Литературни писма

Трамвай

- Кога го срещна?
Кое да съм срещнал, та да кажа кога. Този идиот, приятелят ми, с когото се виждам веднъж на година, че и по-рядко, ми зададе този въпрос. Стреснах се. Очаквах да ми каже „здравей“ или поне „добър ден“. На младини ме наричаше маймун, но и аз така го наричах. С основание, разбира се. ...

exuded

Проза » Писма

75 1 1

Самодостатъчност

Не е пенизът да изглеждаш много работлив. Трябва да нагласиш нещата така, че уж работата да те затиска, да те измъчва, неин роб на видимост да се докарваш, лишен от личен живот; мъченик си, но търпиш. В нечие име. За нечия кауза. Но не и за себе си. Ти самият си последният човек, за кого би превил с ...

exuded

Проза » Литературни очерци, Писма

222 3

Мина време...

На добра среща, побратиме. Мина време... Главите ни плешиви и сърдити, а бръчките,като окопи. Сякаш беше вчера, когато живеехме в безвремието и мятахме крачоли безгрижно. Това време, братко... мога да го помириша... Дори след толкова години; дори на стотици километри; дори затънал в помията на битие ...

RainMann

Проза » Писма

188 2

Като бръшлян, в цимента

Любима...
В очакване на любов, която не мога да притежавам, всъщност съм чакал теб без дори да подозирам. А ти... Съхранила си се някак, във времето, сякаш цял живот си подготвяна да успееш, да ме изтърпиш и обичаш едновременно. Няма случайни неща... а късметът е момента, в който подготовката срещне ...

RainMann

Проза » Писма

171 1

Портретът от стената

Гледам министрите. Всички са заети. Един ходи със запретнати ръкави да обяснява ползата от еврофондовете, обръсната му е главата, та да лъщи в тъмното и като фар да хвърля светлина наоколо. Друг министър, по пол жена, обикаля без сутиен магистралите на родината, изучавайки техническите характеристик ...

exuded

Проза » Писма

194 3 3

До Филип

Здравей, Филип,
От дълго време обмислям да ти напиша това писмо, защото имам какво да ти кажа. Искам то да стигне до теб като ръка, която тихо се протяга в тъмното и остава там — без да бърза, без да изисква. Думите идват от душата ми и всяка тежи от любов, благодарност и болка.
Знам, че сега ти е т ...

Franc3sca

Проза » Разкази, Писма

419 4 10

Чакам те будна

Любов,
Пиша ти не с ръка, а с онази тиха част от мен, която се събужда, когато светът заспи. Думите ми не са редове — те са вдишвания. И ако ги усетиш, ще е като да допреш ухо до гърдите ми и да чуеш как мисля за теб. Когато идваш в сънищата ми, не си мисли, че спя. Аз съм будна в тях — като дъх, ка ...

Franc3sca

Проза » Еротична, Писма

459 3 13

Опасение

За България не е проблем, че близо една трета от населението живее в София.
България е обезлюдена.
За България не е проблем, че я управлява корупцията.
Че пенсионерите страдат.
За България не е проблем, че три милиона българи напуснаха страната. ...

exuded

Проза » Писма

371 3 21

Да прегърнем дърво...

. Сигурно мнозина знаят, макар да не са опитали и разбрали - как се засилва организмът ни при прегръдка с дърво... Може би, не всички имат нужда... И все пак - редица изследвания напоследък показват, че при продължителен стрес, заболяване, депресия помага по-често излизане около нас, сред природата. ...

dorageorg

Проза » Писма

407 3 14

Шаран

Нека за миг да допуснем, ча България никога не е била корумпирана. Поне през последните тридесет години.
Приемаме това за вярно и търсим отговори на въпроси.
Защо беше затрито селското стопанство и на негово място не беше създадено ново? Животновъдството?
Защо беше съсипана леката промишленост? Експ ...

exuded

Проза » Писма, Други

583 2 7

Ако се замислиш

Ако се замислиш.
Не си роден по своя воля. И по своя воля няма да умреш. А по средата между двете – имаш воля да живееш, да съзреш и да угаснеш.
Но тази воля става право с годините. И затова волята решава да не упражнява правото си. Едни решават да живеят, други – да узряват, трети преждевременно да ...

exuded

Проза » Писма, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

378 3 2

Потребност

НАМЕРИ СЕ, НАРОДЕ
Да допуснем, че цената на петрола не пада.
Сякаш ако падне, ще ми падне... настроението.
Да помечтаем, че у нас няма картели и че дори Комисията за защита на потребителите работи, а също и онази загадъчната – Комисията за защита на конкуренцията, дето е платена.
Да екстрапулираме д ...

exuded

Проза » Писма

287 1 2

Обедно време

Тръгна. Стана тежко, олюля се, но нозете му го държаха. Още не беше навършил трийсет. Не можеше да повярва. Как стигна до тук! Какво значение има пътят. Всъщност?
Колко птички пееха навън! Прозорецът зееше отворен. Кучето мразеше само една от тези птички – сойка ли беше или друга, но викът ѝ го ядос ...

exuded

Проза » Писма, Други

583 2 2

Връвта

Ето го!
Едно хвърчило време. Детето тичаше след него. Изпусна връвта, но се надяваше то да се върне без нея. Вятърът надуваше хартиените листи, те се отдалечаваха – различни под блясъка на слънцето, крехките летви се разместваха в необузданите пориви на небесната стихия.
Детето сложи ръка над очите ...

exuded

Проза » Разкази, Писма

434 4 3

Някъде в баланса

Първо обедняваме духовно. После материално.
Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, толкова по-богати се оказват онези, обладаващи нашата духовност. Малкото, което имаме, е нещо, което те не могат да присвоят никога. Но то е важно. Все пак сме хора. И те изстискват лимона на изцеденат ...

exuded

Проза » Писма, Други

495 4 5

Наяве

В един неделен следобед седна да пише. Не знаеше точно защо го прави, може би беше нервен рефлекс от снощния сън или надежда, че чрез това писане няма да заспи толкова рано, че да сънува. Сънищата за него се бяха превърнали в кошмар – сънуваше будно денем, живееше сънем нощем. И не знаеше кога и как ...

exuded

Проза » Писма

427 2

Не бива

Всеки път, когато помисля за България, се чувствам чужд.
Не съм напускал страната си никога. Тя ме направи чужд.
Умишлено.
Целенасочено.
Тук има толкова висши училища, които не създават продукт, а печелят. Вие ще кажете от какво. ...

exuded

Проза » Писма

798 8 16

Боговете са полудели (оглупели, пощурели, пощръклели - по избор „все тая“)

(Ерос е новото име на Афродита; Афродита е новото име на Ерос.)
Еросе,
Който гони Михаля, гей ли е?
Пол е хардуер, джендър е софтуер.
Мачо е действащ или почиващ разбойник. ...

Стефанин

Проза » Писма

531

18+ Позволи ми да те имам

Довери ми се!
Довери се на себе си!
Чуваш ли този глас, който ти говори отвътре? Това е моят глас, шепнещ с желанията на твоето тяло...
Довери ми се!
Не ме сънувай само, когато можеш да ме имаш! Когато вместо допира на чаршафа и самотата, може да имаш този, на моите ръце... ...

mislitel

Проза » Еротична, Писма

641 1 11

Без теб

Облечен в черно като сенките, в които се крие. Появи се като насън – магично, тайнствено и необяснимо. Лицето му не виждам, но го усещам. Мога да помириша парфюма му, енергията му да уловя, но не и него да докосна. Тялото му не мога да усетя, не мога душата му да уловя. Бяга като уплашена сърна, дал ...

Рина

Проза » Разкази, Писма, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

525

Предчувствие ...

Предчувствие ... . Много хора са със силна интуитивна чувствителност ... Мисля - и аз съм от тях, а сънищата ми - прекалено ярки и показателни, никак не са малко ... Дори, не веднъж съм летяла на сън ... Но, преди няколко години имах преживяване, наистина много ярко ... И по-точно, този случай беше ...

dorageorg

Проза » Писма

549 4 10

Писмо в края на Септември

"Мила Дори,
надявам се, че тези редове те намират в добро здраве и хубаво настроение. Колетчето би трябвало да е пристигнало при теб към края на Септември. Изглежда "Български пощи" се справят все по-добре времево, поне за писмата и пратките до килограм, доколкото имам наблюдения напоследък.
При мен ...

chesyncho

Проза » Разкази, Писма, Други

587

Здравей Любов,

И днес дълго гледах към вълните… Чаках с трепет, отново да се срещнем. Чувах твоя шепот и усещах как ме галиш нежно по лицето. Бавно вдишвах въздуха, изпълнен с мириса на теб…Пръски от вълните се впиваха жадно в мен и тръпки ме обземаха, сякаш си до мен… Исках да се спусна по дъгата и да те прегърна ...

СилвияРанкова

Проза » Писма

807 1 1

Епоха на несломимите

Аз не тъжа или поне не го правя пред теб. Ако плача го правя тайно, да не разбереш болката ми, мъката ми правя го далеч ,за да не скърби твоето сърце. Правя го скришум, защото съм жена ,защото съм силна или поне така трябва. Аз съм силна, защото епохата така изисква, когато сълзите поправят пътя си ...

Рина

Проза » Писма, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

756

Ябълките стоят там

Ето как стоят нещата: възрастните никога няма да ти кажат „Липсваш ми.“ Няма да ти пратят съобщение с емоджи сърце. Вместо това ще ти кажат: „Ела, набрах ябълки за теб.“ Или: „Имам нещо за теб, вземи го, когато можеш.“
А ние? Ние не разбираме. Пренебрегваме ги. Имаме всичко, нали? Не ни трябват ябъл ...

Reya.D

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца, Писма, Други

943 4 3

"Пет Години Болка: Писмо до Моя Татко"

Изминаха пет години, откакто те загубихме, но болката и празнотата, които остави, са все така живи и остри, сякаш беше вчера. Няма ден, в който да не мисля за теб и да не усещам тежестта на отсъствието ти. Всяка сутрин, когато се събуждам, ми липсва твоето "добро утро". Всяка вечер, когато заспивам, ...

Аврамчо

Проза » Писма

862 2 3

Кой ли ще ме чуе

Много ми е интересно, ама м'ого едно явление ли да го нареча, реакция ли, нещо друго ли, свързано с присъствието ми в сайтовете с лично творчество. А в такива съм вече от 10 години...
И в този период от време, естествено, има и мнозина други автори, с които през годините публикуваме успоредно, четем ...

mislitel

Проза » Писма

799 1 11

Благодарност

Скъпи татко,
С дълбоко признателно сърце и благодарност, искам да ти изразя моята безкрайна благодарност за всичко, което си направил за мен през цялото време, докато беше с нас.
Твоят невероятен живот и неизмеримият принос към нашето семейство ще бъдат винаги помнени и ценени.Благодаря ти за твоето ...

Аврамчо

Проза » Писма

812 1

Писмо до Бог

Боже, знам че Ти ме чуваш! Моля те и днес, към мен се обърни за да мога отговор на въпроса си да получа! Не знам, как и по какъв начин ще ми отговориш, но все пак ще го задам, а Ти както прецениш ми отвърни!
Къде изчезна любовта? Защо не я виждам на света? Искам да разбера, защо хората я замениха с ...

Andriana99

Проза » Писма, Други

1.2K 1 1

Ти откри ме

Не знаех, че съм изгубена, докато не ме намери.
Преди Теб имах такава болка в сърцето от раните, които светът ми причиняваше всеки ден, бях се обградила с каменни стени, които Ти със Своята любов строши. Спря кръвта и ме изцели. Преди Ти да дойдеш в живота ми, нямах цел и се лутах без посока, но Бож ...

Andriana99

Проза » Писма

914 1 1

Със замах

Не е лесно като те ударят в Егото, нали? Но не това Его, което да носи позитиви за теб самия, а когато усетиш, че другия вече не е онзи глупак, който си успявал да манипулираш без да те интересува неговия живот. Нали казваше, че големите градове са просто място, а печеленето на пари не правило човек ...

bubulinabe

Проза » Писма, Други

927

Двойкарство

Ако сме сексист, ейджист, расист, остава ли ни за хуманист?
Ще - не ще, човек пожизнено е във временни двойки с родител, брат, съсед, лекар, учител, приятел, продавач, спътник, духовник, съпруг, чедо, сътрудник, началник, съдружник, съдия, пазач, полицай, инкасатор, монтьор, шофьор...
Следователно у ...

самин

Проза » Писма

825

Климатичен пътепис

Зимата дойде в Горна Тракия с противоречив тоалет.Тя пристъпяше бавно и неуверено,като младоженка,за разлика от хубавите синоптички по националните телевизионни канали, които се надпреварваха да ни представят обстановката в България ту с летни рокли от студията,ту добре екипирани от някой проход в п ...

Ranrozar

Проза » Разкази, Литературни очерци, Писма

1.4K 5 8

Емоционално писмо

Пиша ви това писмо, за да ви благодаря за това което направихте за мен. Всеки път, когато сме заедно, много се радвам, че съм до вас. Винаги след всяка наша среща очаквам следващата. Всеки път когато съм със вас много съм щастлива, радвам се, че съм част от вас. Никога няма да забравя всеки един мом ...

Слънчевомомиче

Проза » Писма

1.4K 1 1

Мастило за сезони

ЗИМА
Беше края на ноември,
когато всеки се сгушваше в топлината на своя уютен дом, забравяйки за света навън. Хората се бояха от студените му ръце и бягаха колкото се може по-надалеч. Мислеха си, че огънят ще ги оттърве от ветровете на зимата и предпочитаха да останат слепи за студът вътре в тях.
Би ...

Nevium

Проза » Разкази, Писма

1.6K 1 2

С думи

България нямал, нямях, нямам. „Питат ли ме де зората“, ще се огорча.
Младост карал из нацистко присъствие. Не русийофил, защото единствено правите западники Чаадаеви били сгълчани.
Зрялост барах под болшевишко неотсъствие. Ни советофил, понеже изключително некривите перестройчици Горбачови бяха смъл ...

самин

Проза » Писма

947

Писмо за теб

Някога бяхме близки с теб. Споделяхме какво ли не. Разхождахме се с теб, хванати за ръце. Но кажи ми какво се случи? Не съм добра за теб ли? Та аз с рожба те дарих. Казах ти, че те обичам и го доказах с постоянството си, с грижовността си и обичта си. Нима някъде там ли сбърках аз?
Не поиска да надн ...

Mishel_little_shell

Проза » Писма

1.2K 5

Помниш ли ме

Помниш ли ме?
Годината беше 2014, а аз току-що бях влязал в първия си сайт за лично творчество. Тогава още едва пишех на клавиатурата, защото както тогава, така и сега, извън тези места, нямам никъде друга регистрация.
Е, днес вече мога и снимки да качвам, примерно, но не на мен (или поне, не само) ...

mislitel

Проза » Писма

926 3 11

Къде си?

Къде си? Защо не мога да те видя? Край мен вървят реки от хора, но теб те няма. Оглеждам се напред назад, но само едни безизразни лица ме гледат. Вървя сред тях и те търся.
Къде си? Ако и ти ме търсиш, поне извикай името ми, за да те чуя и където и да си ще те намеря. Заслушвам се, но нито звук не ч ...

Andriana99

Проза » Писма, Други

1.1K 2 1

До мен

Здравей слънчево момиче
Много време мина откакто порасна и стана все по силна и можеща всичко. Тогава беше притеснителна и срамежлива. Много много не общуваше с хората около теб. Питаха те нещо но ти се затваряше направо себе си. Не е трябвало да си такава. Трябваше да общуваш с хората но ти така и ...

Слънчевомомиче

Проза » Писма

1.4K 2

Трамвай

Самодостатъчност

Мина време...

Като бръшлян, в цимента

Портретът от стената

До Филип

Чакам те будна

Опасение

Да прегърнем дърво...

Шаран

Ако се замислиш

Потребност

Обедно време

Връвта

Някъде в баланса

Наяве

Не бива

Боговете са полудели (оглупели, пощурели, пощръклели - по избор „все тая“)

18+ Позволи ми да те имам

Без теб

Предчувствие ...

Писмо в края на Септември

Здравей Любов,

Епоха на несломимите

Ябълките стоят там

"Пет Години Болка: Писмо до Моя Татко"

Кой ли ще ме чуе

Благодарност

Писмо до Бог

Ти откри ме

Със замах

Двойкарство

Климатичен пътепис

Емоционално писмо

Мастило за сезони

С думи

Писмо за теб

Помниш ли ме

Къде си?

До мен

Опашка