Жажда за безвремие
Смееш ми се, когато плача.
Преживял два пъти по моите двайсет години.
Двайсет години преди мен си на пистата,
живял - преживял поне три катастрофи.
Виждал си много,
а има време за всичко.
Хайвер си опитвал от масите на богатите.
Виждал си децата си зад витрините с обувки. Боси.
Претеглял си приятелства. Оценял си съпруги.
Крадял си време за скъпите думи.
Знаеш цената на „сбогом” и „обичам те”.
И вече казваш „благодаря” с поглед.
Кърпил си празни чували след измамите.
После си се карал на децата си, че са наивни.
Градил си онова, което хората наричат бъдеще.
Никога не разбрал дали е домът, децата или всичко това.
Заедно с жена ти.
Дошло ти е ред да крадеш. Младостта ми.
Искаш от нея да грабиш, за да запълниш празнините на твоето
вече преживяно.
А аз не искам да ме предпазваш.
Искам си всички синки по бузите, искам си всички белези и рани.
Искам си шамарите от моя си живот.
Не ме кани на твоите вечери.
На толкова години изпаднал си в безвремие,
като твърдиш че имаш всичко,
а другото отдавна е било.
Отдавна не говорим за пари.
На фона на цигарения дим се открояват бръчките ти от стремежа към тях.
Уморени са очите ти. От жажда. За безвремие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емили Всички права запазени
