3.05.2008 г., 9:23 ч.

Жив и здрав 

  Проза » Разкази
1078 0 3
2 мин за четене

ЖИВ И ЗДРАВ


Живееше в орехчето на едно сравнително добро здравословно състояние и си даваше сметка, че всяка по-силна радост или скръб напъват опасно изотвътре и леко пропукват тънката черупка. Най-много се боеше от приятелите, които по традиция са безогледно приказливи и обикновено налучкват ония думи, другаруващи с риска, което означава орехчето между палеца и показалеца - единствения начин да се стигне до ядката - приключение, което никога не засища.

Предпочиташе бегли разговори, на шест или осем очи, пред някоя несвършваща чаша, или тротоар, където постоянно някой минава и разсейва, разширява кръга, който неотменно и застрашително започва да се свива винаги, щом приятелите са заедно повече от около час и вече се чувстват длъжни да упорстват и проникват с всички средства и на всяка цена, все по-навътре, когато думата „истина" започва да звучи все по-често, а и така са зажаднели за нея, като че ли няколкостотин години са живели единствено в лъжа и чак сега им се пада възможност да изживеят нещо по-различно.

Претегляше много внимателно думите и щом усетеше накъде започва да духа вятърът, тутакси казваше "наздраве" или тупваше някой пътен знак, който дрънчи неприятно, и човек обикновено загубва за миг мисълта си, а после, докато я намери - или пак „наздраве", или шут по някой друг знак, докато се получи оня коктейл от недомлъвки, характерен за стари приятели, които от дълго време си приказват и вече тайно всеки поотделно жадува раздялата и лицето на носталгиите, и едно ръкостискане, в което, разбира се, има много от всичко онова, което отново не са успели да си кажат, заедно с мълчаливото обещание това да се случи следващия път.

Приличаше на човек в голяма нужда, когато един ден започна да се свлича жив и здрав от един стол, заобиколен от толкова приятели, които, понеже му бяха достатъчно близки, така добре го познаваха, че дори не се опитаха да му досаждат, докато тялото му много бавно се извиваше назад и приближаваше, необезпокоявано от никой и нищо, един добре почистен керамичен под.

© Константин Делов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "...един ден започна да се свлича жив и здрав от един стол, заобиколен от толкова приятели, които, понеже му бяха достатъчно близки, така добре го познаваха..."
    Приятели...навици...чист под...
    Замисляш!
  • "Все се питам (започвам и аз като вечната "черна овца" в сайта) защо толкова малко хора те четат тук? Или (и те като мен) остават без думи за коментар?" (Иванова)

    Отскоро публикувам в този сайт, а и всеки си има предпочитания. А на теб ти благодаря за съпреживяването на текста.
  • Замисли ме...за живота , който живеем...за приятелството...
    прочетох с интерес.
Предложения
: ??:??