MaRtiTyyy (Марти Петрова Стефанова)
126 120
4.08.2009 г., 13:00 ч.

Изкривено огледало 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
947 0 4

 

 

 

 

Гледаш ме с пренебрежение в очите, с отвращение. Този пламък, който гори... нима е омраза?

Кълнеш ме, заричаш се, заплашваш. Звукът от шамарите отеква в празната стая. Виковете се удрят в мен като камшици. Свивам се в ъгъла на кълбо. Нямам сили да заплача.

Мразиш в мен нещата, които ненавиждаш в себе си. Мразиш ме, защото виждаш себе си. Като в изкривено огледало. Със сила нищо не променяш. А сама не осъзнаваш колко много болка причиняваш.

Всичко ми даде, без обич. Никога обич.

И въпреки всичко, аз те обичам, защото си ми дала живот.

Моля се само някой ден да не стана като теб...

 

 

 

 

 

 

© Марти Петрова Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??