5.12.2013 г., 23:19 ч.  

Изяде ли мишката книжката? 

  Проза » Разкази
1083 0 0
6 мин за четене

Изяде ли мишката книжката?

 

 

 

 

            С наближаването на празниците, в адвокатската кантора настъпваше пълен хаос. Хора летяха нагоре надолу, приключвайки последните си длъжности, други пък бързаха да затворят някое дело, а трети стояха в огромния склад, в който се пазеха всичката документация и се опитваха да я подредят, както повеляваше традицията. Елена беше стажантка и всички бяха по-високопоставени от нея, което означаваше, че тя е момиче за всичко. Носеше кафе, обикаляше по улиците на София, за да намери полицейски управления или чакаше на километрични опашки, за да подаде документи – в общи линии тя беше щастлива да се нарече кандидат-адвокат.

 

            Една сутрин, след тридневно ровене и подреждане на старите документи, Елена намери една папка, която изглеждаше леко наръфана в единият край. Не беше много трудно да се досети, че тук е имало мишка. Проблемът обаче беше, че тази папка съдържаше важни, на пръв поглед, документи свързани с известен депутат и неговото задържане преди 10 години, които шефът ù не би бил много доволен да разбере, че малкият гризач е нападнал за вечеря. За да прикрие лошото състояние на документа, тя го сложи в една кутия, в която трябваше да прибира отчети от дадена година. Тя си отдъхна, макар и ясно да съзнаваше, че някой ден все някой щеше да види тази папка, но тя се надяваше този ден да не дойде скоро, все пак повечето документи в склада бяха от самото създаване на фирмата преди 20 години.

 

            Оставаха само три дни до Коледа и целият офис, включително и чистачките, бяха в еуфория. Всеки искаше да си тръгне по-бързо, да си отиде у дома и да се подготви за празника, но Елена започна да се чувства малко гузно, заради своята тайна. Не се притесняваше, че може някой да разбере, колкото от факта, че след като искаше да бъде адвокат, трябваше да бъде честна спрямо бъдещите си колеги. Затова се реши да отиде при шефа си и да поговори с него за случилото се с мишката.

 

            Влезе в офиса му и с небрежна усмивка, му разказа за мишката и папката с документи. Мъжът пред нея погледна настрани и макар, че принципно беше весел човек, в момента стоеше замислен и това караше Елена да започне стиска пръстите си.

 

-    Виж сега, ако правилно разбирам, ти си сложила папката в кутия с отчети. – тя кимна, без да продума. – Сега идва интересната част, тъй като трябва да върнеш тази папка преди Коледа, защото старите отчети заминаха за Свищов, където ще послужат за подпалки в домовете на бедните.

 

-    Поне имаме ли адресите им? – попита тя, готова вече да тръгне.

 

-    Мисля, че фирмата, която дойде, знае къде са откарани. Звънни им. – шефът ù никога не е бил толкова сериозен, макар  и да го познаваше само от 3 месеца.

 

Елена тръгна забързано към канцеларията. Трябваше да говори с Мария, най-висшата секретарка, която отговаряше за подреждането. Изненадващо беше, че стажантката успя да намери секретарката, точно когато си обличаше палтото да си тръгне. Момичето успя да се спазари за номера на фирмата, като обеща след празниците да ù подари един от онези толкова рекламирани масажори за тяло. Когато обаче погледна часовника си, Елена видя, че наближава шест вечерта, което означаваше, че камионът с документите е отдавна пристигнал в Свищов.

 

Три часа по-късно, някъде близо до Свищов, младата стажантка се опитваше да разчете картата, която си беше купила от бензиностанцията, но без голям успех. Улиците на града бяха с толкова необичайни имена, че за Елена беше мисията невъзможна да се ориентира в тъмнината. Затова, вместо да се луда като някоя побъркана столичанка, каквато сигурно изглеждаше, тя се отби в най-близкия хотел, за да се подслони и да намери някой от този град, който може да ù помогне да намери домовете за бедни.

 

      Сутринта Елена се събуди от досадния звън на телефона си. Беше шефът ù, който се интересуваше до къде е стигнала с намирането на папката. Уви, това определено не беше първото нещо, което искаше да чуе рано сутрин. Момичето веднага стана от неудобното легло и слезе на рецепцията. Там стоеше един висок слаб мъж, с очила, който четеше някакъв спортен вестник. Елена го помоли да я упъти към адресите, които беше научила предния ден от фирмата. Мъжът се оказа не достатъчно услужлив, но успя да ù даде насоки към три от домовете.

 

Улиците на Свищов още бяха неизчистени от снега, но това въобще не изненада момичето. Тя успя да сложи веригите си, като най-накрая приложи наученото от шофьорските курсове и тръгна към най-близкия дом. В списъка имаше 5 места, където трябваше да провери, а времето ù беше ограничено, но най-лошото беше виелицата, която я затрудняваше допълнително.

 

Някъде към обяд, след като беше успяла да кара с невероятните 17км/ч, Елена влезе в първия дом. Там беше пълно със стари хора, които  се бяха струпали около огромна печка за дърва, върху която се готвеше манджата им. Хората я изгледаха изненадани, а една възрастна дама се приближи към момичето и я попита какво прави тук. Елена разказа за това как търси една папка, която по случайност може да е тук. Старицата заведе младата стажантка към мазето и ù показа един цял куп с кутии.

 

След като прерови почти всички, Елена видя папката, която беше изгубила. Тя си стоеше в кутията, наръфана в единия край, и сякаш чакаше да бъде открита. Момичето изказа дълбока благодарност към услужливата старица и остави  скромна сума в приюта, за да си купят храна за празниците.

 

Макар и времето да беше все толкова отвратително мразовито, Елена успя да се върне в София с папката в ръцете си. Шефът ù беше в офиса си, потънал в някакво дело, което трябваше да приключи. Когато обаче стажантката влезе в стаята, мъжът се обърна към нея доволен от това, което вижда в ръцете ù.

 

-    Виждам, че непознатият град и лошото време не са те спрели да откриеш папката? – усмивката шареше по устните му.

 

-    Беше грешка да премълчавам за папката. Бих Ви разбрала, ако ме уволните. – тя остави наръфаната папка върху бюрото му, а той я взе в ръце.

 

-    Не беше важно съдържанието ù, а фактът, че ти реши да действаш сама, когато не трябваше. Мишката е гризнала книжката и ти просто трябваше да го кажеш, не да криеш. – шефът ù взе папката и я прибра при документите си. – Оставаш на работа, но следващия път, като има проблем с гризачите, просто викни специалисти.

 

 

 

© Цви Д Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??