Аз се отроних от сините очи на младо и красиво момиче. Носих в себе си мъката на една любов…
Сега ще ви разкажа всичко, защото аз стоях плахо и със страх да не падна от там, където се бях скрила.
Той дойде при нея, по устните му съзрях петна от червило.
Да! Той беще ходил при друга.
От тук се започна всичко...
Една след друга се раждаха лъжите от устата му, но тя не му вярваше – искаше и се, но знаеше, че ако веднъж му повярва, той ще продължи да я лъже.
До мен се наредиха още мои приятели, но аз страдах много – искаше ми се да събера всичката информация, а на тях да не оставя нищо.
Последното, което видях, беше неговият гръб…
Започнах да се търкалям надолу по лицето й, стигнах до горещите й устни, по тях все още беше неговият вкус.
И така продължих надолу... докато не стигнах до сърцето.
Да! Там се спрях.
Едва сега почувствах една остра болка, която ме накара да разбера, колко е била силна нейната обич.
Тук – като погледнах само колко много счупени стъкла, колко много болка и неуписуемо страдание има...
И устните й промълвиха:
-  Защо, защо ли го обичах?
А болката в мен тъй бързо растеше, тъй мъничка бях, а сега тъй голяма…
Дано и олекне щом мен вече ме няма...
Това бяха последните ми думи преди да падна и да се разкъсам.
Моят живот е кратък, но все пак аз съм родена да облекчавам хората.

31.05.2004 г.
Надя