8.03.2017 г., 17:03

Жената без която няма Рай

1.1K 0 1
1 мин за четене

... И беше мрак, и направи Господ светлината, направи морето и света. И понеже не беше безгрешен направи и жената... а тя, като видя каква е скука, възропта”.

– Аз съм много красива,грях е че няма кой да ме гледа и да ми се радва. Дай ми господи някой да ме гледа и да ми се радва.

 Дал ѝ Господ Орела.

– Даааа ма той не може оцени мен, искам някой силен, мъжествен, горд...

Направил Господ Лъва.

- Е не толкова груб и силен... трябва да е послушен и търпелив...

Направил Господ магарето.

- Ааааа не искам тоя дето само търпи... искам да е забавен и смешен....

Махнал с ръка Господ и направил Маймуната...

 - Искам да е верен и умре от любов за мен...

Вздъхнал Господ и взел че с вдъхновение направил кучето.

- Ама на нищо не прилича това – нацупила устни мацката – тоя само ме гледа в очите... ще ми се някой да говори...

Направил господ Папагала.

 - А ааааа, не тоя само повтаря, искам...

  - Искаш бабината си трънкина... – кипнал Господ и в великата си мъдрост ,взел от всички животни по малко и направил мъжа.

И всяка жена има такъв мъж какъвто заслужава...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоке Ножа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Още в заглавието има граматична грешка. В текста са много. Не си ли проверявате написаното?

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...