Гледаш ме с пренебрежение в очите, с отвращение. Този пламък, който гори... нима е омраза?
Кълнеш ме, заричаш се, заплашваш. Звукът от шамарите отеква в празната стая. Виковете се удрят в мен като камшици. Свивам се в ъгъла на кълбо. Нямам сили да заплача.
Мразиш в мен нещата, които ненавиждаш в себе си. Мразиш ме, защото виждаш себе си. Като в изкривено огледало. Със сила нищо не променяш. А сама не осъзнаваш колко много болка причиняваш.
Всичко ми даде, без обич. Никога обич.
И въпреки всичко, аз те обичам, защото си ми дала живот.
Моля се само някой ден да не стана като теб...