Изпепелени чувства - повест - шеста част

   Прибра се в къщи с потиснато чувство. Вдишваше жадно свежия въздух, който се усещаше от градската градина. Подпря се на парапета на терасата и се любуваше на зелената пелерина. А тя бе девствена, крехка и свежа – вдъхваше чистота, сила и жажда за живот. Сетне притегли шезлонга и се настани.

Имаше усещането, че потъва с цялата си същност в бездната на майката природа.
   Малко по-късно горещата баня и отдиха се отразиха благоприятно на състоянието му. На сутринта се почувства по-спокоен.
   Слънцето прокарваше натрапчиво топлината и светлината от тялото си. Със своето присъствие подсказваше нещо по-конкретно.
   Кирил жадуваше да бъде огън и плам в огнището на една бъдеща любов, която да стопли не само душата му, но и да съгради така желаното семейно гнездо.
   Карина вече живееше в сърцето му.
   Молеше се да не загуби и този път. Нямаше съмнение – беше влюбен. Това чувство не му даваше мира и вдъхваше както приятни, така и неочаквано опасни моменти. Не му оставаше нищо друго, освен да предприеме първата крачка.
Направи си кафе и го изпи със сок от касис.
   Реши да се обади на Карина. Как ли щеше да реагира на обаждането му? Беше убеден, че не бива да живее с илюзиите, и че всичко ще бъде наред. Най- искреното му желание  бе предстоящата любовна връзка с новата приятелка да бъде изпълнена с пламенни чувства. Беше наясно, че ще тъпче и тръни по сложния път, който го очакваше. А той бе неизвестен…
   Минаваше девет и половина. Стори му се, че времето тече бавно и това го изнервяше. Разтри челото си и сви вежди.
   „ Мамка му мечка…” – помисли си той – „ Какво чакам още, а не се взема в ръце?…”
   Телефонът звънна.
   - Здравей! Карина съм! Как си?
   - Здравей! Добре съм! Тъкмо бях решил да ти се обаждам, но ти ме изпревари. Искаш ли да излезем?
   - Може! Ще дойдеш ли да ме вземеш?
   - Как да те взема?! На ръце ли? – попита шеговито.
   Притеснението му избяга. В него се раждаше надеждата… а и бяха посети кълновете на новозараждаща се любов, която да изпълни житието му.
   - Дори и така да стане, няма да ти се разсърдя!

   Вървяха с хванати ръце. Усещаха пулса на сърцата си, биещи в общ ритъм и хармония. Жаркото слънце ги обливаше с топлина и любовните си ласки. Небесният плащ ги прегръщаше с копринената си нежност. В далечината се виждаше самотен тъмен облак, който растеше…
   Кирил усещаше сърдечния ритъм на Карина и аромата на дъха ù. Маслинените ù очи пронизваха същността му и го предизвикваха.
   „Май хлътнах по тази прекрасна кошута – мислеше той, – дано не се самозалъгвам? А това познато чувство си знае работата. Ще ми се времето да тече бавно, за да се наслаждавам по-дълго на нежността и топлината ù. Страхувам се да мисля за бъдещето. По-добре да се наслаждавам на настоящия момент…”
   - За какво мислиш? – попита красавицата.
   - Предполагам, че и ти мислиш за същото!
   - Може би!
   Хванаха се през кръста. Той приближи крехкото ù тяло плътно до себе си.
Вървяха безмълвно. Бяха като два атома, готови да се слеят. А дали не беше илюзия всичко това?
   Решиха да се отбият до съседното кафене.
   Тя го предизвикваше с поведението си. Усмивката ù бе загадъчна. Погледът - дълбок колкото световния океан, бе пълен с неизвестности и криеше своите опасности.
   Въпреки предизвикателствата, загадките и потайностите, които криеше тази красавица, той не желаеше да я загуби. Случеше ли се  това,  животът му щеше да бъде ад. Беше наясно, че трябваше да се опознаят…
   Тя наруши мълчанието.
   - Скъпи, предполагам, че нямаш ангажименти тази вечер!
   Той наблюдаваше и следеше всяко нейно движение. А тя бе неузнаваема…
Кирил не бързаше да се впуска в любовна авантюра, но другото негово „аз“ го искаше…
   В същността му се бореха разнопосочни мисли, които не му даваха мира.
   - Защо мълчиш? Отговори ми! Искам да знам за чувствата ти…
   - Напротив! Не можеш да си представиш колко много те харесвам! – отговори той бавно и уверено.
   - Тогава какво има?! – тя попита с нетърпение. – Не искаш ли да бъда с теб?
   - Не съм казал, че не желая! – беше изненадан от порива на чувствата ù.
   Вечерта бе изпълнена с необяснима страст. Бе  изненадан от действията ù. Не беше подозирал, че може да има интимна връзка, с толкова необуздана и красива жена.

   Изминаха няколко месеца, изпълнени с много любов и емоции. Винаги бяха заедно в свободното си време.
   Връзката им бе ощастливена след като се събраха, но за сватба все още не бързаха.
   Кирил беше споделил  на Карина за болезнената загуба с Десислава и неродения си син.
   Кари  прие с разбиране преживяната болка на любимия.

Следва продължение…

                                                                                © Николай Пеняшки - Плашков