От пищната зелена корона на овощното дърво стърчат два леко поклащащи се крака, а през няколко минути по някоя ябълкова огризка прелита и с невероятна точност всеки път пада в торбата, поставена в близост до ствола на дървото.
- Ха на бас, че не можеш да уцелиш чантата с цяла ябълка - подвиква минаващият отдолу Плъх Чо.
- Мога, даже ще е по-лесно - отговори му отгоре Сянка - Но на теб после ще ти е трудно да я извадиш, така че я пускам направо пред теб.
- Хрус-хрус-хрус - чу се отдолу и след това едно - Блъгуд'ръ.

Гар Ван точно беше измила ябълката, когато се почука на външната врата, така че тя остави плода в чинията, а нея - на кухненската маса под прозореца и отиде да провери кой е. На вратата нямаше никой, а като се върна, в чинията тъжно и самотно се мъдреше само една ябълкова дръжка.
Сенчестата сви рамене, извади си друга ябълка и точно я беше измила хубаво, когато на входната врата отново се потропа. Гар Ван погледна за момент плода в ръцете си и каза:
- Да бе, да, да не съм будала - после откъсна дръжката и я сложи в чинията на масата, чак тогава отиде до провери дали има някой на вратата.
- Е? - попита Дърт Пън колегата си.
В отговор Кух Че Реп сви рамене и му подаде една ябълкова дръжка.
- Нормално беше да стане така - каза Дърт Пън и му подаде половин ябълка.

- Къде ли е краят ù? - Сянка замислено въртеше насам-натам една ябълка за дръжката.
- Как "къде"? - отговори му Но Щен Вълк на мига - Краят ù са семките вътре. Дай я насам, за да ти покажа.
- Хм - замислено изхъмка човекът, като му подхвърли ябълката - Семките са по-скоро началото...

ТУП.
- А, какво?! - сепна се Дърт Пън, когато ябълката го тупна по главата и падна в скута му. До този момент премъдрият дремеше на шарена сянка под овощното дърво.
- Само проверявам дали работи гравитацията - провикна се отгоре На Хал Че и се ухили широко.
- Я провери още веднъж дали действа и насам - подвикна на хлапето Кух Че Реп, който дремеше няколко крачки по-наляво.
"Какво чудно нещо е гравитацията" - помисли си Дърт Пън и внимателно опипа цицината си, докато хапваше ябълката.
"Какво чудно нещо е гравитацията" - помисли си Кух Че Реп, доволен, че яде ябълка без да се катери по дървото, за да я бере.
"Какво чудно нещо е гравитацията" - помисли си На Хал Че, докато хрупаше ябълка, доволен, че може да замеря двамата премъдри от безопасно разстояние.
"Какво чудно нещо са хората" - помисли си ябълковото дърво - "Какви щуротии правят за една ябълка..."