1 144 резултата
Част 1
Надявам се след време това достигне до теб.
Животът е един за това няма да губя време.
Ще излея душата и сърцето си тук между редовете .
Това е изповед,която никога няма да имам смелостта да ти кажа в очите. ...
  100 
Всички ние търсим нещо, което ни трябва, за което мечтаем, търсим и надежда за недостижими желания и неизпълнени цели. Превръщаме се в търсачи на думи, на хора, на копнежи по неизживяното, онази малката капчица живот, за която се молим многократно. Търсим и добри дела, защото осъзнаваме колко малко ...
  65 
Ето че отново настъпва това време на годината, в което животът се възражда. Време на подем, радост и фини благоухания. Такава би трябвало да е пролетта на тази планета. Но истината е, че още е студено и цветята не искат да излизат от къщите си под земята. Тъмна и безплодна изглежда тя за поглед, кой ...
  87 
Някъде там, във все още ненаписаните ми редове, морето ме вика.
Сама съм, но така съм напълнила стаята с теб, че само вятърът, който почуква по прозорците знае колко много искам да си тук, всъщност.
Ти си там, а аз съм тук, пък вечерта е едва в началото си и е толкова много пред нас.
Знам, че нощта ...
  113 
Господи!
Срещна ли я? Или още идва към теб?
Ще я познаеш! По бавните, тихи стъпки ще я познаеш и по топлия поглед. Ще я познаеш, сигурен съм. И ще пита за нас, такава си е. Кажи й, Господи, че ни липсва, че ни боли, но ще мине. И това ще мине, както тя казва.
Посрещни я подобаващо, Господи. Тя смире ...
  138 
Продължението
на
"Избор"
(финал)
Река Йомена взе със себе си нашият дом. ...
  150 
Новата година настъпи в тишина. Щеше ми се да беше онази хубавата, изпълнена със свежест тишина, в която проблясват далечни светове, но не беше. Беше мъчна, тежка, студена тишина. Все пак по- хубава от хаоса и глъчката на суетата.
Разхождам се по смълчаните улици. Минавам покрай тъмните витрини на м ...
  104 
НИЕ ОТ НЕФОНДАЦИЯТА
/оригинално заглавие/
Та значи общината работила с (или ЗА?) фондация "Четири лапи", и затова столицата наша родна остана без традиционния новогодишен концерт на жълтите павета.
Много е важно да работим за фондация, вдига рейтинга! А за хората кой работи?
Че ние, човеците, сутрин ...
  404  18 
Няма ли възможности пропуснати, които ти тежат на съвестта? Че няма вече шанс за същите неща да станат сбъднати желания... Защото няма как, изпуснал си завинаги моменти приказни. Те сега са затворени за теб, нови начини за стари копнежи не се дават току така - изпуснеш ли момента тва са унищожени па ...
  338 
Шепотът от устните ти кара липите да цъфтят през октомври. Не е ли странен този цвят през есента?
Иска ми се да го помириша, да го докосна с върха на пръстите си, а само мога да го усещам. Като че в мен се е разпукал и всеки момент ще затрепти от твоя дъх. Притискам гърди, за да го усмиря, но гласа ...
  342  20 
Здравей,Дядо Коледа. Декември месец наближава,а заедно с него наближава и така любимата на всички Коледа. Знам,че не бях едно от най-послушните деца-нито тази година,нито миналата,нито по-по-миналата... Имаше моменти,в които ми беше супер трудно,имаше моменти в които просто исках да изкрещя-както от ...
  256 
21:12..нощта се спусна и мрак обхвана всичко отвъд потъналата ми в меката светлина от свещите стая. Отпивам малки глътки от чая, който си направих, връщайки се към спомените от отминалата зима, когато споделях дивана с теб и приготвях чай за двама. Тогава гледахме филми през вечер, а сега давя самот ...
  615  59 
16:43...почти изниза се и днешният ден, без да знам къде си...как си...дали ти липсвам..Слънцето уморено оттегля се към хоризонта, където ще причака да настъпи залеза. Дори слънцето знае какво го очаква...ала не и аз. Лъчите му гальовно преминават през покривите, короните на високо стърчащите дървет ...
  210  14 
Дълго време търсих вината в себе си, оглеждах се във всяка една дреболия, която съм направила или притежавам, държах се, по начина, по който ти се държеше с мен, студено, грубо и безлично. Мразех се за това, което имам, затова че не съм красива колкото са другите или колкото е нужно за да ме харесаш ...
  211 
Мила, Лия
Намерих старите ни снимки на тавана. Помниш ли как брат ти ни дебнеше да ни снима за клуба си по фотография? На колко сме били? На 14-15 години? Гледам се на снимките – слаба като клечка, с онази червената рокля, която мама ми уши. Боже, колко обичах тази рокля! А ти не излизаше от сините ...
  257 
Здрачът обгърна в своята прегръдка полята на Вез'хал. Двете луни изгряха горе в нощното небе. Също като светулки, осветяваха пътя на онези, които отдавна бяха напуснали домовете си за да намерят себе си нейде из горите на планината Вал'хар.
Скъпа беше цената, която трябваше да платиш за собствената ...
  222 
Току що си спомних този момент.
Случи се преди около месец. Беше топло. Изпила съм си кафето, седя и си чакам метрото. Приповдигнато ми е.
Тогава я видях- трохица живот, не по- голяма от върхът на нокътя ми. Опитваше се да излети, но не можеше. "Свършено е."- казах си.-" Идват и още хора. Така или и ...
  319 
Той е там!
Сам, сред морето на твоите чувства.
Котва е хвърлил на призрачен бряг,
пие и пее, както прави всеки моряк,
чийто улов изпълва душата с охолство. ...
  357  15 
Той й задаваше въпроси. Оправдаваше се, че не знае отговорите за тях. Тя се усети, че я провокират.
Тя го погледна дълбоко и продължително. Мълчеше тя. Не пожела да се хване в този капан. Той сви леко очи към нея. Не мигнаха и двамата. Обаче някаква сила ги завладя. Приближиха се двамата. Без да осъ ...
  251 
Избрах да живея такъв живот- живот без надяване. Защо? А защо му е на човек да се надява? Надяването често проистича от слепотата и усилва бариерите. Ако имам някаква цел, предпочитам да вярвам. Вярата е различна къща- там е топло, светло и човек може да работи, да гради. Вярата утвърждава собствени ...
  262 
Има различни дни- слънчеви, дъждовни, дни претрупани с работа или пък изпълнени с безметежност. Не е лесно човек да си води дневник и да си прави отчет на всичко, извършено в живота...и не е нужно. Вселената си има методи. Но благодарността е онази магия, която обединява и доброто и лошото,проявено ...
  247 
Предадох се. Просто се предадох.
Не успях да скрия чувствата си от теб.
Колкото и на думи да съм твърдяла, че не те искам. Ето сега! Дойде момента, в който ти доказах, че държа на теб. Доказах ти днес, че те обичам.
Самозалъгвах се, че ти не си моят човек. Молех се на св. "Ф.. " да се разделим. Но у ...
  259 
Измъчвам се понякога сама, защото не смея да ти споделя, че ми липсваш и, че те обичам.
А защо ли? Защото дори когато ти споделям, сам не се сещаш да ме целунеш, прегърнеш, да ми даваш ласки, да ме любиш. Аз имам голяма нужда от това.
Как да не се хвана за главата и да не се измъчвам, щом ти не се с ...
  271 
Ситен дъждец отново прокапа днес.
Топъл вятър, гали лицето ти. Помага ти да махнеш разочарованието причинени от любовта.
Дори и за кратко, дава ти повод да се усмихнеш. Подава ти ръка, за да продължиш да се бориш. Да спреш да се лутаеш в твойте мисловни дупки, че си голямата издънка в живота.
Няма и ...
  191 
Това е един от онези моменти - искаш нещо да изречеш, а то,нещото, се е свило в гърдите ти, наежило се - боде те и не излиза. Това са те, тъжните моменти... навън слънце грее, топло, а отвътре само мараня и всичко сякаш всеки миг ще пламне. Минава времето без бъдеще и настояще, само миналото го бута ...
  246 
Вкъщи седя.
А ти си на работа.
Тихо е вътре.
С желанието да избягам-излизам навън без посока.
Бягайки от чувствата си към теб, ...
  308 
В стъкленица светиш.
Блестиш красиво.
Поривът на нежният ветрец, те кара игриво да се движиш наляво-надясно. Обаче не изгасваш.
Изпълваш ми душата с радост и покой.
Когато те гледам- изгасваш всяка тревога вътре в мен. ...
  202 
Като безмълвна и безгласна буква се чувствал.
Нямал желанието да говори. Нямал силите да се усмихне.
Сякаш времето е спряло.
Той бавно се свлече на стола и просто седи мълчи.
Погледът седи на едно място. Дишаше често, тежко. ...
  205 
Две години. Толкова ми трябваха, за да намалее тъпата болка, с която живеех. Знаеш ли колко пъти посягах към телефона, за да ти звънна? Да чуя гласа ти, дори изричащ тихо и убийствено "Вече е твърде късно". Колко пъти сядах пред компютъра, за да ти пиша, а свършвах с химикалка над петолинието и ноти ...
  395 
Здравей,
Чудя се как да започна и кое да ти разкажа първо. Днес ми е едно такова криво и носталгично малко, без някаква особена причина, ти нали знаеш как изпадам понякога в едни такива състояния. Тези дни все се сещам за теб, може би защото наближава рожденият ти ден или пък, защото много неща се п ...
  316 
Писмото ми се състои от общо три части, които са всъщност три отделни писма до трима души. Първото е адресирано до така наречения мой баща, а съдържанието му е:"Скъпи, татко опитах се да забравя всичко и за щастие успях да ти простя, даже и вече забравих всичко минало. Мозъкът човешки, оказва се, пр ...
  302 
Адресирано до ...Добротата
Здравей, измина много време...търсих,чаках ...и все още се надявам! Защо така се скри, избледня като тъничка нишка, изплетена паяжинка върху покрито от пролетната роса цветно листо...Дните минават в галоп...хората се преливат в шарени тълпи от забързана тревожност...Светът ...
  261 
Сънувах, че ме държиш за ръката.
Сега дланта ме сърби на мястото, където ръката ти се преливаше в моята. Пръсти в пръсти, кожа върху кожа, енергия, която преминава през цялото ми тяло дори и когато сънувам. Енергия, която тялото ми още помни от всички хиляди пъти, в които ти наистина се сливаше с ме ...
  228 
Здравей, скъпи виртуален приятелю! Пиша ти днес, защото исках много да ти споделя, как един сън ми помогна да простя на баща ми, който ме беше изоставил. Ще се опитам да ти го разкажа възможно най-кратко. Знам, че ти също си имаш своите лични драми. Всичко започна така: „Стоях си в къщи когато телеф ...
  279 
Убиха ме в катастрофа.
Пътуване, което не завърших.
Планове, които не реализирах.
В един момент държиш света в ръцете си, а в следващия си просто наблюдател на смачкана кола и тяло. Животът се пуква като сапунен мехур и ти оставаш да се рееш в пространството.
Не си представях живота така: толкова кр ...
  360 
(намерено случайно)
Скъпи Дядо Коледа,
Казвам се Иванчо и съм от вход „А“ и от „Локо“. В предишното писмо те молях за някой пударак, сега та моля не ми донасяй ништо. Ще ти бъде трудно. Вече нямаме кумин, щото ни преместиха у пънелен блок номер 23, в квартал „на майната си“, както казва тати, това з ...
  271  15 
'Има самота на мястото,
има самота на водата
и на смъртта- но при всички тях-
все едно, че си в тълпата..."
Помниш ли този стих? Ти държеше книгата с бяла корица в топлите си длани и четеше с притихнала усмивка. Крехката й писана душа трепереше плахо, докато внимателно я разлистваше. Проницателният ...
  295 
По милиони начини опитвам да те забравя, но не успявам!
Навсякъде си! В мислите ми присъстваш. В сърцето си и не излизаш оттам.
Господи, разумът ми казва, че съм длъжна да забравя този мъж, а сърцето упорито отказва да се подчини на разума. Нямам право да присъствам в живота му, да имам любовта му, ...
  218 
Здравей, татко!
Отдавна ти пиша.
Искам да знаеш, че съм добре. Аз съм отчаяно, безнадеждно, инатливо добре.
Моят живот се изплъзва между счупените тротоари, по които се разхождам цяла вечност.
Отронвам се като лист, засъхвам по себе си, копая дупката, в която удобно се настанявам, за да преживея и т ...
  549  18 
Здравей,мили Срамежливко!
Здравей и на теб,драги Зъбчо!
Мина дълго време...дълго време откакто за последен път ви видях,зървайки ви тогава за последен път с очи. Мина се и не малко време,откакто мислех последно за вас. Минаха се вече пет години...пет години отлетяха като птица в небесата откакто вид ...
  276 
Предложения
: ??:??