1.11.2023 г., 20:44 ч.

Извънземните от уличката между двете преки 

  Проза » Разкази
128 0 0
1 мин за четене

  Аз съм пришълецът, който идва от София отвреме-навреме за разнообразие и на разходка.Той е съседът, който от години ежедневно крета по нашата уличка между двете преки. И той прави своята разходка- упорито и неизменно. Хванал с две ръце бастун, мъчително премества крак след крак, ден след ден - години.Някога пострадал тежко. Треснало го в главата, паникьосали са се. Казва , че тогава лекарите го изтървали Пропуснато било фаталното време. Като се пооправил му препоръчали, въпреки мъчнотията, да върви - имало полза и той го прави, но полза няма. Иначе кима на минувачите за поздрав и те му кимат. Понякога го питат как е. Той клати отрицателно глава. Те отминават, той остава между двете преки с бастуна си и тъй ден след ден. По уличката си има задължителна спирка. Застава чинно, притаява дъх и после подсвирва на завързано съседско кученце. То зарадвано неизменно пролайва и скоква в отговор.Това е знак да погледне към небето. Гледа дълго нагоре.

    Понякога и аз срещам човека с бастуна. Заговарям го с бодър глас, питам как е, макар да знам отговора. Той се оживява. За миг по бледото му изпито лице на мъченик плъзва усмивка и пак отправя взор към небето.Както обикновено разговорът ни тръгва за извънземните. Силно вярва, че в тях е спасението му, но вести няма и все не идват.Интересува се дали има нещо ново за тях, защото ние от София по-знаем какво става по света и извън него. Някой му казал , че извънземните имали лек за всички болежки, защото са много напреднали в познанието. Уверили го също, че някои от небесните пътешественици се подвизавали по земята като кученца - непременно малки и много умни. По това се познавали. Вярва , че съседското е точно такова, но стопаните му не знаят и на всичкото отгоре са го завързали. Казвам , че извънземните са между нас. Така се твърди. Само дето не можем да ги разпознаем. Той се оживява  и моли да повторя казаното. И така всеки път когато се срещнем на нашата уличка , между двете преки, колкото и време да е минало, пришълците от небето присъстват в разговора ни. Аз казвам винаги едно и също. Човекът го знае, но всеки път е доволен от чутото и всеки път, отминавайки подсвирва на съседското кученце, а то винаги му отговаря. После пътят до пътната врата е по-лек.

© Jordan Kalaykov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??