Изяж, за да бъдеш изяден
Двигателят много лошо прекъсва. Зададох команда на бордовия компютър, да насочи кораба към най-близката планета подходяща за живот. Пуснах и сигнал на "Звездна помощ", но в този квадрант от Вселената, шансовете по-рано от 50 години да дойдат са твърде малки. Тресейки се совалката кацна на една планета, която от космоса изглеждаше на синьо кълбо. Врата се отвори, слязох и тръгнах по дългия път.
... Вече няколко десетилетия живея тук. Опознах почти всичко и най-вече разбрах принципа на съществуване, а той е Изяж, за да бъдеш изяден. Вярно много глупав принцип, но за млада планета, която тепърва оформя своята еволюция, може да се приеме за не налуден. Интересното е, че на върха на хранителната верига е социално същество, което е загубило повечето от сетивата си, които при някои животни по-надолу във веригата са все още съществуващи. Това двукрако се осланя само на три сетива - зрение, слух и допир. Другите, като емпатия, телепатия, възможност да вижда аурата излъчвана от този до него, както и много други способности са изгубени почти безвъзвратно. Смешното е, че всички екземпляри безумно обичат да лъжат и го правят толкова наивно, смятайки, че никой не може да проникне в тяхното съзнание. Друга странна черта е не преодолимият им глад да имат всичко, не зависимо дали им трябва. Интересното е също, че всеки от тях се смята за велик и единствен, въпреки големия, да не кажа огромен процент са абсолютно еднакви. Друга нелепица е желанието да творят и всички приемат себе си за творци. И тук процентът е ужасяващ. Някаква милярдна част от тях са наистина творци. Не искам да говоря за чувствата им, защото в начало бях ужасен. Такава каша от властваща омраза с презрение и желание да убиеш по всякакъв начин другия, да го унижиш или да отнемеш нещо негово не бях срещал. Изумих се и, че всички говорят за любов, а единици са, които знаят какво чувство е това.
Заговорих за любов и в главата ми изплуваха спомени за целия период на моето съществуване тук. Да имах глупостта да се влюбя няколко пъти в женски екземпляри. Първият беше в една девойка, която просто излъчваше такава аура и мислите и бяха толкова гадни и черни, че не знам защо се влюбих. Може би, защото бях съвсем сам на това скалисто кълбо, на което му казват Земя. Прекарах с нея много години и осъзнах, какви са най-лошите черти на тези същества.
Да разделих се, въпреки че нашият начин на мислене и чувства не го приема за нормално, но трябваше да се адаптирам към нравствените неустои на Земята.
Ох, лошото е, че цялата ми обмяна се преустрои на принципа на тази планета. Сега съм твърде болен и очаквам да стана храна на други по хранителната верига или казано по землянски да умра. Не се притеснявам, защо знам, че моето аз няма да изчезне просто една претрансформация... А да, съществата тук изпитват непреодолим ужас от смъртта, защото смятат, че това е краят им. Добре, че поне някои от тях вярват в Бог.
Всъщност пак съм влюбен и то отново по моят начин, който местните не го разбират, но не се притеснявам. Женската е много интересно създание, но не искам да пиша за нея. Хахаха, и тя се изживява за единствена... Реално за мен е единствена.
Получих съобщение от "Звездна помощ", че ще бъдат много скоро тук. Спирам да пиша в своя дневник. Надявам се някой, някога да го прочете, въпреки че ако е землянин нищо няма да разбере.
И така, дано е лек обратният път.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гедеон Все права защищены
