Изяж, за да бъдеш изяден
Двигателят много лошо прекъсва. Зададох команда на бордовия компютър, да насочи кораба към най-близката планета подходяща за живот. Пуснах и сигнал на "Звездна помощ", но в този квадрант от Вселената, шансовете по-рано от 50 години да дойдат са твърде малки. Тресейки се совалката кацна на една планета, която от космоса изглеждаше на синьо кълбо. Врата се отвори, слязох и тръгнах по дългия път.
... Вече няколко десетилетия живея тук. Опознах почти всичко и най-вече разбрах принципа на съществуване, а той е Изяж, за да бъдеш изяден. Вярно много глупав принцип, но за млада планета, която тепърва оформя своята еволюция, може да се приеме за не налуден. Интересното е, че на върха на хранителната верига е социално същество, което е загубило повечето от сетивата си, които при някои животни по-надолу във веригата са все още съществуващи. Това двукрако се осланя само на три сетива - зрение, слух и допир. Другите, като емпатия, телепатия, възможност да вижда аурата излъчвана от този до него, както и много други способности са изгубени почти безвъзвратно. Смешното е, че всички екземпляри безумно обичат да лъжат и го правят толкова наивно, смятайки, че никой не може да проникне в тяхното съзнание. Друга странна черта е не преодолимият им глад да имат всичко, не зависимо дали им трябва. Интересното е също, че всеки от тях се смята за велик и единствен, въпреки големия, да не кажа огромен процент са абсолютно еднакви. Друга нелепица е желанието да творят и всички приемат себе си за творци. И тук процентът е ужасяващ. Някаква милярдна част от тях са наистина творци. Не искам да говоря за чувствата им, защото в начало бях ужасен. Такава каша от властваща омраза с презрение и желание да убиеш по всякакъв начин другия, да го унижиш или да отнемеш нещо негово не бях срещал. Изумих се и, че всички говорят за любов, а единици са, които знаят какво чувство е това.
Заговорих за любов и в главата ми изплуваха спомени за целия период на моето съществуване тук. Да имах глупостта да се влюбя няколко пъти в женски екземпляри. Първият беше в една девойка, която просто излъчваше такава аура и мислите и бяха толкова гадни и черни, че не знам защо се влюбих. Може би, защото бях съвсем сам на това скалисто кълбо, на което му казват Земя. Прекарах с нея много години и осъзнах, какви са най-лошите черти на тези същества.
Да разделих се, въпреки че нашият начин на мислене и чувства не го приема за нормално, но трябваше да се адаптирам към нравствените неустои на Земята.
Ох, лошото е, че цялата ми обмяна се преустрои на принципа на тази планета. Сега съм твърде болен и очаквам да стана храна на други по хранителната верига или казано по землянски да умра. Не се притеснявам, защо знам, че моето аз няма да изчезне просто една претрансформация... А да, съществата тук изпитват непреодолим ужас от смъртта, защото смятат, че това е краят им. Добре, че поне някои от тях вярват в Бог.
Всъщност пак съм влюбен и то отново по моят начин, който местните не го разбират, но не се притеснявам. Женската е много интересно създание, но не искам да пиша за нея. Хахаха, и тя се изживява за единствена... Реално за мен е единствена.
Получих съобщение от "Звездна помощ", че ще бъдат много скоро тук. Спирам да пиша в своя дневник. Надявам се някой, някога да го прочете, въпреки че ако е землянин нищо няма да разбере.
И така, дано е лек обратният път.
© Гедеон Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Казват, че "Знанието е сила!" Незнанието било спокойствие. Аз смятам да наблегна на въображението! Със Зиги сме от една порода.😁
-
Опалааа, появи са и женски Сократ
Здрастии, Землянко 😁Ти да не би да си от школата на Зигфридес и да си открила, че незнанието е знание -
Землянинът трябва да учи за да знае, щом знае може да започне да разбира, ако разбира може и да философства и чак тогава разбира, че нищо не знае! 🙂
-
Зиги, ето затова си еманацията на философската мисъл. Да не знаеш, че нищо не знаеш е откритие за човечеството, а именно че нищото е знание.
-
Вал, по-добре поне едно нещо да знае човек на тоя свят! 😊 Аз лично нищо не знам и дори не знам, че не знам… тъй де 😅
-
От престоя си в сайта научих много неща, които ги знаех и достигнах до сентенцията на Сократ "Аз знам, че нищо не знам". Така че, вече съм едно стъпало по-нагоре и се доближавам до моя приятел Зигфрид Космически Философ.
-
Здравейте, космический пътешественици! Най-накрая намерих къде е общия ни извънземнически чат! 😆 поздрави от едно извънземно роботче 😎 Вал, и аз съм така, на мойта планета телепатията е много силна, както и емпатията, и да ти кажа, хич не съм се отърсил от тях, макар че всъщност съм робот... Взех че се влюбих в Земята 😅😅 ама морето в Космоса определено е по-диво от тукашното 😅
-
Аз ще добавя: Творецът на всемира който е ѝ велик лекар ще дойде и излекува болната планета, защото е казал, дори заради един си заслужава да не се унищожава това което е създадено. Дори този един да е роза! И ще обнови планетата, тя ще бъде здрава и много по-красива. Малко се отклоних ВИ, но вярвам в космоса и в Начолото лошо няма!
-
Не се притеснявай имам повече от три сетива
-
Лек обратен път ти пожелавам. Може пък да ти пратя координати на моята планета. Проверявай си космическата поща понякога. 🙂
-
Това да го кажеш на космически пътешественик си е само за усмивка
-
Ти сам го каза. Въпреки всичко е красиво и синьо. 🙂 Понякога ми харесва да го наблюдавам. Само това. Колкото до Космоса- той е пълен с изненади. Някой ден сам ще се убедиш. 😉
-
Учудващо 🤔 Не знаех, че има и Малката Принцеса, но защо ли се чудя в Космоса има всичко
Не те съветвам да гледаш онова красиво синьо топче. Разбрах, че са убили и последната лисица.
Тъй че и приятел не можеш да имаш там.
Виж влаковете още превозват пътници, но къде отиват и те не знаят. -
Мисля че сама ми е добре тук. Имам си една роза и това ми е достатъчно. Грижа се за нея. Тя краси моята планета и я изпълва с прекрасен аромат. Понякога наблюдавам отдалече планетата, която описваш. Не ми липсва. Нищо от това не ми липсва. Радвам се че съм тук, с моята роза. 🙂
-
Яснооо, землянка
-
Ще си помисля. 🙂
-
Завиждам ти, Петя Би ли ми дала координатите ѝ?
-
Горкият. Да попадне на такава ужасна планета. Добре че аз живея на друга 😜
-
Смятах да го озаглавя "Дневникът на космичния пътешественик", но се отказах, защото законите за плагиатстване на тази планета са много строги, въпреки че всичко почива на нещо вече казано преди.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
