Изневяра!

13.04.2013 г., 20:22 ч.

Проза » Други

583 1 0

3 мин за четене

Когато дойде да ме искаш, пак ли не знаеше? Ами

когато се сгодихме, пак ли не знаеше? А когато плачех

на рамото ти, защото знаех, че в живота ти има

друга жена? Как можа да ме предадеш по толкова

долен начин? Нямаш право да плачеш! Сам си си

виновен! Ти започна всичко! Отне ми всичко! Какво

още искаш? Да ти простя, да забравя? Видях как сте

се измъчвали на снимките – хванати ръка за ръка,

невинни, щастливи! Ти не съжаляваш, ако изпитваше

поне малко вина, нямаше да мълчиш толкова месеци,

нямаше да ме гледаш в очите и да се преструваш, но

го направи! Заради теб се намразих! Позволих ти да

потъпчеш достойнството ми, бях жалка! Защо?

Защото мъжът, когото обичах ме предаде! Отне ми

не само любовта, но и честта, и гордостта!

Заради теб ме е срам да се погледна в огледалото! Ти се

превърна в моя кошмар! Превърна

душата ми в гробница! Как можа да го направиш?

Мислиш, че ще останеш ненаказан?!

Ще те убия! Колко пъти ме остави без дъх?!

За малко да умра! Колко пъти ми

идваше да те удуша заедно с любимата ти?! Но не

можах, не съм жестока, колкото теб! Вместо това

стаих болката в себе си! Изтръгнах и изхвърлих

сърцето си! Направих всичко заради любовта си.

Ако не се беше намесвала онази жена,

всичко щеше да е, както трябва.

Щяхме да сме щастливи. Защо?

Нищо не ми остана! Не само мечтите и любовта ми,

ти ми отне и миналото. Ти беше моят герой, но ти го

уби. Разруши мечтите ми!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.