21.12.2012 г., 13:50 ч.

Измислих си приказка 

  Проза » Разкази
613 0 1
3 мин за четене
Аз съм Павел. Не познавам родителите си. Живея в дом за изоставени деца. Всеки ден гледам света през решетките на прозореца от стаята си. Знам, че са сложени, за да защитят децата от нещастни инциденти, но въпреки това не ми харесват. Навън дъждът се усилва и целият ми свят се превръща в едно плачещо небе. Не знам защо, но искам да го успокоя. Започвам да му разказвам приказка, от онези приказки, които всяко дете е чело и знае. Разбирам, че колкото и вълшебство да има в тях, на небето му е тъжно и плаче. Аз не плача, защото съм силен. Живея на това ужасно място откакто се помня и не се оплаквам. Поглеждам към вратата и вземам решение. Обувам набързо поизхабените си обувки, намятам якето и посягам към вратата с чисто намерение да я отворя и да избягам. Тичам по стълбите надолу, отварям входната врата, излизам... Вдишвам аромата на есенния следобед. Сякаш ледени игли се забиват в дробовете ми, но нищо, аз това исках. Прекосявам тясната алея с прекършени и мокри хризантеми. Обръщам се наз ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ети Крумова Всички права запазени

Предложения
: ??:??