наследил апартамент и къща от Жани.

                                                  Мария Мустакерска