Смееш ми се, когато плача.

Преживял два пъти по моите двайсет години.

Двайсет години преди мен си на пистата,

живял - преживял поне три катастрофи.

Виждал си много,

а има време за всичко.

Хайвер си опитвал от масите на богатите.

Виждал си децата си зад витрините с обувки. Боси.

Претеглял си приятелства. Оценял си съпруги.

Крадял си време за скъпите думи.

Знаеш цената на „сбогом” и „обичам те”.

И вече казваш „благодаря” с поглед.

Кърпил си празни чували след измамите.

После си се карал на децата си, че са наивни.

Градил си онова, което хората наричат бъдеще.

Никога не разбрал дали е домът, децата или всичко това.

Заедно с жена ти.

Дошло ти е ред да крадеш. Младостта ми.

Искаш от нея да грабиш, за да запълниш празнините на твоето

вече преживяно.

А аз не искам да ме предпазваш.

Искам си всички синки по бузите, искам си всички белези и рани.

Искам си шамарите от моя си живот.

Не ме кани на твоите вечери.

На толкова години изпаднал си в безвремие,

като твърдиш че имаш всичко,

а другото отдавна е било.

Отдавна не говорим за пари.

На фона на цигарения дим се открояват бръчките ти от стремежа към тях.

Уморени са очите ти. От жажда. За безвремие.