Жестоката болка, наречена любов
Кажи, сърце, защо се влюби точно в него? Защо избра да страдаш и кървиш, нямаше ли капка гордост? Защо за него продължаваш да тъжиш? Защо си толкова неспокойно, когато го видиш ти, защо с него са свързани всички твои трепети... Какво направи той с теб, че когато го видиш, ритъмът ти се учестява, а въпреки това той толкова те наранява? Кажи ми, моля те, теб ли да слушам и да се боря, въпреки това, че той с мен се подигра, или разума да слушам, който ми казва "върви и никога не се връщай при него ти". Защо в живота е така, че винаги се борим за безсмислена кауза, че винаги проливаме сълзи за този, който ни гази, който потъпква достойнството ни, прави ни на боклук и ние все пак... продължаваме да искаме той да е тук... Всичко е надежди и погубени мечти, голяма болка и безброй сълзи... Цялата "любов" е една лъжа, която накрая остава заровена в пепелта... Иска ми се, сърце мое, да те няма, да не усещам как туптиш и как по него ти кървиш...
© Виктория Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Любовта е гореща, студена, мрачна, а понякога дори нереална. Чуваме я, усещаме я и продължаваме да страдаме по този, който ни обижда с действия и с думи. Не виждаме кой всъщност ни цени и си мислим, че сме лоши. Но не ние избираме в кого да се влюбим. Сърцето не чака отговор. То просто обича докато не се разбие на малки парченца.
-
Всичко е преходно и щастието, и страданието....само Бог остава завинаги!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
