``Тази нощ ще бъде по-нежна от звук на виола, по-тежка от болка в гърдите. По-истинска от всяка друга мечта. И все пак тъжна сълза на светло момиче, ръка, рееща се из тишината. Точно в тази нощ, чернобяла, чиста и долна, лекомислена и мъдра, аз ще полетя. Крилете ми няма да замръзнат, аз ще летя. Ще видя града отвисоко, ще се насладя на меките му светлини. Ще попия бясно от магията на лудостта, а ти недей да бързаш… Защото и аз като врабчетата летя, но се връщам в гнездото отново.``
Това си мислеше тя, докато оправяше косата си пред светлото огледало. Струваше ù се, че стаята ставаше все по-тъмна, а може би това беше от погледа ù. Жаждата за мръснишки изживявания потъмняваше очите ù, задимяваше съзнанието повече от цигарата, вечно горяща в пепелника.
Светла беше видимо спокойна, обаче само отбрани хора можеха да разберат само с поглед, че беше неописуемо бясна. Когато изпадаше в подобни състояния, избягваше присъствието на "такива индивиди" около нея. Така наричаше тя своите приятели. ...