Защо си сложил тази маска, нима очакваш удар!? Или той те иска и надушва страха ти!
Влюбена сам само заради теб, но в хаоса, уви!
Това вчера беше младостта ти, объркваща и дива!
Нима човекът е роден от глупост, та не вижда глупостта!
Колко дълъг е престоят на едно място, когато търсиш посока!
Водиш политика със себе си, говориш, не се страхуваш да си сам!
Не си завиждай, ти си на самото дъно и без още опити да се катериш, затова стой си сам и търпелив, но никога недей пълзи.
Протегни се, остави мисълта да се облещи, да се сблъска с образа ти в дъното, хвани ръцете му здраво и се дръж, за да се покатериш по собствения си гръбнак.
Знаеш, че не можеш да минеш между всичко и няма да си същия и чист!
Сега се изправи!