Жажда за безвремие
Смееш ми се, когато плача.
Преживял два пъти по моите двайсет години.
Двайсет години преди мен си на пистата,
живял - преживял поне три катастрофи.
Виждал си много,
а има време за всичко.
Хайвер си опитвал от масите на богатите.
Виждал си децата си зад витрините с обувки. Боси.
Претеглял си приятелства. Оценял си съпруги.
Крадял си време за скъпите думи.
Знаеш цената на „сбогом” и „обичам те”.
И вече казваш „благодаря” с поглед.
Кърпил си празни чували след измамите.
После си се карал на децата си, че са наивни.
Градил си онова, което хората наричат бъдеще.
Никога не разбрал дали е домът, децата или всичко това.
Заедно с жена ти.
Дошло ти е ред да крадеш. Младостта ми.
Искаш от нея да грабиш, за да запълниш празнините на твоето
вече преживяно.
А аз не искам да ме предпазваш.
Искам си всички синки по бузите, искам си всички белези и рани.
Искам си шамарите от моя си живот.
Не ме кани на твоите вечери.
На толкова години изпаднал си в безвремие,
като твърдиш че имаш всичко,
а другото отдавна е било.
Отдавна не говорим за пари.
На фона на цигарения дим се открояват бръчките ти от стремежа към тях.
Уморени са очите ти. От жажда. За безвремие.
© Емили All rights reserved.
