1 159 резултата
Не знам, защо тогава ти не ми прости?! Нима за всяка грешка, невъзможно е да се прости?
Нима безгрешни сме на този свят...?!
Как да простиш в душата ? Някой трябва ли да те учи? Нима е нужно това като "учение" да се случи?
Застани пред огледало, не кривото мило... А правото!
Пред него лъжата, не вир ...
  53 
Истината не е в това да се прибереш в луксозния си апартамент, истината кой ще те чака вътре. И не, не говоря за човекът, който ще дойде и ще си тръгне за определен период от време, говоря за този, който ще те чака в апартамента, ей там, завинаги. За какво си ми ти, ако няма да ме посрещаш вечно, за ...
  79 
Навярно, ще ме сметнеш за луда. Не те виня...
Че все още прегръщам всеки наш спомен и се усмихвам щом чуя твоето име.
Нима е грешно? Нима това не е любов?
Съгласна съм, но само ми кажи, кое за теб е любов?!
Обърках се... ...
  169 
До онзи, който идва в съня ми
Аз съм като въздуха в гърдите ти, вдишваш ме, усещаш ме, нужна съм ти - за да се усмихваш, за да чувстваш, да живееш. Друга като мен не можеш да срещнеш, единствена съм и ти си единствен за мен! Знаех, че си моето момче преди още да те срещна. Клиширано звучи нали? Но в ...
  87 
Далеч си вече от мен и сърцето ми го боли, но ти обещавам, че някой ден ще се срещнем отново.
Ухаеше ми на лято, но на лятото с теб трепетно утро, горещ следобеден полъх, мирише ми на теб, на море на океани.
Сълзите ми текат по страните, не знам къде си не знам какво ти е в сърцето, дали някой е зае ...
  123 
Изоставаме и икономически и еволюционно сме доста по-назад. Заради правителството което ни спъва напред и бута назад. Да си заробен означава да си на политическите организации враг. Как кукловодите ни закарват към крах. Докато ние сме станали ментални инвалиди и гниди с мозъците ни промити и сме от ...
  105 
Знаеш ли, защо искам да сме си двамата? Иска ми се да мога да ти обясня, а в същото време в главата ми е някак разхвърляно.
Понякога се питам, дали е правилно!? Не знам, за Бога! Само знам, че няма да е лесно. Ще се караме, ще спорим, ще си мълчим, ще се сдобряваме. Но вместо да говоря с всеки друг, ...
  296 
Тези редове са за обувките, които ти никога няма да обуеш и роклята, която аз никога няма да облека.
За павираната улица, по която никога няма да вървим, нито някога ще се държим за ръка.
Както и за малките часове на нощта, в които няма да виждаме нито звезди, нито слънца.
Тези редове са по - скоро ...
  137 
Мило мое бабче,
Много отдавна не съм ти писала, нали? От години. От първите ми години на “чуждата” земя. Тогава ти споделях радости и тревоги и с писма, за да мога да ти кажа повече неща. Сега не ти пращам картички от слънчевата страна, не ти пращам и снимки с нова любов. Не само защото нова любов н ...
  245  10 
Послепис: "Една случайна среща може да се окаже най-неслучайното нещо на света"
Не помня друг път да съм обръщала така местата.
Но мисля, че е добро начало.
Представям си как ме четеш и повярвай ми, когато казвам, че чувам написаното от мен с твоя глас..
С паузите и въздишките ти. С трепета в гласа ти. ...
  167 
Искаш..
Не можеш..
Замисляш се..
Спираш..
Обръщаш се.. ...
  174 
Когато бях на 6 години, за първи път чух името "Калифорния", мислейки си че е някаква красива държава, близо до Австралия. Е, определено не беше така и две години по- късно го видях от първо лице! Това така красиво място в Америка- държавата на неограничените възможности. Е, не можеш да си купиш дор ...
  235 
Знам, че е неизбежно и вече го усещам. Как ми се изплъзваш. Ден след ден ще спрем да мислим един за друг. Един ден ще се събудя и няма да ми липсва ентусиазмът да отговоря на съобщението ти. Няма да имаме нужда да си кажем какво се е случило през деня ни. Няма да се сещам за теб, ако някой спомене л ...
  155 
Въодушевлението на Мъндьо малко спаднало, когато акушерката му съобщила, че Найден, всъщност е Найдена, но както са казали хората: не можеш да посееш пшеница, а да ти се родят картофи. Затова Мъндьо решил, че Найден се отлага за следващата сеитба.
Акушерката положила дъщеричката в неговите ръце. В м ...
  532  13  20 
Част 1
Надявам се след време това достигне до теб.
Животът е един за това няма да губя време.
Ще излея душата и сърцето си тук между редовете .
Това е изповед,която никога няма да имам смелостта да ти кажа в очите. ...
  229 
Всички ние търсим нещо, което ни трябва, за което мечтаем, търсим и надежда за недостижими желания и неизпълнени цели. Превръщаме се в търсачи на думи, на хора, на копнежи по неизживяното, онази малката капчица живот, за която се молим многократно. Търсим и добри дела, защото осъзнаваме колко малко ...
  351 
Ето че отново настъпва това време на годината, в което животът се възражда. Време на подем, радост и фини благоухания. Такава би трябвало да е пролетта на тази планета. Но истината е, че още е студено и цветята не искат да излизат от къщите си под земята. Тъмна и безплодна изглежда тя за поглед, кой ...
  196 
Някъде там, във все още ненаписаните ми редове, морето ме вика.
Сама съм, но така съм напълнила стаята с теб, че само вятърът, който почуква по прозорците знае колко много искам да си тук, всъщност.
Ти си там, а аз съм тук, пък вечерта е едва в началото си и е толкова много пред нас.
Знам, че нощта ...
  219 
Господи!
Срещна ли я? Или още идва към теб?
Ще я познаеш! По бавните, тихи стъпки ще я познаеш и по топлия поглед. Ще я познаеш, сигурен съм. И ще пита за нас, такава си е. Кажи й, Господи, че ни липсва, че ни боли, но ще мине. И това ще мине, както тя казва.
Посрещни я подобаващо, Господи. Тя смире ...
  258 
Продължението
на
"Избор"
(финал)
Река Йомена взе със себе си нашият дом. ...
  295 
Новата година настъпи в тишина. Щеше ми се да беше онази хубавата, изпълнена със свежест тишина, в която проблясват далечни светове, но не беше. Беше мъчна, тежка, студена тишина. Все пак по- хубава от хаоса и глъчката на суетата.
Разхождам се по смълчаните улици. Минавам покрай тъмните витрини на м ...
  210 
НИЕ ОТ НЕФОНДАЦИЯТА
/оригинално заглавие/
Та значи общината работила с (или ЗА?) фондация "Четири лапи", и затова столицата наша родна остана без традиционния новогодишен концерт на жълтите павета.
Много е важно да работим за фондация, вдига рейтинга! А за хората кой работи?
Че ние, човеците, сутрин ...
  657  17 
Няма ли възможности пропуснати, които ти тежат на съвестта? Че няма вече шанс за същите неща да станат сбъднати желания... Защото няма как, изпуснал си завинаги моменти приказни. Те сега са затворени за теб, нови начини за стари копнежи не се дават току така - изпуснеш ли момента тва са унищожени па ...
  430 
Шепотът от устните ти кара липите да цъфтят през октомври. Не е ли странен този цвят през есента?
Иска ми се да го помириша, да го докосна с върха на пръстите си, а само мога да го усещам. Като че в мен се е разпукал и всеки момент ще затрепти от твоя дъх. Притискам гърди, за да го усмиря, но гласа ...
  466  20 
Здравей,Дядо Коледа. Декември месец наближава,а заедно с него наближава и така любимата на всички Коледа. Знам,че не бях едно от най-послушните деца-нито тази година,нито миналата,нито по-по-миналата... Имаше моменти,в които ми беше супер трудно,имаше моменти в които просто исках да изкрещя-както от ...
  433 
21:12..нощта се спусна и мрак обхвана всичко отвъд потъналата ми в меката светлина от свещите стая. Отпивам малки глътки от чая, който си направих, връщайки се към спомените от отминалата зима, когато споделях дивана с теб и приготвях чай за двама. Тогава гледахме филми през вечер, а сега давя самот ...
  773  43 
16:43...почти изниза се и днешният ден, без да знам къде си...как си...дали ти липсвам..Слънцето уморено оттегля се към хоризонта, където ще причака да настъпи залеза. Дори слънцето знае какво го очаква...ала не и аз. Лъчите му гальовно преминават през покривите, короните на високо стърчащите дървет ...
  403  14 
Дълго време търсих вината в себе си, оглеждах се във всяка една дреболия, която съм направила или притежавам, държах се, по начина, по който ти се държеше с мен, студено, грубо и безлично. Мразех се за това, което имам, затова че не съм красива колкото са другите или колкото е нужно за да ме харесаш ...
  355 
Мила, Лия
Намерих старите ни снимки на тавана. Помниш ли как брат ти ни дебнеше да ни снима за клуба си по фотография? На колко сме били? На 14-15 години? Гледам се на снимките – слаба като клечка, с онази червената рокля, която мама ми уши. Боже, колко обичах тази рокля! А ти не излизаше от сините ...
  428 
Здрачът обгърна в своята прегръдка полята на Вез'хал. Двете луни изгряха горе в нощното небе. Също като светулки, осветяваха пътя на онези, които отдавна бяха напуснали домовете си за да намерят себе си нейде из горите на планината Вал'хар.
Скъпа беше цената, която трябваше да платиш за собствената ...
  324 
Току що си спомних този момент.
Случи се преди около месец. Беше топло. Изпила съм си кафето, седя и си чакам метрото. Приповдигнато ми е.
Тогава я видях- трохица живот, не по- голяма от върхът на нокътя ми. Опитваше се да излети, но не можеше. "Свършено е."- казах си.-" Идват и още хора. Така или и ...
  585 
Той е там!
Сам, сред морето на твоите чувства.
Котва е хвърлил на призрачен бряг,
пие и пее, както прави всеки моряк,
чийто улов изпълва душата с охолство. ...
  516  15 
Той й задаваше въпроси. Оправдаваше се, че не знае отговорите за тях. Тя се усети, че я провокират.
Тя го погледна дълбоко и продължително. Мълчеше тя. Не пожела да се хване в този капан. Той сви леко очи към нея. Не мигнаха и двамата. Обаче някаква сила ги завладя. Приближиха се двамата. Без да осъ ...
  347 
Избрах да живея такъв живот- живот без надяване. Защо? А защо му е на човек да се надява? Надяването често проистича от слепотата и усилва бариерите. Ако имам някаква цел, предпочитам да вярвам. Вярата е различна къща- там е топло, светло и човек може да работи, да гради. Вярата утвърждава собствени ...
  379 
Има различни дни- слънчеви, дъждовни, дни претрупани с работа или пък изпълнени с безметежност. Не е лесно човек да си води дневник и да си прави отчет на всичко, извършено в живота...и не е нужно. Вселената си има методи. Но благодарността е онази магия, която обединява и доброто и лошото,проявено ...
  375 
Предадох се. Просто се предадох.
Не успях да скрия чувствата си от теб.
Колкото и на думи да съм твърдяла, че не те искам. Ето сега! Дойде момента, в който ти доказах, че държа на теб. Доказах ти днес, че те обичам.
Самозалъгвах се, че ти не си моят човек. Молех се на св. "Ф.. " да се разделим. Но у ...
  351 
Измъчвам се понякога сама, защото не смея да ти споделя, че ми липсваш и, че те обичам.
А защо ли? Защото дори когато ти споделям, сам не се сещаш да ме целунеш, прегърнеш, да ми даваш ласки, да ме любиш. Аз имам голяма нужда от това.
Как да не се хвана за главата и да не се измъчвам, щом ти не се с ...
  382 
Ситен дъждец отново прокапа днес.
Топъл вятър, гали лицето ти. Помага ти да махнеш разочарованието причинени от любовта.
Дори и за кратко, дава ти повод да се усмихнеш. Подава ти ръка, за да продължиш да се бориш. Да спреш да се лутаеш в твойте мисловни дупки, че си голямата издънка в живота.
Няма и ...
  284 
Това е един от онези моменти - искаш нещо да изречеш, а то,нещото, се е свило в гърдите ти, наежило се - боде те и не излиза. Това са те, тъжните моменти... навън слънце грее, топло, а отвътре само мараня и всичко сякаш всеки миг ще пламне. Минава времето без бъдеще и настояще, само миналото го бута ...
  346 
Вкъщи седя.
А ти си на работа.
Тихо е вътре.
С желанието да избягам-излизам навън без посока.
Бягайки от чувствата си към теб, ...
  407 
Предложения
: ??:??