1150 резултата
Нощ .... не знам коя... И тази оседлава черните си коне, готова е да ме вземе със себе си на пътешествие. Аз се изкъпах най после. Наредих прането по простора на терасата и ми се припуши. Нямам трева, обикновена липова шума свивам, защото ми пада в терасата, но сега е зима и шумата е влажна. Преди и ...
  93  15 
ПИСМО ДО СТРАХА
Здравей , Страх!
Страх ме е , когато дълго време не ме спохождаш и даже понякога ми липсваш. Може би ще ти прозвучи странно, но понякога ме е страх,че не ме е страх. Какво ,че те наричат „негативна „ емоция? Просто някога някой така те е кръстил. Това е! Но не всеки отговаря на името ...
  132 
Срути се. Избледня. Изсъхна. Колко жалко! Венчелистчетата падат заедно с моите сълзи. Едри, закипели от горест, гняв и... щастие. Може би съм луда. Но не съм. Животът ме научи да търся себе си и красотата във всичко наоколо. Защо тогава точно ти не си научи урока? Не разбра ли какво му причини? Не о ...
  61 
Пред всички обладаваш мислите ми. И аз усещам болката от липсата... Мълчанието иска да говори, а тишината ми няма нужда от това. Трудно е докато премина в смирението на тишината. Редуват се забързани каданси... Не искам да съм морска анемона, която залепва за теб и не ще да те пуска. Но няма и да ос ...
  128 
Едно такова ми е – двустепенно – тъгата съм облякла с усмивка...
Между страхове и дезинфекция съм разпъната.
Животът ми – с две лица – реалност и приказка. Щастие ще е, ако успея да реализирам приказката.
Липсват ми желания... Това не е ли знак за безсилие?!
Понякога плача... за да не ми се плаче то ...
  158 
То, всъщност, кафето с него си го пия вече няколко дни, да не кажа, че и обяда и вечерята делим... Но така е с нахалните гости..
Е, всичко започна преди няколко дни с леко поболване в гърлото, което повече дразнеше, отколкото наистина да боли. Да, но на другия ден пак така се започна, но около 15 ча ...
  137  13 
Шкаф за обувки
Миличък...искам да ти кажа здравей....а нищо не излиза...
Разпадам се на парчета ...днес разгледах снимките ти ...не знам защо...нещо ме караше да го направя...и видях ...една девойка, ...усмихната ... после се сетих за думите ти - “аз знам, че съм цървул" ...и сълзите ми потекоха...п ...
  116 
“Някой ден, когато си спомниш за мен, ще разбереш колко съм те обичал...”
Повтарям си тези думи до побъркване, но от това не ми става по-леко. Затова ти пиша. Всеки ден. Опитвайки се да забравя, че ти си любовта ми - с всичките й странности и нажежени мисли..
Но всичко ми напомня за теб...Миризмата ...
  90 
Червена рокля. Тъмна нощ. Следи от червило. Аромат на канела. Разтопен восък. Блед пламък.
Идваш ли?...
Живея в замъка на вятърните кули. Храня се с разбити мъжки сърца, гарнирани с горчиво разочарование и лютив гняв.
Усмивката ми, лъч светлина, способен да те изпрати дори и в най-гъстата мъгла.
Дос ...
  212 
ВИКТОР НА ЕДНА ГОДИНА И ПОЛОВИН СВЯТ РАЗСТОЯНИЕ
Вече ставаш на една година, скъпи Вико. Ако смятаме от деня на зачеването, както настояват някои, ти си на година седем месеца и няколко дни, момче с доста богата биография. Преживя много, води борба и преди, и след като се появи на бял свят. Ненапразн ...
  95 
В*******,
Запознахме се преди време. Може би повече от две години.
И те харесах.
Стори ми се, че и ти ме хареса.
Още се чудя дали е вярно. ...
  119 
Летя…
Нямам представа колко време ще ми отнеме. Да се науча да живея тук. В реалността. Дори тя да ме топли с лъчите на сивотата…
Но още съм там. В онази нощ…
И пак съм сама… Но не. Не ми е студено… Аз притежавам звездите, и небето. Дори и морето… И спомена за теб…
А ти? Четеш ли писмата ми? Вълнува ...
  209 
Нощ – тиха и тъмна. Лъчите на липсата ти ме изпепеляват. Въвличат ме в поредната симфония от спотаени чувства.
Затварям очи… и отново се прехвърлям там. Виждаш ли есенните листа наоколо? Вятърът си играе с две от тях, отдалечавайки ги от останалите… Поглеждат се, но така и не успяват да се докоснат… ...
  237 
Изплашен от думите ми. Търсещ смисъла зад всяка от тях…
Правиш се, че ме няма? Но аз съм тук. И не се крия. За разлика от теб...
Отново си в гъстата гора на отчаянието. Вървиш сам сред дърветата, но ти изскачам неочаквано зад някое от тях. Появявам се когато най-малко очакваш. И отсъствам когато ме ...
  199 
Бреговете ми – отдавна опустели. Сърцето ми, пулсиращо от дъното на океана. Тъжна песен. Дочул си я…
Скрит сред сенките, а всъщност… луна. Бледа, тъжна, но свети в тъмнината…
Вихрушката от емоции, запратена към бездната…
Още ли съм лавата, криеща се зад камъка в очите ти? Обитавам ли земите на мълча ...
  187 
Събувам обувките, свалям палтото. По път за спалнята разкопчавам и ризата си. Смъквал полата. Ризата е вече на пода. По белият мрамор след мен остават черни петнисти парцали. Разкопчавам дантелата на сутиена, след миг се приземява беззвучно зад мен. Бикините се свличат по гладките ми бедра. След миг ...
  289 
Дописвам недописаната ни история върху белия лист, попиващ мастилото, стичащо се от сърцето ми…
Лъчите на спомените изгарят кожата ми, оставяйки кървави следи по нея...
Проследявам пътя на отминалите ти думи, сякаш са последните листа преди да настъпи зимата…Но тя е тук, а виелиците в душата ми разк ...
  206 
Вече не броя дните...
само знам, че още
има небе навън...
Слънцето се показва понякога,
но сякаш не е същото... ...
  218 
Отведи ме далеч от тук. На някой самотен остров, за да гледаме залезите. С всеки изгрев да се приближаваме все повече един към друг. Докато не свалим и последните си пластове…
Запознай ме със себе си, с историята си. Разкажи ми за мечтите си, за страховете си…
Какво те накара да се затвориш в себе с ...
  214 
Моля те, говори ми...
Знам, че сгреших преди време, но не ме наказвай с мълчанието си отново...
Моля те, прости ми...
Без думите ти, перото ми ще почернее и всяка една звезда на небето ще угасне за мен...
Без тихото ти присъствие умирам от студ, а единствената топлинка идва от напиращата вода в очит ...
  244 
И не спирам да пиша - там някъде от своята планета. Всяка вечер броя звездите и им разказвам за започнатата ни, но недовършена история. Тогава ставам по-светла от Луната. Събирам и разхвърлям неизречените си думи сред звездите. Вятърът превръща сълзите ми в капчици дъжд, които падат на Земята, давай ...
  170 
Любов. Кога свършва и как започва ? Докосване, плаха усмивка, две три думи.
И животът ти се променя. Утрото е по слънчево. Денят е по усмихнат, а вечер греят повече звезди.
Щастлива съм. Поне така си мисля.
Любов или илюзия.
Отговорът го знам, но не искам да го чуя. ...
  174 
(Нещо като писмо)
- Здравей, Тишина! Как си? Много отдавна не сме си говорили с теб.
Да ти кажа не осъзнавах колко много си ми липсвала...
Добре де признавам,
че аз избягах от теб... ...
  225 
А ти? Следиш ли мисълта ми? Четеш ли между редовете? Усещаш ли парещата вода в очите ми?
Чувстваш ли болката ми? Чуваш ли моите безгласни викове?
Вгледа ли се по-внимателно в очите ми? Видя ли собственото си отражение като лъч светлина…
Навън е пролет, но не виждам онази зеленина пред очите си, не у ...
  216 
Нощите с теб… Нежен ураган от чувства. Хиляди светлинки, светещи в сърцето ми…
Онези нощи… Достигнахме отвъд вселената. Сляхме се с вечността. Докоснахме се до звездите…
Вървяхме сами през мъглата... Наоколо нямаше никого. Беше тихо. И ние също мълчахме, крачейки по пътя, не осъзнавайки необратимост ...
  183 
Все още не мога да събера мислите си след писмото ти. Защото се познавам – подчинявам всяко изречение на дъблоки съмнения. А ти копнееш именно за този мой отговор.
Преди всичко...
Искам да те попитам – наясно си какво се случва, когато човек си играе с огъня, нали?!
Трябва да призная, че през цялото ...
  281 
Питаш какво направихме ли?
Веднага ще ти отговоря. Нищо. Изписахме хиляди думи за нашата история, но така и не си казахме очи в очи как стоят нещата между нас. Преглътнахме думите си. А сега те стоят като камъни в гърлата ни и ни убиват бавно ден след ден. Действахме като на шега. Правихме се, че то ...
  176 
Затварям очи. Аз и ти. Хванати за ръка. Вървим през гъста гора, осеяна с разноцветни листа. Вятърът духа, но мен не ме е страх, защото съм с теб. Преминаваме през трънливи храсти, които се опитват да ни отдалечат един от друг, но въпреки това ние не се пускаме. Продължаваме смело напред. Озоваваме с ...
  229 
/Рис/к/ов Апокалипсис/
– Пак старата песен! – каза той на Едвин. – Какво значи „алена“?
– Това значи червена.
– Червеното си е червено, нали така? Защо тогава да се надуваме и да казваме „алена“?
Джек Лондон "Алената чума" ...
  168 
Когато си тъжен…
Чувствам се сякаш съм огледало, хвърлено в земята. Тогава се чупя на хиляди малки парченца и ранявам всичко наоколо.
Луната се превръща просто в небесно тяло, а песента на птиците в най-обикновен шум.
Когато си тъжен имам чувството, че се губя в гъста и тъмна гора. Тогава крещя, но ...
  273 
Всички ние искаме да изчезнем -
понякога за миг, за няколко минути или пък час, в повечето случаи - за ден, два или три, да се махнем,
и да гледаме отстрани как минават животите ни. Но не можем, а ни се иска ей така -
изведнъж с пръст да щракнем и хоп да ни няма - като на магия. Колко прекрасна ще б ...
  213 
Казваме, че сме просто приятели. А приятелите, така като нас ли правят? Гледат се с пламък в очите, протягат ръце, а след допир ги прибират, като костенурка в черупката си.
Поглеждам към затворената врата, все едно чакам ти да минеш през нея. Дали е все едно или наистина чакам? Може би е истина, не ...
  202 
Думите ти…Специални. Вливащи се като приливи в сърцето ми. Защото…помня всяка една от тях…
Докосваш сърцето ми...
Ти си островът, който виждам когато затворя очи и до който мечтая да достигна отново. Далечната, но любима моя песен, която чувам навсякъде. Пътеката, по която вървя всеки ден и всяка но ...
  212 
Ти си поезията, стичаща се между вените ми... Есенен дъжд, който ми нашепва истории. Топъл октомврийски вятър, който разпилява косите ми... Носиш уханието на любимите ми зюмбюли. И въпреки мрачното и студено време навън – ме топлиш повече от камината...
Разпалваш пожари в мен. Докосваш ме. Повече от ...
  267 
Ти си торнадото, което се разхожда из тялото ми и шепне с плътния си тембър…
Звездният прах, който разпръсквам по хълмовете всяка нощ…
Когато си наоколо ме караш да светя като Луната…
Ти си този, заради когото започнах да пиша…
Песента, която звучи постоянно в ушите ми… ...
  277 
Аз съм твоята сянка. Следвам те смело по петите, макар и с тихи стъпки. Говоря ти, макар и без думи. Усещам те, дори да си далече. Знам повече неща отколкото предполагаш. И те разбирам...
Изглеждам тъжна, а вътрешно се усмихвам когато те видя. Изглеждам щастлива пред останалите, но те крия надълбоко ...
  211 
Ти си като торнадото. Грабваш за секунди и увличаш след себе си.
Или като червената роза – имаш в себе си страст, красота, но и много болка. Разбира се, имаш и бодли, които много често ме боцкат леко по ръката, но въпреки тях, си струва да съм около нея и да вдъхвам от сладкия и аромат…
Или пък като ...
  245 
Седя си в хола на фотьойла и драскам поредната глупост върху белия лист. Допивам си Бейлиса и не спирам да си задавам въпроси…
Мислите ми препускат като стадо буйни коне из полетата на ума ми…
Защо? Защо не ми каза? Защо не ме допусна до себе си? Защо се държеше сякаш не чувстваше нищо? Защо толкова ...
  184 
Съжалявам, аз... обещах ти много. Обещах ти дом, обещах ти семейство, обещах ти сини изгреви, обещах ти спокойствие. Последно ти обещах писмо. Прости ми, беше в изблик на емоция. Това би го направило само и единствено старото ми аз. Онова, което бе способно да обича.
Прости ми, аз...
Върнах се към о ...
  335 
„Нашето“ съвсем не прилича на любовна история. Нито се сблъскахме, а да не говорим, че дори една единствена думичка не си разменихме на онази уж случайна среща. Между нас, обаче, се настани нещо много по-ценно. Тази химия, която избухна съвсем естествено и елементите в една връзка, към които и двама ...
  337 
Предложения
: ??:??