Jan 23, 2008, 12:06 PM

Историята на една сълза  

  Prose
1262 0 2
3 мин reading

Аз се отроних от сините очи на младо и красиво момиче. Носих в себе си мъката на една любов…
Сега ще ви разкажа всичко, защото аз стоях плахо и със страх да не
падна от там, където се бях скрила.
Той дойде при нея, по устните му съзрях петна от червило.
Да! Той беще ходил при друга.
От тук се започна всичко...
Една след друга се раждаха лъжите от устата му, но тя не му вярваше – искаше и се, но знаеше, че ако веднъж му повярва, той ще продължи да я лъже.
До мен се наредиха още мои приятели, но аз страдах много – искаше ми
се да събера всичката информация, а на тях да не оставя нищо.
Последното, което видях, беше неговият гръб…
Започнах да се търкалям надолу по лицето й, стигнах до горещите й устни, по тях все още беше неговият вкус.
И така продължих надолу... докато не стигнах до сърцето.
Да! Там се спрях.
Едва сега почувствах една остра болка, която ме накара да разбера, колко е била силна нейната обич.
Тук – като погледнах само колко много счупени стъкла, колко много болка и неуписуемо страдание има...
И устните й промълвиха:
-  Защо, защо ли го обичах?
А болката в мен т
ъй бързо растеше, тъй мъничка бях, а сега тъй голяма…
Дано и олекне щом мен вече ме няма...
Това бяха последните ми думи преди да падна и да се разкъсам.
Моят живот е кратък, но все пак аз съм родена да облекчавам хората.


31.05.2004 г.
Надя


 

© Надежда Петкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нелоша идея, но вече позната. Клишета.

    Оценка: 3 от 10
  • Ако те боли значи още си жива...!Защо обичаме...?Ами казват,че любовта е страдание...!
Random works
: ??:??