Живи-умрели
- Мила моя, ти разби сърцето ми, но аз не мога без теб.. - отекваше в автобуса пиянският му глас. На моменти припяваше на развален гръцки, но с жар и страст.
После се обръщаше да огледа хората в сутрешния автобус. Повечето отиваха на работа. Цареше мъртвешка тишина, защото пътниците или гледаха в смартфоните си или кротко придрямваха по седалките. Никой не му обръщаше внимание. Нямаше ръкопляскания или нещо от сорта „Само така, приятел! Давай, пей още!”. Почувства се пренебрегнат. Той беше сам на купона и сам си правеше веселото. Въпреки, че изглеждаше на мъж около шейсетте явно смяташе, че е запазил младежкият си плам.
Изведнъж проехтя силният му глас:
- Вижте ги, всички спят. Е, то е рано сутрин, но чак толкова да са заспали. Няма живот в тях. Като умрели са.
Оказа се, че на задната седалка момичетата го познават и пътуват с него. Едното от неудобство се хвана за главата, а другото започна се хили.
Той продължи:
- Абе, вие какво разбирате от живота? Това вашето живот ли е? Живи - умрели. Ето аз отивам в Созопол да се веселя. Ще отседна в хотел до морето. Какво слънце е изпекло, нищо, че е вече студено. На мен ми е хубаво и ще си изкарам супер. Нали момичета?
Двете момичета зад него закимаха веднага в знак на съгласие. Явно нямаха намерение да му противоречат. Никой от пътниците не реагира. Сигурно си мислеха „откачалка”, „дрогиран” или „пияница”, а трети изобщо не му обърнаха внимание заети с по-важни мисли.
Автобусът спря на спирката.
- Чакайте, не бързайте да слизаме. Нека „заспалите” да слязат първи. – проехтя гласът на веселяка към спътничките му.
И „заспалите” заслизаха както всеки ден и тръгнаха за работа както всеки ден. После щяха както всеки ден да се приберат и така на другия ден. И все същото до очакваното пенсиониране.
Най-забавното е, че на тези „заспали” се крепи държавата, от тях чака данъци, такси, вноски, обслужване и потребление. И така до краят на живота им или до краят на държавата.
Ако пияният веселяк се беше сетил и затова щеше не само да им пее, а и сиртаки да им поиграе. Ей така, за да ги усмихне и събуди ако изобщо е възможно.
© Катя Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Миночка!🙂
И аз мисля като теб. Дано тази промяна в хората да е временна. -
Отдавна хората си говорят сами, или гледат в празното, тъжен и злоблив народ сме, няма съчувствие, правилно си прецинила ситуацията!
-
Здравей, Гери!
Такива натегачи ги има навсякъде. Ако работата ти харесва не си заслужава да напускаш, защото ако отидеш на друго място няма никаква гаранция, че всичко е добре. Никъде не е идеално, а трябва да е поносимо. Проблемът е, че започва една рутина на работа в къщи и обратно и така всеки ден от-до, от-до...и живота си минава неусетно. Рутината убива емоциите, ставаме безразлични към нещата около нас като моите герои в автобуса.
Няма да коментирам другата тема, защото няма смисъл, а и Мая беше пределно ясна.
Благодаря ти.🌷 Беше ми интересно да прочета твоето мнение. -
Напротив, точно това твърдеше и ти продължаваш да го повтаряш като ехо, Ирина. А редакторските решения, от които сте недоволни се докладват пред Георги Колев. Помолих ви да продължите темата на лични. Тук е за обсъждане творбата на Катя.
-
Той не е твърдял, че му е забранено публикуването. Спряна му е една публикация с обяснението, че е със съмнителна стойност, която три дни стоеше в чакащи преди това.
Ако наистина твърдите , че това е лъжа, ще я пусна във форума, за да може всеки дали наистина е със съмнителна стойност. -
Роси, някои дори си похъркват сладко.😃
Поздрави!🙂 -
Много подтекст има в разказа ти, Катя! То течението унася и приспива!
-
Това че на Ивайло Христов някога е било забранено публикуването, е чиста лъжа. Ако една лъжа, повторена 100 пъти, става истина...Той беше изтрит за системно обиждане и иронизиране на потребители, редактори и целия сайт. Както и за тенденциозна злоупотреба с оценки. Можете да продължите темата на лични.
-
Не предполагах, че може да постъпят така с Ив. Явно и тук е както в живота. Дрябва да внимаваш и да се пазиш гърба. Благодаря ти, че ни каза Ирина.
Пешо, няма проблем, че не е по темата. И аз мисля като теб. -
Лоша новина Иринакис,е как тогава да се усмихваме, ами ако и с нас се получи същото,...Или трябва да се смеем по-често на доносник-потребителите, един вид те са като Уонона Ърп от едноименния сериал по ТВ, стражи на Чистилището / ау, унесох се и не е по творбата на Троя /....Та , с маска или без, с грим или без,уплашеното око с нищо не може да се корегира,.. даже и с престорените разговори въртящи се около конспиративните теории за К19,.. или
престорените усмивки на майки гонещи радостните си деца...
Хайде, идват празници,.. да гледаме на добрата страна на живота -
Профилът на Ивайло е премахнат след донос на потребители и без конкретно уточнение какво се иска от него. Да чете и аплодира, да насърчава творческата импотентност или просто да мълчи.
-
Здравей, Миг! Някои предполагат, че пандемията е точно с тази цел да ни събуди и да ни накара да преосмислим живота си. Като гледам може да има обратния ефект. А Ив може да напусне щом не му се позволява да публикува. Това може да убие мотивацията на всеки от нас да остане тук. Наистина липсва. Благодаря ти.
-
Привет Катя будителка такава ! Във Вселената няма случайни случки! Винаги , когато забавим кръговрата на енергията с апатията си Дядо боже праща някой луд да ни събуди. Това ме подсети, че вече не виждам коментари на ИВ а без Ив (Ивайло Христов) тук ще е скучно !
-
Ще допълня твоите впечатления. При нас футболното игрище потъна в трева, защото хлапетата вече не играят футбол, бабите
доста оредяха, пускат си кучетата свободно из квартала, защото ги мързи да ги разхождат. Само през лятото има усмихнати почиващи и повече живот. Наистина магазините са пълни от трескаво търсещи подаръци. -
Сутринта започва с разхождащите кучета, през деня са по пейките, а лятото и през нощта. Градинките между блоковете са живи по всяко време.
Аа, весело! днес в мола се учудих, че нямаше пропуск.режим за зелен, а после ги видях вътре с две госпожи с фалшиви сертификати, и полиция дойде. Всичко има под небето, само дето някак си оредя народът. -
Пепи, значи не си забелязала унили, тихи хора. Това е много хубаво. Всъщност ти си весел човек и сигурно привличаш и такива. А за смеха нямах в предвид някой сам да се смее, а изобщо някаква забавна компания. Не съм видяла да си пеят и да творят, но дано съм ги пропуснала.
-
Че на някой не му обръщат внимание, умрели били. Все едно и също - и в нета. Все някъде ще случи на живи-неумрели да му начупят канчето!
Петре - не си съвсем прав! Все повече хора си пеят и говорят по улиците, творят кой къде и кой какво му падне!
Ако и си се смееш сам - как да те гледат? Макар че сега е малко трудно с шапките и шалове да разбереш кой си говори сам и кой по телефона -
Благодаря ти за изразеното мнение Пешо. Значи и ти си го забелязал. Дано да е от пандемията, а не че се раждаме вече такива. Стигна се до там, че човек като се засмее по улиците и го гледат студено или укорително. Все едно е луд.
Поздрави! -
Хубав разказ,..навсякъде е така, апатия ли, примиренчество ли
Дали такива ни направи пандемията, или сме си били такива спящи, а сега търсим някакво оправдание -
Здравей, Ви! Вчера бях по работа в Бургас. Пак ми направи същото впечатление, че много хора по улиците, а голяма тишина. Ако си затвориш очите ще си помислиш, че са няколко човека. Всички са притихнали, говорят тихо или мълчат. Както в автобуса.
Пак е по действителен случай.
Може би си прав, а може би нещо се е пречупило в нас.
Поздрави!
Благодаря ти, Миг за любими. -
Не се буди, туй което е заспало от раждането си. Май само алкохола буди някои от тях. Но е временно, до следващото опияване.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Не я мисли. Сега са празници.
Много усмивки и здраве ти желая!😊